Използвани са 2 275 000 камъчета за 910 кв. м мозайки
Бившият Дом паметник на БКП на връх Бузлужда, известен днес повече като “чинията” заради необичайната си форма, може да бъде опазен, тъй като по основната му конструкция няма необратими дефекти и повреди.
Това е основният извод в края на първия етап от реализацията на проекта за проучване на състоянието на паметника, финансиран със 185 000 долара от американската фондация Getty в рамките на инициативата “Запазване на съвременността”. Седем милиарда точки са санирани по “снагата“ на “Чинията” при обследването.
Паметникът
влезе в топ 10
на сградите с
модернистична
архитектура,
които получават безвъзмездна финансова помощ от тази фондация. Средствата се дават за необходимите изследвания, тестове, анализи, планиране и/или лечение за иновативни сгради от ХХ век.
В рамките на същия проект предстои да бъде изготвен и
бизнес план за
опазване и
управление
на обекта на Бузлуджа така, че той да заживее самостоятелно и да започне да се самоиздържа. Всичко това се осъществява от международен екип.
Това съобщи арх. Дора Иванова от фондация “Проект Бузлуджа”. Заедно с националните комитети на България и Германия на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), Университетът по архитектура, строителство и геодезия в София и Техническият университет в Мюнхен, фондацията е изпълнител на проекта.
Работата по него започна в началото на август м.г. и трябва да завърши през септември 2020 г. Донорът - фондация “Жан Пол Гети”, се смята за най-голямата световна филантропска организация в областта на виртуалните изкуства.
За добро или за лошо, сградата на Бузлуджа е най-известният строителен обект на България през последните години, за който вече се говори в цял свят като за архитектурен шедьовър, коментират заетите с проекта. Преди “Гети” най-голямата европейска фондация за опазване на културното наследство - “Европа ностра”, чийто президент е оперната звезда Пласидо Доминго, включи “чинията” в своя план за спасяване на 7-те най-застрашени европейски обекта и я определи като “едно от най-красивите изоставени места в света”.
В основата на тази популярност е активната международна дейност на младата българска архитектка Дора Иванова. Тя се дипломира в Берлин и преди 6 г. защити дипломна работа, посветена на “чинията”.
“От 10 г. живея в Берлин - град с дълъг негативен период в своята история, който обаче не крие, а показва всячески този период. Питам се защо и ние да не показваме на света тази уникална сграда, която така или иначе съществува, независимо как ще наречем времето, в която тя е построена”, казва арх. Иванова.
Тя припомня, че паметникът на Бузлуджа спечели наградата на публиката за архитектурна сграда на 2019 г. на платформата за архитектура WhATA Awards. “Радвам се, че постепенно успяваме да премахнем от “чинията” идеологическите тежести и вече гледаме на нея само като на едно от върховните постижения на българския строителен гений през миналия век, коментира областният управител на Стара Загора Гергана Микова.
Като предствител на държавата, сега Микова отговаря за бившия Домпаметник на БКП на Бузлуджа, който бе одържавен през 1991 г. със Закона за имуществото на тоталитарните партии и организации. Тя съжалява, че в годините неговото значение не е оценено и обектът е оставен на произвола на съдбата -
разграбен и
изложен на
суровите условия
в планината
Така досега държавата е пропускала уникалния шанс да печели от “чинията”, към която расте интересът на българските и чуждите туристи.
Домът паметник на БКП е построен в периода 1974-1981 г. по проект на арх. Георги Стоилов.
Тържествената зала е във формата на чаша с метална покривно-куполна конструкция от 640 тона. Височината ѝ е 22 м, диаметърът - 60. При изграждането ѝ са вложени 8340 куб. м бетон и 1475 т арматура. Цялата тежест на залата е 22 550 тона. Пилонът е висок 70 метра и тежи 22 085 тона.
Сегашното обследване на конструкцията показа, че навремето са използвани най-добрите материали.
За да стигнат до този извод, експертите, сред които и студенти от УАСГ в София, са направили задълбочено конструктивно обследване, при което са сканирани близо 7 милиарда точки по цялата повърхност на сградата - на практита на всеки сантиметър. Благодарение на 3D лазерното сканиране е изготвен детайлен дигитален модел на паметника.
Отделно са проучени множество архивни документи, като е отделено специално внимание на ВиК и елинсталациите, вентилацията и отоплението.
Специалисти от София, Берн, Мюнхен и Дрезден са изготвили детайлен каталог на вложените при строителството материали. Те са установили с точност, че за изготвянето на 910 кв. м мозаечни пана във вътрешността са използвани 2 275 000 разноцветни камъчета с размери 2х2 см. Състоянието на част от тези мозайки все още е добро.
Проучванията са показали още, че
голяма част от
второстепенните
елементи са
пострадали,
например фасадата и бетонната ѝ черупка, и се нуждаят от ремонт.
“Разбира се, парите от фондация “Гети” не са достатъчни, а и не са отпуснати за консервация и реконструкция на обекта, което следва да се направи на следващ етап. Но смятаме, че по-лесно ще можем да привлечем средства за това, след като сме доказали, че бившият Дом паметник на БКП на Бузлужда е в добро конструктивно състояние и че обектът
може да има
своя нов живот”, коментира още Гергана Микова.
За да бъде обаче “чинията” по-бързо обезопасена и отворена за туристи, каквато в крайна сметка е целта на всички усилия, би следвало и държавата чрез Министерството на културата да ускори процедурата по признаването ѝ за паметник на културата.
