Доклад показа порочна практика - съдии заседават в Страсбург по дела, внесени или подкрепени от организация, чиито сътрудници са били
Сред тях са Йонко Грозев и Здравка Калайджиева
“След 6 месеца на проучвания направихме публичен един важен доклад, който показва мащабите на отношенията между неправителствените организации и съдиите от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и проблемите за конфликта на интереси, които произтичат от тях.”
Това посочват двамата автори на доклада Грегор Пупинк и Делфин Лоазо от разположения в Страсбург Европейски център за право и правосъдие. Той е инициирал и петиция “Да сложим край на конфликта на интереси в ЕСПЧ”, под която до четвъртък вечерта се бяха подписали 9650 европейци.
В доклада са назовани 7 неправителствени организации, които едновременно са много активни в ЕСПЧ и в същото време техни бивши сътрудници са съдии в него. Най-малко 22-ма от 100-те съдии, които са заседавали в ЕСПЧ от 2009 до 2019 г., са били служители и дори ръководители в някоя от тези 7 НПО. Сред тях са посочени и българските съдии Здравка Калайджиева и Йонко Грозев. (Позицията му виж вляво.) Калайджиева напуска ЕСПЧ през 2014 г., а Грозев е съдия от 2015 г. досега.
За Грозев е посочено, че е бил член на Административния съвет на Институт “Отворено общество” в България от 2001 до 2004 г., както и на централното ръководство на Правната инициатива на “Отворено общество” (OSJI, Ню Йорк) от 2011 до 2015 г. Той е посочен и като един от основателите на Българския хелзинкски комитет, докато Калайджиева е била негов член.
Според доклада мрежата на фондация “Отворено общество” се отличава по броя на съдиите, свързани с нея (12), както и поради това, че финансира останалите 6 споменати организации. Това силно влияние на фондацията е обезпокоително в много отношения, пишат авторите на доклада, като посочват, че има нещо още по-проблематично - 18 от тези 22-ма съдии са заседавали по случаи, внесени или подкрепени от организация, чиито сътрудници са били.
От 2009 г. насам са били идентифицирани 185 дела, в които една от 7-те НПО е участвала официално в процедурата. В 88 от тях са заседавали съдии, имали връзки с участващата в делото неправителствена организация. Всичко това поставя под съмнение независимостта на ЕСПЧ и безпристрастността на съдиите, се казва в експозето.
В него е констатирано още, че що се отнася до хелзинкските комитети, 6-има от 7-те съдии, свързани с тях, са заседавали по дела, в които тези комитети са се явявали като ищци или като трета страна.
Грозев е
заседавал по
6 такива дела,
а Калайджиева
- по 12
Що се отнася до фондация “Отворено общество” и нейните разклонения, там 11 от 12 съдии със силни връзки с нея са заседавали по дела, в които тя е била страна. Грозев е цитиран с едно такова дело, където фондацията се е явила като трета страна.
Има и случаи, при които съдии решават да си направят отвод. Тези отводи са споменати в съдебните решения, но без да се уточнява причината. От 313 отвода през проучените 10 г. Калайджиева има 53, а Грозев - 13. Само в 12 от тези 313 случая отводът е бил мотивиран с наличие на връзка между съдията и НПО, свързана с делото. В 9 от тези случаи отводът е на Грозев, а в един - на Калайджиева. Според доклада обаче има и дела, по които
настоящият
български
съдия не се е
оттеглял
въпреки участието на свързана с него НПО в ролята на ищец или трета страна. От бележка под линия се разбира, че става дума за три случая.
Докладът признава, че една от причините за избор на съдии в ЕСПЧ, произхождащи от НПО, е, че в някои страни именно в неправителствените организации може да бъдат открити опитни юристи в областта на човешките права, които освен това са независими от правителствата. Към това се добавят важното присъствие и влияние на някои НПО в “малки държави”. Съдиите, които преди номинирането си са били служители или официални представители на неправителствени организации, идват основно от Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Латвия и Румъния. Освен това НПО са оторизирани или да канят хора, които могат да кандидатстват за поста на съдия, или сами да посочват такива. Освен това представителите на тези организиции лобират пред депутатите в ПАСЕ, за да ги убедят да изберат техния кандидат.
В доклада си френските автори правят няколко предложения. Едното е да се подхожда с по-голямо внимание към подбора на кандидатите, като се избягва номинирането на активисти.
Интервю с Грегор Пупинк четете в съботния брой на "24 часа"
Българският съдия в Страсбург
Йонко Грозев:
Никога не съм
крил, че съм бил
в хелзинкския
комитет
Съдът няма как да
реагира, защото изборът
се прави от ПАСЕ
АНА МИХОВА
- Съдия Грозев, запознат ли сте с доклада на двама френски учени, който уличава 22-ма съдии от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург в конфликт на интереси?
- Познавам доклада. В изследването си авторите изразяват наблюдение, че някои от съдиите са свързани с неправителствени организации. Но изборът на съдии в ЕСПЧ се прави от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
- Но и вашето име е сред тези, които са били в конфликт на интереси, защото сте един от основателите на Българския хелзинкски комитет.
- Това е информация, която винаги публично съм обявявал. Заявил съм я, когато съм се кандидатирал за позицията. ПАСЕ е разполагала с тази информация, когато е вземала решението по избора ми. Така че няма нищо скрито. Сложил съм тази информация в сивито си. Тя е публична.
- Как си обяснявате появата на този доклад?
- Това е американизиране на институционалния живот в Европа. На практика е моделът, който от години съществува в САЩ. Там идеологическата борба - консервативно-либерална, е много силна при избора на съдии, защото той е значително по-политизиран, отколкото в Европа.
Организацията, която публикува доклада, е с американско финансиране и влияние. Тя изразява точно консервативната идеология и прилага същите методи на политизиране на избора на съдии и в Европа. Изнасят техния модел на водене на дебат по това как трябва да бъдат избирани и назначавани съдии. Целта им е да има повече съдии, както се случва в САЩ, които да изразяват тяхната идеология, която е свързана основно с въпроси като забрана на абортите, ограничаване на достъпа на жените до контрацептиви, ограничаване на правата на хомосексуалните и т.н. Това е организацията, това е моделът на действие.
- Съдиите в Страсбург коментирате ли доклада?
- Докладът е публичен, така че има прочитания, но изборът на съдии в ЕСПЧ не е въпрос, който се извършва от съда. Пак казвам, той се прави от ПАСЕ. Така че съдът няма как като институция да реагира. Решението за това да бъдат избрани тези съдии е на ПАСЕ, където гласуват народни представители от 47 държави.
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов:
Дотам стигнахме - френските
колеги да ни кажат какво
е положението у нас
Дотам стигнахме, че френските колеги да ни кажат какво е положението у нас.
Така правосъдният министър Данаил Кирилов коментира в четвъртък скандала около българския съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Йонко Грозев и неговата предшественичка - Здравка Калайджиева.
“Запознат съм отдавна с фактите, които се разкриват в доклада”, каза Кирилов. Той уточни, че България няма правомощия да отзове съдия в ЕСПЧ, който вече е избран. Това можел да направи съдът с квалифицирано мнозинство от 2/3.Правосъдният министър обаче припомни, че при номинирането на Грозев не той, а Христо Иванов е бил правосъден министър.
Всъщност процедурата по издигането на Грозев е само дни след встъпването на Христо Иванов. Когато той става министър, Калайджиева подава оставка. В комисията, която посочва Грозев за наш съдия, пък влиза и Красимир Кънев от БХК. Той и Грозев са сред остователите на НПО, финансирано от “Отворено общество”.
В становище, изпратено до медиите в четвъртък, от БХК признаха, че Грозев и Калайджиева са свързани с тях. От НПО заподозряха и конспиративна мрежа, целяща да дискредитира двамата.
