Архитект на путинизма, стратег на украинската криза, смущаващ и мистериозен персонаж от руския политически живот - Владислав Сурков напусна Кремъл след двайсетгодишни усилия по изграждането на т. нар. суверенна демокрация.
Мразен от опозицията, 55-годишният висш функционер, с вид на денди, който носи черно сако и вратовръзка при всички случаи, бе сред най-влиятелните съветници на Владимир Путин, когото един ден нарече "пратен от Бога".
Той е автор на концепциите за "управлявана демокрация" и "вертикала на властта" - модели, наложени от Кремъл след избирането на Владимир Путин през 2000 г.
В статия от 2019 г. той твърди, че властта, установена от и за Владимир Путин - подконтролни медии, послушна опозиция в парламента и потискане на обществения протест - превъзхожда западните демокрации, които според него са в упадък, докато руската мощ преживява възраждане.
След провала от 90-те страната ни се отказа от идеологическите заемки, започна сама да произвежда смисъл и мина в контраофанзива, срещу Запада, писа Сурков.
Бившият съветник на Кремъл Глеб Павловски, днес критичен към властта, заяви пред АФП, че Сурков е работел "ден и нощ" през двайсетте години, прекарани до Путин.
Една от обсесиите му през това време е стремежът да попречи на каквато и да било "цветна революция" - народните въстания, които издигнаха на власт прозападни сили в редица бивши съветски републики, като Оранжевата революция в Украйна през 2004 или Революцията на розите през 2003 г. в Грузия.
Заместник-ръководител на президентската администрация, после вицепремиер, често определян като макиавелист, Владислав Сурков обича понякога да изненадва: по време на протестите, разтърсили Москва през 2011 г. след парламентарни избори, преминали с нарушения, той публично подкрепя исканията на демонстрантите.
"Кой би искал да запазва корупцията, несправедливостта и една глуха система, чийто идиотизъм прогресира? Никой! Дори онези, които са част от нея", заявява той тогава.
През 2013 г. се връща в Кремъл, последвайки Путин като съветник и се посвещава на геополитиката. Става главният руски стратег в украинската криза, белязана от анексирането на Крим през 2014 г. и кръвопролитен конфликт между силите на Киев и проруските сепаратисти в източната част от страната.
Докато Москва отрича да подкрепя сепаратистите финансово или военно, Сурков не крие личните си връзки с тях. На погребението на Александър Захарченко - един от лидерите на бунтовниците, убит през 2018 г., той публично го нарича свой "брат".
Подложен на западни санкции заради ролята си в този конфликт, той заявява, че ги смята за "политически Оскар" и "голяма чест".
Въпреки това Владислав Сурков е почитател на американската култура и по-специално фен на рапъра Тупак Шакур, чийто портрет е на видно място в кремълския му кабинет наред с този на Че Гевара.
Роден през 1964 г. в семейство на чеченец и рускиня, Сурков започва кариерата си с Михаил Ходорковски. Бъдещият олигарх, милиардер, а след това отявлен враг на Путин го назначава през 1987 г. за шеф на връзките с обществеността в своята банка "Менатеп".
Забелязан от Кремъл, Сурков влиза там малко преди изненадващата оставка на Борис Елцин в края на 1999 г., последвана от идването на Владимир Путин.
Автор на романи за политически интриги, излезли под псевдонима Натан Дубовицки, той пише и текстове за руската рок група "Агата Кристи".
