Влизането в сила на Закона за социалните услуги ще бъде отложено с 6 месеца - до началото на юли, за да отпаднат всички съмнения на родители, че някой ще отнема децата им. През това време ще бъдат обсъдени всички текстове и ако има нужда, някои ще бъдат прецизирани. Това реши в сряда социалната комисия на НС.
Дебатите обаче бяха силно изострени и се стигна до грозни скандали между родители със страхове, които протестират срещу закона, и такива на деца с увреждания, които отдавна го чакат.
“Законът за социалните услуги не е закон за децата, родителите и семейните отношения, а за хора, които имат нужда от подкрепа - с увреждания, самотни, бездомни, деца, за които няма кой да се грижи, изпаднали в бедствена ситуация”, опита се да внесе спокойствие още в началото социалният министър Деница Сачева. И започна да разсейва един по един страховете, че някои иска да отнема деца.
Социалните услуги са въведени преди 15 г. и вече са 1356, като за 2020 г. държавата ще отдели за тях 294 млн. лв. Социалното министерство сключва договори с общините, а не с неправителствена организация, обясни за пореден път Сачева. НПО-та предоставят само 15% от социалните услуги и то само когато общините не могат да ги организират сами. 49 общини пък нямат никакви социални услуги, защото нямат капацитет, каза още тя.
Ограничаването или
лишаването от
родителски права
са уредени в
Семейния кодекс,
разясни министърката. “Единственото, което се променя със закона, е дефиницията за дете в риск, като от нея отпада фразата “дете с увреждане”, защото то не може автоматично да бъде определено като дете в риск”, каза Сачева.
“Смисълът на този закон е да се сложи ред, да има стандарт за предоставянето на социални услуги, да има агенция за качеството им”, обясни тя. Ще бъде разработена национална карта, която ще гарантира, че няма да могат да се създават безконтролно социални услуги, за които няма нужното потребление. Специален текст пък забранява общините и частните доставчици да получават приходи от социални услуги, за които плаща държавата, припомни Сачева.
“Трябва да има доизясняване на текстове и изчистване на термина “социални услуги”. Отлагането с половин година трябва да се ползва не за убеждаване на обществото, а за постигане на яснота на текстовете. Без да смятаме, че има престъпен заговор срещу българските деца, смятаме, че трябва да има отлагане, така че да се удовлетворят всички страни", обясни вносителят на предложението за половин година изчакване Искрен Веселинов от ВМРО.
На заседанието бяха поканени представители на неправителствени организации. В продължение на часове те спориха ожесточено. “Този закон противоречи на конституцията, в която е записано, че България е социална държава. От хазната ще се излеят 50 млн. лв. към тези соросоядски организации. Някои чакат като гладни песове около касапница тези 50 млн. лв. да се сипнат върху тях”, скочи атакистът Павел Шопов. “Атака” иска пълна отмяна на закона.
“Аз съм родител и съм създала организация, за да помагам на деца с епилепсия, защото преди години държавата не предоставяше тези услуги. Спрете да манипулирате, че сме създадени, за да печелим пари. Не мога да приема депутат да твърди, че съм човек, който обикаля около касапница и чака да се нахрани от трупове”, отвърна Веска Събева.
Георги Гьоков от БСП пък припомни, че всички депутати са гласували за приемането на закона.
Според Мадлен Кирилова от организацията за защита на гражданите и държавата законът газел конституцията, въвеждало се “различно общество”. Тя често прекъсваше депутатите и получи предупреждение, че ще бъде изгонена от залата. “Имате деца с увреждания, защото не се грижите за тях”, каза Кирчева и отприщи вълна от възмущение. Не може повече да продължаваме да слушаме тези
обиди към родителите
на деца с увреждания,
ядоса се червеният депутат Милко Недялков. По-рано през деня неговата партийна лидерка Корнелия Нинова обаче обяви, че ще сезира КС заради закона.
“Законът за социални услуги като цяло не е противоконституционен. Това е модерен и добър закон, който да помага на старите, немощните и болните. Води се хибридна война по всякакъв начин”, обясни пред “24 часа” бившият конституционен съдия Румен Ненков. И призова хората, които отправят подобни твърдения, да сезират Конституционния съд, а не да вдигат шум по интернет. Той е готов да помогне с текстове, така че да се въведе обществен контрол върху лицензирането на доставчиците.
