ЕС е шампион по политически декларации, но изневери на принципите си в тази криза. Трябва да преосмисли приоритетите си.
„Кризата, породена от коронавируса, показа, че Европейският съюз нито разполага с институционални правомощия, нито има адекватна преценка и воля да взема решения в такава ситуация.“
Това каза за предаването „Това е България“ на радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите на Христов солидарността, основополагащ принцип на Съюза, е понесла особено тежък удар.
„Всяка от страните понечи първо да спасява своите собствени граждани поради липсата на механизми на ниво ЕС. В резултат: на най-пострадалите страни, като Италия, първо оказаха помощ трети държави, извън Съюза, и едва сега те започват да получават някаква помощ от своите европейски посестрими.“
Българският евродепутат коментира също така, че никоя от държавите не е била подготвена за подобна опустошителна и мълниеносна пандемия, както и че е очевидна необходимостта да бъдат преосмислени механизмите, по които функционира Съюзът.
„Засега ЕС не намира адекватно решение за възстановяване на икономиките след пораженията от коронавируса. По-лошото е, че усилията на Брюксел явно ще бъдат концентрирани върху страните от еврозоната. Това автоматично значи, че страните извън нея ще се почувстват ощетени, и с право“, смята българският евродепутат.
Според Христов кризата осветява много тежки пороци в мисленето на европейските държави.
„Пазарният подход в здравеопазването показва цялата си цинична несъстоятелност в такава криза. Българските болници буквално купуват заболявания – т.нар. „клинични пътеки“ – срещу определена услуга – тяхното третиране и изцеляване. Сега са принудени да се справят с пандемия, за която няма предвидени средства, и ще бъдат поставени в изключително сложно финансово положение. Същевременно всички планови операции и рутинни дейности са отсрочени или спрени поради свръхреакцията на правителството с извънредното положение. Огромен е броят на хората, чиито хронични заболявания, да речем, не са третирани своевременно и адекватно“, смята Иво Христов.
Според него българските власти представят ситуацията като някакъв вид шампионат по коронавирус, в който ние се представяме по-добре от останалите страни, тъй като другите имат по-голям брой заразени и повече жертви. „За щастие, при нас статистиката е по-добра към момента. След поставянето на финалната черта, обаче, ще се види кои страни са претърпели най-големи общи щети: човешки, икономически и социални.“
Иво Христов каза още: „Опасявам се, че този стрес тест ще срине българската икономика. Дребният и средният бизнес са върнати почти в начална точка и само ако предприемачите имат необходимия кураж, ще могат да рестартират отново дейността си. Стотици хиляди работници са в техническа безработица. Обещават им се някакви неясни помощи. Така че не знам какъв ще бъдат общият брой на жертвите и общата стойност на щетите. Притеснявам се, че цифрите ще бъдат лоши.“
Според българския евродепутат настоящата криза ще даде редица аргументи на враговете на Европейския съюз.
„Кризите са и повод за преосмисляне. Все още очакваме убедителен възстановителен пакет за европейската икономика от Комисията. Но това е пожарната част от реакцията. Предвид новите глобални заплахи, като коронавируса, който може да се повтори под друга форма, или пък климатичните предизвикателства – ЕС трябва да вземе адекватни решения.“
Христов посочи още, че ЕС е длъжен да извлече поука от тази криза относно собственото си функциониране и до голяма степен да преосмисли приоритетите си. Той посочи за пример Зелената сделка, която така и не е отговорила нито на социалните, нито на енергийните въпроси, но е фиксирала твърде амбициозни цели с риск да доведе до опустошителен ефект.
„ЕС често губи огромно време в политически декларации. Шампион е по опазването на човешките права, по заклеймяване на трети страни, които ги нарушават. А същевременно се оказва, че не е помислил за координирането на здравните си системи, за реакция при глобални бедствия. Оказва се, че не може да устои при по-сериозен порив на вятъра. Това показва, че нашите приоритети са зле подредени.“
„Мандатът на тази Европейска комисия ще бъде посветен на възстановяването. Кризата от 2008 г., която беше много по-малка по мащабите си, отне години за възстановяването на последствията от нея“, припомни Христов.
Според него неизвестността тормози хората, тъй като те не знаят кога ще могат да се върнат към нормалния си живот.
„В България този въпрос е особено драматичен, тъй като, поради ниските доходи, резервите на хората ще свършат до дни. Някои вече са в критична ситуация. Това ги стресира. Хората имат нужда от доза надежда, успокоение. Необходима е самодисциплина, но и институциите трябва да направят необходимото, за да не ги поставят в ситуация на постоянен стрес и да не ги изоставят.“
