Заради коронавируса училища, съдилища и държавни служби работят по интернет
Вече си мия ръцете и след като съм си измил ръцете, гласи един от популярните тези дни в италианските социални мрежи афоризми за коронавирус. И с добре измити ръце обаче в Италия в момента не трябва да се здрависвате, да се прегръщате, да се потупвате по рамото, още по-малко пък да се целувате.
Директно общувате само ако сте на 1-2 метра разстояние от събеседника си, за да не се заразите от прехвърчащи слюнки. В заведенията в червената и жълтата зона в Италия, където ситуацията с епидемията е най-критична,
вече не може
да си пиете
кафето на бара, а само на маса с обслужващ персонал, който ви го сервира от разстояние. Всички музеи, кина, концертни зали, галерии вече са затворени и културата е в принудителна ваканция. Това са само част от новите разпореждания от правителствения указ, който прочете за всички премиерът Джузепе Конте.
Те са валидни за цяла Италия, а не само за червената зона, където опасността от зараза дебне на всеки ъгъл.
Разбира се, няма да видите държавни служители, които да глобяват онези, които се целуват по улиците. За Италия обаче, която живее от страсти и прегръдки, този скандинавски стил на общуване, при който не можеш да пипнеш или да потупаш по рамото събеседника си, е като удар с мокър парцал. Изглежда така, сякаш в момента всеки е като актьор във филм за апокалипсиса. Неща, които в други времена наподобяваха черен хумор, днес са нормални по италианските улици. В Рим може да се видят дори реклами на погребална агенция, която
предлага “24 часа
в денонощието
погребение
за 1200 евро
ол инклузив,
а ковчегът
е от нас”
В цяла Италия обаче в момента са забранени и погребенията, и сватбите.
Из интернет могат да се видят духовити обяви за апартаменти под наем, гласящи “Не даваме под наем на северняци”- само допреди седмици подобни “ограничения”, но насочени срещу хората от Юга, съществуваха наистина.
Специален епизод от сериала на абсурдите, който тече в момента, са съдилищата. В Южна Италия съдии не разрешават на адвокати от Милано да се приближават на повече от 2 метра до масите им. Вече не е рядкост съдии в Северна Италия да провеждат заседания с адвокати от Южна Италия по скайп. Съдът в Милано спря неспешните наказателни и граждански дела, след като негови съдии се заразиха с коронавирус. Съдът в Рим пък избра по-мека линия – гарантира дейността си, осигурявайки наличието навсякъде на дезинфектанти – те са закачени с лейкопласт на различни места в сградата. Така, както се предлага течен сапун в тоалетните, в момента
във всички
обществени
сгради е
задължително
предлагането и
на дезинфектант
за посетителите – това е по разпореждане на Министерството на здравеопазването.
Неотдавна папа Франциск призова в дните на великите пости вярващите да се откъснат от телевизията и телефоните и вместо това да се “свържат” с Евангелието, отдавайки се на “здравословна екология на сърцето”.
Италианските власти и експерти призоваха италианците на точно обратното - да общуват, работят и учат колкото се може повече по интернет и да забравят за връзките на живо.
Никога както сега виртуалното общуване не е било издигано в култ от експертите, които довчера се чудеха как да откъснат вторачения в мрежата италианец. Интернет сега е царят на живота в Италия, който въпреки всичко продължава да си тече. Училищата и университетите в момента са затворени в цялата страна до 15 март, но не е изключено мерките да се удължат до началото на април. Но още от началото на епидемията много от училищата в Северна Италия продължиха обучението на учениците вкъщи чрез дигитални платформи. Настъпи и златна ера за т.нар.smart working, или телеработа, при която служителят от държавната компания или частна фирма продължава работата си, но по пантофи пред компютъра вкъщи.
По закон smart working трябваше да обхване още от години 10 на сто от публичната администрация, но проектът все не тръгваше, защото се смяташе, че стимулира най-вече лентяите. След разразяването на епидемията от коронавирус обаче той потегли светкавично - сега всички зоват всички, ако могат да си работят от вкъщи. Област Емилия Романя, която е една от най-засегнатите от епидемията, е и една от най-напредналите в Италия в прилагането на smart working. Същевременно “Майкрософт” и “Гугъл” решиха да отворят безплатно при тази извънредна ситуация платформите си за гъвкав труд, така че вече всички могат да се чуват и гледат, но без да се пипат.
Дори църквата се адаптира към сегашната ситуация и
много енории
предлагат
служби по
интернет
Кината и театрите сега са затворени. От всичко това печелят “Нетфликс” и италианските телевизии, пред които жителите на Ботуша са приковани вкъщи. Вече е ритуал всяка вечер италианецът да сяда пред телевизора в очакване на най-новия бюлетин по новините за броя заразени, починали и излекувани през изминалия ден.
Няма паника
по улиците, но
страхът е видим
с просто око навсякъде. Дори Рим, който е засегнат по-слабо от епидемията, изглежда като призрачен град в някои зони. Хотелиери плачат, защото през март са анулирани между 90 и 100 на сто от туристическите резервации. Много заведения в центъра са затворени, защото работят изключително с туристи, а такива сега няма. Може да видите единствено японски или китайски туристи с маски.
Истинска прелест обаче са римските площади, църкви и археологически паркове. Това е моментът на Бернини, Боромини, Микеланджело и Рафаело, защото шедьоврите им се открояват в цялата си прелест по безлюдните площади. Фонтаните и статуите изглеждат още по-величествени, защото по тях няма накачулени туристи.
Зоната на фонтана “Треви”, която прелива и в полунощ от туристи, сега е неестествено празна. Такива са и стълбищата на Испанския площад. Площад “Навона” е като пустинята Сахара. Улиците в историческия център на Рим в един слънчев мартенски следобед са безлюдни, но изглеждат като в очакване на нещо, което трябва да се случи. Над всичко това
се стели тишина,
която е
абсолютно
неприсъща
за Рим,
където винаги свистят коли, сирени и човешки крясъци. Единственият положителен аспект от този апокалиптичен филм е, че може да се разходите сами из Древния Рим, наслаждавайки се на хилядолетните забележителности.
Коронавирусът върна Рим на римляните. Един ден епидемията ще мине. Никога повече в бъдеще обаче римлянинът няма да може да има ексклузивно за себе си Римския форум или Колизея.
Вечният град е по-красив, но и по-призрачен от всякога без туристите си. Римляните обаче не са се отказали все още напълно от навиците си. В онези ресторанти, които по принцип се посещават от местни, а не от туристи, може и сега да се видят хора. Големият проблем в Италия са обаче мачовете. Играенето им само при закрити врата до 3 април е истинско страдание за тифозите.
Колко ще продължи всичко това? Експертите говорят за поне 3-4 месеца време. Истинският вирус обаче ще дойде после, когато настъпи рецесията. Проблемът е, че се очаква криза на предлагането, а не на търсенето. В момента затварят много от фабриките на Северна Италия, които спират производство, не работят и много обществени служби, отменени са всички възможни събития, свързани с бизнес, култура и туризъм.
Според някои изследвания, ако област Ломбардия понесе щети от 10% за своя БВП, и то само за месец, а останалата част на Северна Италия – от 5%, това ще доведе до 0,3% спад в годишния икономически растеж на Италия. Но това даже са оптимистични прогнози според Кенет Рогоф, преподавател в “Харвард” и бивш икономист от Международния валутен фонд.
В Италия
се очаква
дори спад в
производството
на вино и
земеделски
продукти,
след като работната ръка от Изтока – румънци, поляци и българи, се разбягаха заради епидемията от коронавирус и заради предпазните мерки на собствените си страни по отношение на Италия. Над 11 000 българи са заети в земеделието в Италия.
Що се отнася до самите италианци – не се съмнявайте, те ще преодолеят и тази криза. През последните години се нагледахме на земетресения, наводнения, рухвания на мостове и виадукти. Извънредните ситуации тук станаха всекидневие. И въпреки това жителят на Ботуша успява да изплува винаги, опровергавайки и най-песимистичните Касандри.
