Периодът, който преживяваме, е труден и опасен. (Турският президент Реджеп) Тайип Ердоган е непредвидим и несдържан. Стратегията на (гръцкия премиер Кириакос) Мицотакис за "спокойни води" в гръцко-турските отношения, за да се фокусира върху икономиката, се сблъсква със суровата действителност. Замисълът му беше да отдаде почти изключително внимание на привличането на инвестиции и на увеличаването на темпа на растеж.
Навлезли сме обаче в един период, в който известната сентенция "Икономиката, глупако" не важи за гръцката действителност. Тя е само част на едно по-сложно и трудно уравнение, което включва и предизвикателства, които за Гърция имат екзистенциален характер.
Положителните процеси в икономиката предполагат политическа стабилност вътре в страната и избягване на напрежение в чужбина. Ако първото е нещо, което до определена степен зависи от правителството, второто със сигурност не е така. Това се доказва несъмнено и от провокативното поведение на Турция, особено напоследък.
Управлението на процесите по гръцките граници изисква единство вътре в страната. Тоест правителството да предостави пълна информация на опозицията, която от своя страна трябва да демонстрира максимално отговорно поведение.
Целта на това не може да бъде друга, освен създаването на един непробиваем национален фронт. Сега не е моментът за разногласие и взаимни обвинения. Нужни са малко и внимателни изявления. От всички. Очевидно от премиера и неговите сътрудници, но и от неговия предшественик, който, доколкото управлява страната в продължение на четири и половина години допреди пет месеца, има опит с трудни ситуации и осъзнава какъв е залогът.
Това, което е нужно, е незабавно да се създаде функциониращ канал за комуникация между настоящия и бившия премиер. Такъв нямаше по-рано по време на работата по спора за името и по спогодбата със Северна Македония. Дано съществува сега по най-важния въпрос за отношенията с Турция. Критичността на ситуацията не позволява да има лични огорчения.
Нужни са сериозни решения. Липсата на основна координация между кабинета на премиера и министерството на отбраната по отношение на безпрепятственото продължаване или прекъсването на консултациите за мерките за изграждане на доверие в Егейско море беше злощастно събитие, особено в настоящата ситуация, и излъчи много негативни послания.
От друга страна се предприемат позитивни действия по отношение на управлението на мигрантския и бежанския проблем, една от най-важните страни в отношенията с Турция, която засяга цяла Европа. Гръцкото предложение за общ европейски механизъм за връщане на мигрантите и свързването на финансирането на проекти за развитие и инфраструктура с резултатите на страните в обратното приемане на мигранти срещна добър прием в Европейския съюз.
Очевидно трябва да използваме участието си в ЕС, съюзническите си отношения с Америка, тясното сътрудничество със страни от региона. Но конюнктурата не е благоприятна. Влиянието на ЕС в Анкара е спаднало, а НАТО преживява собствените си екзистенциални проблеми.
Същевременно процедурата по импийчмънт на (президента Доналд) Тръмп в САЩ и заявеното му "приятелство" с турския му колега (което изрази и по време на срещата им вчера (онзи ден - б.ред.) в Лондон), както и продължителното безвластие в Израел, не ни помагат.
Освен единство вътре в страната, нужен е и реализъм. Брюксел осъжда Турция, понякога налага и ограничени санкции, Държавният департамент говори за провокативни действия, даже и Русия заема критична позиция спрямо споразумението между Анкара и Триполи.
Въпреки това не можем да си позволим лукса да разчитаме на трети страни, поне не толкова, колкото някога, за решаването на нашите собствени проблеми. Ситуацията се утежнява значително след последните действия на Реджеп Тайип Ердоган и делимитирането на морските зони с Либия. При толкова пряко, публично и официално оспорване на суверенните права на Гърция и на островите й, вече сме изправени пред създаването на свършен факт, който надхвърля индивидуалните лица, партиите и правителствата.
(БТА)
