Вотът на недоверие на Социалдемократическата партия (СДП) изглежда по-скоро като тема, от която само медиите могат да извлекат някакъв съспенс. Това е така, защото никой няма интерес вотът да мине, както и защото почти всички са сигурни, че няма да имаме местни избори в два тура.
СДП нямаше как да избегне внасянето на вот на недоверие, след като Национално-либералната партия (НЛП) пое отговорност в парламента за избор на кметове в два тура. Би било проява на слабост от страна на партия, която се намира в период на стягане на редиците, слабост, каквато СДП не може да си позволи без това да й коства електорални загуби и вътрешна демобилизация.
Демократичният съюз на унгарците в Румъния на свой ред нямаше как да не санкционира нарушаването на споразумението, което бе подписано с Лудовик Орбан преди встъпването в длъжност на неговото правителство и което бе в основата на подкрепата на етническите унгарци.
Но едно е да внесеш вот на недоверие, друго е да се бориш на живот и смърт, за да успее. Като погледнем графика на вота, нещата са напълно ясни: внесен в четвъртък, той ще бъде прочетен днес, и гласуван по-нататък, на дата, която предстои да бъде избрана.
Не е нужно да си гений, за да разбереш защо СДП не иска вотът й на недоверие да успее. Защото не иска да задейства процедура, водеща до предсрочни избори, и за да не се озове в ситуация на второ встъпване в длъжност на Лудовик Орбан, след като го е свалила от власт.
Защото не е готова да излезе със собствено предложение за премиер. Защото няма по-добра позиция от това да бъдеш в опозиция, докато правителството се блъска в стена, накъдето и да се обърне, тъй като нито има мнозинство, нито пари точно в година на избори.
Така че вероятно СДП ще се погрижи вотът на недоверие да не успее, но не катастрофално, а само заради няколко гласа - 3-4, за да поддържа надеждата и духа.
А какво става с изборите в два тура?
Вероятността законът да мине в Конституционния съд е минимална. В сряда Конституционният съд прие жалбите по две процедури за поемане на отговорност от страна на правителството, включително с мотив, че по същите въпроси има внесени законопроекти в парламента, които са в напреднала фаза. Съществува най-малко един проект за връщане към избори в два тура, който се намира в Камарата на депутатите като решаващ орган и който не бе изтеглен преди поемането на отговорност.
(Поемането на отговорност е процедура, при която даден закон се смята за приет, без да бъде обсъждан в законодателния орган, ако в срок от три дни не бъде внесен вот на недоверие. Ако бъде внесен такъв вот и той бъде отхвърлен, законът също се смята за приет. Ако законът бъде отхвърлен, това води до падане на правителството - бел. ред.).
Вярно е, че Конституционният съд е в голяма степен дискредитиран, но имам информация, че жалбите в сряда са приети единодушно и приветствам това. Има редица предишни решения на съда, които посочват при какви условия дадено поемане на отговорност е коректно. Ако тези условия не са налице, практиката поемане на отговорност би се превърнала в злоупотреба, подобно на практиката с прибягване до извънредни правителствени постановления.
Ако едно правителство има мнозинство, за да встъпи в длъжност и да управлява, защо не го използва за проектите, които са в напреднала фаза в парламента? Това е принципен въпрос, деперсонализиран, общовалиден, така както трябва да отсъжда и Конституционният съд, който за съжаление прави това много рядко.
Налице са и въпроси, касаещи вътрешна неконституционност. През май 2012 г., шест месеца преди парламентарните избори през 2012 г., правителството на Виктор Понта опита да промени мажоритарната избирателна система с разпределение в чиста мажоритарна система. Ако беше успял, нямаше да се озовем есента с онези 588 народни представители, които са два пъти повече от броя, определен на референдум по този въпрос през 2009 г.
С решение 682/2012 Конституционният съд отхвърли закона, посочвайки че промяната на закона в неговата същина се прави шест месеца преди изборите, което нарушава принципите, постановени от Конституционния съд по прилагането на чл. 1, ал. 5 от конституцията, интерпретиран в съответствие с предвижданията на Конвенцията за защита правата на човека и на основните свободи и с юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в съответствие с Кодекса за добри практики в сферата на изборното законодателство, приет от Венецианската комисия.
Нещо повече - правителството на Лудовик Орбан вкара в закона, за който пое отговорност, предвиждане, според което ако нямаш документ за временно пребиваване минимум 60 дни преди деня на избори, нямаш право да гласуваш. Досега такъв документ можеше да се получи един ден преди вота.
Не искам да дискутирам същината на този регламент. Може да е метод за борба със злоупотребите, но в същото време е съществено незачитане на вътрешната миграция. Очевидно е, че ограничението е рестриктивно, тоест именно нещо, което Венецианската комисия не позволява да се случва по-малко от година преди избори.
Така че отхвърлянето на закона от Конституционния съд е неизбежно.
Аз лично не вярвам, че НЛП силно желае избори в два тура, защото нейните кметове искат един тур, както и кметовете, които бяха привлечени от други партии. Но, разбира се, упражнението беше необходимо, за да види електоратът, че е направен опит.
Бих повярвала, че НЛП дава реален шанс на този закон, ако бе изтеглила от парламентарна процедура законопроекта по този въпрос и ако поемането на отговорност бе направено по-рано, за да се избегне прозореца от шест месеца преди избори. И ако не съществуваше рестриктивното предвиждане, което е в очевидно противоречие с препоръките на Венецианската комисия.
(БТА)
