Европейско изследване преди 8 март показва, че у нас 25 г. са идеално време за брак и дете, а 58 г. за пенсиониране
Кои са стартовите години, от които европейката започва да се възприема “в зряла възраст”, “на средна възраст” или “като възрастна/стара”. Данните от Деветото издание на Европейското социално изследване (2018/2019 г.) регистрираха изненадващо единомислие на повечето европейци по този въпрос.
За съвременна Европа жената навлиза в зрялата си възраст между 18 и 22 г., като най-често се споменава границата от 18. В България предвиждаме още 4 и за нас едва на 22 г. българката е напуснала юношеството си.
Началото на средната възраст при европейките е в по-широк диапазон - от 35 г. (Франция) до 47 г. (Норвегия) и дори 50 г. (Италия). Най-много обаче са държавите, за които този период от жизнения им цикъл стартира между 40 и 45 г. За българките, както и за жените в Белгия, Швейцария, Чехия, Германия, Естония, Полша, Австрия и Словения 40 е социалният маркер една жена да е на средна възраст.
При културните стандарти за старост не се наблюдават особено различия на Стария континент - след 65-70 години на една жена вече се гледа като навлязла в третата възраст. Само Чехия прави изключение - там прехвърлилите 60 г. жени вече се приемат за остарели.
В България за възрастна се възприема жена над 65. Така мислят още в Словения, Сърбия, Унгария, Великобритания и Естония. Ключовият фактор за старост по данни от изследването е, когато тя се нуждае от чужда помощ и грижи. Така че трябва
да внимаваме,
когато
наричаме
жена на 60
стара и “баба”
- в цивилизованите общества тя е “баба” само и единствено на внуците си.
Данните разкриват, че в очите на различните поколения жените започват да остаряват по различно време. Само в Кипър, Ирландия, Италия и Нидерландия мненията на най-младите и най-старите съвпадат. Във всички останали изследвани държави, включително и в България, за най-младите третата възраст при жените настъпва поне с 5-10 години по-рано, отколкото си я определят доживелите 65.
Най-често споменаваната идеална възраст и за брак, и за първа рожба е 25 г. Така е в много европейски страни, включително в България, Чехия, Великобритания, Финландия, Норвегия, Словения. За нас е в реда на нещата жените да заживеят с партньор, след като навършат 22 г., както е и за Сърбия, Нидерландия, Ирландия. За Австрия, Швейцария, Чехия, Естония, Полша, Великобритания, Норвегия, Финландия пък 20 г. е социално най-приемливата възраст.
Това е в общ план. Ако обаче погледнем същите тези “идеални години” по възраст, пол, местоживеене, образование, религиозност, етнически произход, нещата не са толкова уеднаквени.
В България
за ромските
жени 20 е
оптималната
възраст
да навлязат в зрелостта, да заживеят с партньор, да се омъжат, да родят. Като надхвърлят 60-те, в очите на техния етнос те вече са стари. Ромките, както и туркините разчитат да се пенсионират на 55, а под 16 и за двете етнически групи е неприемливо жените да живеят на семейни начала или да раждат деца. По-удължени са жизнените сезони на жените от българския етнос - при тях всичко е по-късно - 24 години е социалният маркер за зрелост, 65 - за остаряване, 25 - за семейно съжителство и деца, 58 - за пенсиониране.
Любопитни са и международните сравнения по въпроса за семейното съжителство - със или без сключен брак. Надделяват толерантните обществени нагласи - животът на семейни начала и отглеждането на деца без брачно свидетелство е доста разпространена практика в цяла Европа. Одобрението на подобно съжителство варира от 91% в Норвегия до 27% в Естония.
У нас всяка
десета жена
(11%) живее
на семейни
начала
без брак,
а 36% от широката общественост одобрява това.
По подобен начин стоят нещата и кога жена отглежда дете с партньор, с когото съжителства без брак. Най-широко скроени в това отношение са норвежците (91%), нидерландците (81%), словенците (83%), а
с най-големи
резерви са
естонците и
германците -
(по 31%). По подобие на повечето европейци и в България 40% одобряват такъв тип семейни отношения, но засега е рано да казваме сбогом на бракосъчетанията.
Европа отдавна е зарязала в историята мухлясалата социална рамка “Тати носи, мама меси”. Работещите жени са правило, а не екзотика. Единични са мненията (под 1%), че една жена не бива никога да работи. Идеалната възраст за пенсиониране обаче има доста широки регионални вариации - от 55-58 в България, 58 в Сърбия, Словения и Унгария, през 60 в повечето европейски държави, до 63 в Ирландия и Финландия, достигайки 65 в Норвегия и Нидерландия.
Ако една жена реши никога да няма деца, е казус, който силно ни разграничава от масовите европейски представи. У нас само 5% биха одобрили отказ на жена да създаде поколение, за две трети от българските граждани (65%) това е неприемливо - ние водим класацията и в двете направления. В другите изследвани държави обаче съвсем не е така. В Нидерландия и Норвегия цели 3/4 от хората (73% и 74%) безусловно зачитат правото на жените сами да решат дали да отгледат потомство, или не. На същото мнение са над 20% от повечето изследвани общества, но различията в относителните дялове са в твърде широки граници, за да се говори за единомислие на Стария континент. Те варират от 22% в Германия и Кипър, над 40% във Великобритания, Полша, Швейцария, над 61% в Белгия и Финландия. Под 10% са само българите, унгарците и естонците, които не биха одобрили подобно решение.
Тези нагласи биха могли да се обяснят с все по-широко налагащата се в Европа и света философия за равноправие и равнопоставеност между половете. Всяка втора от жените в Европа (53%) срещу 47% от мъжете е защитник на правото си на житейски избор.
България стои добре в общия европейски пейзаж при определяне “социалните маркери” на съзряване, средна възраст, остаряване, както и на създаване на семейство, майчинство, пенсиониране. Когато обаче става дума за свободата и правото на жените сами да определят своите жизнени цели и поведение, у нас все още битуват социални норми и очаквания, които са все по-малко актуални за Европа.
*Авторката е Национален координатор на Европейското социално изследване (2005-2019)
