Никола Стоянов, или по-известен като Nick ST, е лицето на една от най-процъфтяващите алтернативни рок групи у нас - Overhook. Пътят му в музиката започва на ранна детска възраст, но паралелно с това една друга негова огромна страст - спортът, е неизменна част от живота му до ден днешен. От повече от година той е едно от най-успешните имена на ринга у нас, а от съвсем скоро и първият треньор по кеч в България. В разговора с Ник той разказва за трудностите да бъдеш част от музикална банда, изпитанията, през които преминават заедно, и как кечът е станал част от живота му.
Ако спра да тренирам, всичко започва
да ме боли, казва лицето на алтернативната
рокгрупа Overhook.
- Кога за първи път реално влезе в зала за кеч?
- Академията започна преди една година. Елтимир се казва човекът, който купи ринг от Англия и го докара тук. Моята цел не беше да ставам кечист.
Исках да направя кеч клип за бандата ми, да видя дали хората ми ще могат да се справят. Оказа се, че бяха доста зле, на мен обаче ми се удаде, вероятно заради това, че като малък съм се борил с моите приятели – единият беше с черен колан по карате, другият е шампион по борба. Някак си ми дойде отвътре. Леката атлетика не случайно я наричат царицата на спорта, защото всичко, което си научил от атлетиката, можеш да го приложиш в друг спорт. Запалих се, а треньорите след това ме мотивираха допълнително. Така отидох в Италия и станах първият български кечист, който е обучен у нас. Ние имаме кечисти, но са обучени в Америка, а аз тръгнах оттук и не съм пропускал тренировка, освен ако съм бил на състезание или на концерт с бандата.
- А мислиш ли, че щеше да се увлечеш по кеча, ако преди не беше тренирал някакъв друг спорт?
- Не си представям живота, без да тренирам. Ако спра, всичко започва да ме боли. Баща ми има рекорди в леката атлетика и е бил в топ 500 в света на дълъг скок – 8 метра и 3 сантиметра. Казват му Джони и като отида на стадиона, винаги слушам за него. Откакто се помня, винаги съм тренирал нещо. Като бяхме малки, ни водеха лятото на плуване, на бойни изкуства, на лека атлетика, зимата на ски... Пробвал съм всякакви спортове. Хубавото на самия кеч е, че съчетава много различни спортове и каквото и да си тренирал, може да ти достави удоволствие.
- Спомняш ли си кога за първи път изпя първата си нота и как започна твоят път в музиката след това?
- Аз още от много малък знаех, че мога и искам да пея. Не знам колко добре съм се справял, защото първите ми опити, които съм записвал на телефон, не звучаха особено добре. Като дете ме бяха записали на английски език и много често не ходех, а просто слушах музика или играех на различни игри и от песните, които вървяха за фон, най-често рокендрол, се зарибих по стила. Първите ми реални опити за пеене бяха като тийнейджър в банята. Доста крещене и скриймване (начин на пеене) се случваха именно там. Спомням си, че нашите бяха твърдо против, защото за тях това не беше музика.
- Колко е трудно сам да се научиш да пееш по този специфичен начин?
- Скриймването или крещенето звучи много трудно и атрактивно за слушателите и публиката, но всъщност даже е полезно за гласните струни. Интересно е, че доста хора не знаят какво означава думата вокалист и грешно я използват. Може да си певец, но да не успееш да се научиш да правиш толкова много неща с гласа си, например да рапираш или до крещиш, което няма нищо общо с викането на стадиона. Има големи изпълнители като вокалиста на "Линкин Парк" - Честър Бенингтън например, които успяват да правят скрийнгинг с гласа си. Това е смесица между пеене и крещене, което много изхабява гласните струни. Има обяснение каква е разликата между двете, но да не навлизаме в подробности.
- През музикалната ти кариера имаше ли музикални педагози или учители, които да ти помагат с развитието ти като вокалист?
- Аз се научих да пея, имитирайки някакви певци в банята. Те пеят правилно и се водех по тях. Разбира се, научих някакви неща грешно, но с времето успях да ги оправя. Никога не съм ходил на уроци, тъй като моето семейство са само спортисти, те нищо не разбират от музика и пеенето беше само моето нещо и сам се учех.
- Може би хората не знаят, но ти си автор на много песни. Кога започна да пишеш и как се вдъхнови?
- Скъсах с едно гадже и тогава написах първата си песен. След това продължих да развивам гласа си, да работя върху техниката, с която пея. Повечето хора си мислят: "Е, то просто гласът му е такъв". Ами не. Резултат на доста работа е.
