Изтощена и болна, политически развенчана, съкрушена, Людмила Живкова изпада в безизходица.
В Боровец е без семейство, без деца, без приятели. (Всъщност именно там тя прекарва последните дни преди смъртта си - бел. ред.) Връзките с обкръжението са прекъснати. Нито Б. Райнов, нито Ал. Лилов, нито Л. Левчев, нито Св. Русев имат представа къде е и защо я няма? Нито знаят нещо за нея. Баща й не я посещава в събота и неделя, а в понеделник.
Всички данни показват, че отношенията с баща й са обтегнати.
Няма доказателство, че нещо радикално се прави за лечението й. Изолацията в Боровец, и то в навечерието на юбилея, означава фактическото й дезавуиране като министър. Този маньовър можеше да направи единствено баща й. Той следи ежедневно курса на Кремъл и се приспособява към него. За смъртта й са създадени хипотези и предположения. Баща й допуска външна намеса, макар че набляга на изчерпване на силите.
"Истината за смъртта на Людмила е на Боровец", под това заглавие двама автори (създали ценна книга) публикуват интервю с Александър Лилов.
Повече за тайната на гибелта на Людмила четете в "168 часа" - тук
