Заради многото ползващи коли на службата тя дори бе наречена “скъпа таксиметрова компания”
Намаляване на хората, които Националната служба за охрана (НСО) вози и охранява, както и ревизия на сградите, които службата пази. Това са част от исканията за промени в закона, за които началникът на НСО бригаден генерал Красимир Станчев говори, изтълкуваха близки до него. Политиците, които ползват охрана от НСО, но са от партии с държавна субсидия, сами да си я плащат. Около това становище пък се обединиха в студиото на “Дарик” премиерът Бойко Борисов, президентът Румен Радев и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.
На 19 декември ген. Станчев се обърна към подчинените си с видеообръщение. “ Необходимо е да започне дебат за промени в Закона за НСО, пет години след влизането му сила. Промените трябва да концентрират функциите и дейността на НСО до същността на една мотивирана и с висок обществен авторитет държавна охранителна служба”, каза генералът, без да навлиза в конкретика.
Според запознати ставало дума най-вече за намаляване на броя на хората, на които НСО осигурява специализиран транспорт. Те са над 50. По закон в момента такъв ползват зам.-председателите на парламента, министрите, конституционните съдии, шефовете на върховните съдилища и кметът на София. Службата осигурява транспорт и за администрацията на президента.
Точно след като закара чиновник от “Дондуков” 2, шофьор на НСО блъсна дете в София преди дни.
Шофьор и кола от службата могат да ползват и бившите шефове на парламента и бивши премиери, но до 4 г. след края на мандата им.
Димитър Главчев например се отказа още ден, след гласуване на оставката му като шеф на НС. Бившият служебен премиер Огнян Герджиков също не се вози в кола на службата.
Заради големия брой ползващи автомобили НСО дори бе наречена “скъпа таксиметрова компания” от финансовия министър Владислав Горанов. Малко по-късно с поправка в закона бе премахнат специализираният транспорт на омбудсмана.
Друга от идеите на бригаден генерал Станчев е да се намалят обектите, които НСО пази. Един от тях е Правителствена болница.
Станчев искал и по-строг подбор за охраняване на застрашени лица. Справка от декември м.г. показва, че те са били 8. По закон службата пази премиера, президента, шефа на НС, главния прокурор и вицепрезидента.
За промени се обяви и премиерът Бойко Борисов, но посочи, че службата си има принципал. Президентът, на чието подчинение е тя, също каза, че има нужда от законови изменения. От ДПС обявиха, че ще внесат промени в закона догодина.
“Сикрет сървис” охранява и кандидат-президентите
В Англия не пазят депутатите
Прочутата американска служба “Сикрет сървис” не се занимава единствено с охрана. Даже е създадена през 1865 г. като структура, която да се бори с фалшифицирането на долари и финансови измами. Затова има и раследващи функции. Започва да се грижи за охраната на американските президенти и техните семейства през 1902 г. след убийството на тогавашния държавен глава Уилям Маккинли.
След създаването на ФБР и ЦРУ “Сикрет сървис” се концентрира върху финансовите измами и охраната на основните управляващи лица в САЩ. След убийството на кандидат-президента Робърт Кенеди през 1968 г. службата започва да се грижи за сигурността и на всички кандидати за Белия дом, както и за съпругите и децата им до 16-годишна възраст. През 1994 г. обхватът на лицата, за които отговаря “Сикрет сървис”, отново е разширен, като на служителите ѝ е възложено да охраняват и бившите президенти и вицепрезиденти в продължение на 10 г., след като напуснат управлението.
За да се повиши ефективността, през 2003 г. “Сикрет сървис” е прехвърлена от финансовото министерство на подчинение на министерството на вътрешната сигурност.
Съвършено различно е положение в Русия. Там действа Федерална служба за охрана, която е подчинена на президента и много наподобява нашата НСО. Също като нея е наследник на структура от бившите тайни служби – девето управление на КГБ. Руската служба обаче има много по-широки правомощия от българската. Освен физическа охрана на хора и сгради тя се грижи за специалните им комуникации. Има и подразделение, което отговаря за сигурността на президента и неговото семейство. Създадено е по времето на Борис Елцин, който имал нужда от доверена структура, за да разследва корупцията в Кремъл и правителството.
Във Великобритания няма специализирана служба за охрана като у нас. Бодигардовете на кралското семейство, премиера и министрите са част от дирекцията за спецоперации на лондонската полиция. Повечето от служителите ѝ не носят униформа, а ходят с костюм, но пък разполагат с оръжие, което е забранено за колегите им, патрулиращи по улиците.
Освен лични телохранители полицейското подразделение за защита осигурява охрана на правителствени сгради, кралски дворци и резиденции, гостуващи чужди лидери, както и други лица, за които се смята, че са изложени на риск. Такъв например бе случаят с общественичката Джина Милър, която на два пъти водеше важни дела срещу правителството заради процедури, свързани с Брекзит, и получи заплахи за живота си. Има и отдел, който се грижи за сигурността на посолства, парламентарните сгради, както и жилищата на по-важните министри и на премиера на Даунинг стрийт.
Британските депутати са добре защитени, докато са на работа в парламента, но не и когато са в избирателните си райони. Те нямат шофьори и лична охрана. Могат да поискат допълнителни средства, ако съществува опасност за тяхната сигурност, с които да купят видеокамери или аларми за офисите си. Охрана обаче им се осигурява само чрез консултация с местната полиция. Това правило не бе променено дори след като през 2016 г. бе убита депутаткатата Джо Кокс. Във Великобритания съществува разбиране, че депутатите наистина са народни представители и не трябва да получават някакви особени привилегии и да водят живот, съвършено различен от избирателите си.
Във Франция се заговаря за държавна служба, специализирана в охраната на високопоставени политически фигури, през 1935-а, година след като при Марсилския атентат са убити югославският крал Александър I Караджорджевич и френският външен министър Луи Барту. Тогава е създадена служба, която след радикална реформа през 2013 г. става Служба за охрана към френската полиция. Тя разполага с 1260 полицаи и осигурява охраната на президента, членовете на правителството и лица, за които има сведения за отправени заплахи. Такъв например бе карикатуристът Шарб, убит в атентата срещу “Шарли ебдо”. С него загина и прикаченият към него охранител - полицаят Франк Бринсоларо.
През 2010 г. доклад на Сметната палата посочва, че от охрана са се ползвали също бившите премиери Доминик дьо Вилпен и Жан-Пиер Раферен, съпругите на бившите президенти Митеран и Ширак, трима бивши вътрешни министри, двама бивши кандидат-президенти, както и тогавашната шефка на организацията на работодателите.
Службата за охрана има спецподразделение, което се занимава с охраната на президента. Дирекцията за охрана на личностите пък се грижи за сигурността на премиера, министрите на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието и на външните работи, шефовете на парламента, както и застрашените цивилни граждани.
Полицаите към Службата по охрана минават периодично през тестове за физическа и психологическа подготовка, както и умения за стрелба. След като са служили като телохранители 5 години, те може да продължат само след като преминат успешно изпитанията за професионална пригодност.
560 италианци имат охрана от държавата
ВИОЛИНА ХРИСТОВА, Рим
В Италия 2100 агенти по сигурността охраняват 560 души. 260 от тях са магистрати. Втората най-охранявана категория са политиците – 70 на брой. Следват шефовете на обществени компании - 30, разкаяли се мафиоти и сътрудници на властите – 10. Двайсетина са журналистите и т.нар. ВИП, като сред тях е и авторът на “Гомора” Роберто Савиано, който е под прицела на организираната престъпност. Сред охраняваните са и няколко главни редактори на национални всекидневници.
Някои от личностите, на които се полага охрана, са се отказали от нея, като например шефа на полицията Франко Габриели. Премиерът Джузепе Конте сам е намалил нивото на охраната си от 3 на 2 бронирани коли. Шефът на клуб “Лацио” пък плаща сам за охраната си.
Кои личности имат право на охрана в Италия, се решава от Централната служба за лична сигурност, основана след 2002 г., когато беше убит юристът Марко Биаджи, на когото преди това беше премахната охраната. Охраната може да се свали само ако се докаже, че рискът вече не съществува. Службата, разделена на 4 отдела, се ръководи от префект и се намира в Министерството на вътрешните работи, но не може да се влияе от никого, защото е независима. По принцип охраната може да бъде “гъвкава” или “постоянна”. Във втория случай агентите по охраната стоят непрекъснато пред жилището.
Има 4 нива на охрана. Максималното първо ниво предвижда 3 бронирани коли с трима агенти във всяка. Такава охрана имат някои министри като на вътрешните и външните работи, икономиката, както и магистрати под прицела на мафията.
Второто ниво на охрана предвижда 2 бронирани коли с трима агенти във всяка. Тя се предвижда за някои по-деликатни министерства, например на здравеопазването.
Третото ниво предвижда една бронирана кола с двама агенти, а четвъртото – една небронирана кола и 1-2-ма охранители.
