- Децата пишат вече домашни на смартфони
- Преподаватели от математическата гимназия
сами разработват електронни пособия
Близо е времето, когато дигитализацията в училище ще направи хартията ненужна. Това твърди зам.-кметът на Пловдив по образование Стефан Стоянов, който е инициатор за въвеждане на модерни методи на преподаване в учебните заведения в града. 60 процента от тях вече използват интернет платформи. Целта е до края на 2019-а да се внедрят във всичките 52 училища под тепетата.
“Гугъл” и “Майкрософт” създадоха
облачни
технологии за
учебния процес,
които са
преведени на
български и са с
безплатен достъп
Чрез тях уроците ще станат по-интересни и достъпни за децата, а ефектът от преподаването - по-добър”, обяснява Стефан Стоянов. 500 педагози в Пловдив вече са обучени да работят с облачните технологии.
В ОУ “Яне Сандански” в Пловдив разполагат с платформата Google classroom, при която всяко дете и учител имат собствен акаунт.
“Възпитаниците ни не са длъжни да пишат домашните в тетрадка. Работят в гугъл формуляр, който могат да попълнят дори на смартфона си и да го изпратят до преподавателя. Той пък нанася корекции и ги връща обратно чрез платформата”, обяснява директорката Маргарита Бозова.
Според нея електронните учебници имат редица предимства пред хартиените. Освен че децата не са принудени да носят всеки ден тежки чанти, се пести и време, уроците са по-атрактивни заради използването на интерактивни методи. “При дигиталния процес учениците виждат и другата страна на технологиите - че служат не само за игри и забавления, но и за овладяване на знания", добавя Маргарита Бозова.
Според колегите ѝ системата Google classroom не е удачна от I до IV клас, защото тогава се създава базова грамотност, развиват се умения за четене и писане и директната комуникация между децата и педагога е много важна. Резерви към електронните учебници имат някои учители по български и литература в ОУ “Яне Сандански”.
“По този предмет е необходима живата връзка с децата, за да се развие устната им реч. Те трябва да изказват съжденията си на глас, а не да ги набират на компютъра или на смартфона и да ги изпращат”, смятат филолозите.
Доволни са обаче от внедряването на електронна платформа в училището, чрез която онлайн обменят информация. Всеки преподавател има възможност да създава документи или таблици и да ги споделя с колегите си или пък едновременно няколко души да работят по един и същи проект. Педагозите в ОУ “Яне Сандански”
са вързани към
образователен
портал, откъдето
теглят
електронно
съдържание
Чрез него се онагледяват уроците в часовете по природни науки, математика, английски, информационни технологии. Част от преподавателите влизат в часовете без хартиени учебници.
За да се прилага дигитализация, е нужно модерно оборудване. При нас всяка класна стая разполага със стационарен компютър, медиен проектор и интерактивна дъска. Децата са снабдени с таблети, а преподавателите - с лаптопи. Интернетът е високоскоростен”, посочва директорката. Чрез дарители са осигурени и 14 смартфона, които се използват при екипна работа.
В ОУ “Яне Сандански”, обявено с решение на Министерския съвет за иновативно училище, са създадени и три клуба - по роботика, визуално програмиране и компютърно моделиране. В тях децата се подготвят как да боравят с дигитални материали. Петокласници от училището твърдят, че по-лесно запомнят материала чрез интерактивните средства, а и им е по-интересно.
“Не е далеч времето, когато класическият хартиен учебник ще се превърне само в помагало, което ще стои вкъщи, а електронният ще поеме основната роля”, смятат учителите от “Яне Сандански”.
Колегите им от образцовата математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” в Пловдив споделят същото становище.
“Книжните помагала вече са отживелица. Да караме през 2018-а децата да учат по начин, както в XIX в., е несериозно”, казва зам.-директорът Борис Михайлов, който отговаря за технологичната част. Той си спомня как неговата преподавателка по математика му повтаряла, че трябва да знае наизуст таблицата за умножение, защото няма да носи непрекъснато калкулатор със себе си. Но не се оказала права, тъй като в момента новите технологии дават такава възможност.
“В университета пък, където учих история, изискваха да се наизустяват дати. Сега това става излишно, тъй като
в 5 гигабайта
могат да качат
10 000 книги
в подходящ формат”, обяснява Михайлов. Според него учебникът в класическия му вид е свързан с прединдустриалната епоха, а електронните помагала отговарят на потребностите на XXI век.
В математическата гимназия в Пловдив дигитални пособия се използват още от 1983 г., като са разработени от самите учители. През 2006-а ОМГ “Акад. Кирил Попов" участва в проект на просветното министерство за дигитализация. Колективът създава електронни учебници по няколко предмета - математика, български, информатика и информационни технологии. Всички ученици в страната са ги използвали в продължение на няколко години през националния образователен портал.
“Учебникът по информационни технологии за 5-и клас беше във вид на видеоуроци, анимации и упражнения. Отделно имаше игри и кръстословици, свързани с материала”, посочват преподаватели от гимназията. Те продължават сами да разработват електронни пособия. Възпитаниците им също предлагат иновации. Училището е вързано към различни платформи и по всички предмети се използват интерактивни средства. В часовете по биология децата могат да видят човешкото тяло в 3D. По история пък по-лесно усвояват с инфографики.
“Чрез тях се опитваме
да съсредоточим
вниманието на
децата върху
най-важната
информация
Графиките са качени в платформата гугъл клас, откъдето са достъпни през телефон или таблет по всяко време", уточнява зам.-директорът Борис Михайлов.
Уроците по информатика са в електронен вид.
“Дори и да е отсъствал, ученикът няма извинение, че не си е научил. Целият материал е дигитализиран”, казва преподавателят Росен Вълчев.
Деветокласничката Дарина Динчева е категорична, че ѝ е по-лесно, когато учебникът е електронен. “Ако не разбирам нещо, мога да потърся допълнителна информация по темата или пък да изгледам клипче в интернет”, казва момичето.
Според директора на математическата гимназия доц. Ивайло Старибратов у нас трябва да се търси баланс между класическия книжен учебник и електронния. По думите му вторият кореспондира с времето, в което живеем. Помага да се онагледи по-добре материалът и икономисва време на преподавателите и децата.
Математическата гимназия е сред седемте учебни заведения в страната, избрани от просветното министерство за внедряване на дигитални методи.
