Националният консенсус е възможен, въпреки политическите, идеологически и всякакви други различия. Той е възможен по важните дългосрочни теми, като решаване на демографския проблем през призмата на адекватни и устойчиви политики. От догонващо трябва да минем към изпреварващо развитие. Това каза основателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов като заключение от проведената кръгла маса на тема „Възможен ли е национален консенсус в условията на глобална несигурност и трансформация? По кои стратегически приоритети?", организирана от СИНПИ.
За участие във форума бяха поканени политическите партии и коалиции, потенциални участници в 52-то НС. На поканата откликнаха и се включиха в дискусията представители на ГЕРБ – СДС , „Да, България!", „Възраждане" и БСП – Обединена левица.
„Искам да отправя е един призив, който е и предизвикателство 35 години по-късно - сигурно е време, на фона на геополитичните турбуленции, променящия се свят, разместването на пластовете, а и промените в Конституцията от 1991 г. досега, за нова национална кръгла маса по стратегичните приоритети на България", заяви Паргов.
Той предложи, след като преминат предстоящите избори, да се помисли дали тази нова национална кръгла маса може да се осъществи и на нея да седнат всички парламентарно представени политически сили.
Експерти от СИНПИ направиха кратки експозета по няколко стратегически приоритета, които считат за ключови.
„Трябва да намерим пътя на България, и то заедно, да се обединим около това кое е важно за страната ни, къде да позиционираме държавата си по отношение на важни за сигурността на страната ни теми", посочи д-р Даниела Везиева.
По думите ѝ ключовата дума е „заедно". „В последните няколко години ние наистина се наситихме на противоборство, на слагане на етикети, на поведение, което по-скоро ни разединява, отколкото да ни обединява.", обясни тя и изтъкна, че икономическите показатели – не само на нашата страна, но и на Европа, и в света, показват, че е дошло време да се обединим и наистина да сме заедно.
Бившият министър на икономиката каза, че в индустриалното ни развитие през последните пет години тенденцията е по-скоро лоша: „Говорим за червена индустрия, за деиндустриализация. Числата, които излязоха и в „Евростат", и в НСИ през миналата седмица, показват спад най-вече във водещите икономики на Европа.
„Това, което отчитаме като причини за тази деиндустриализация и за този червен преход в това производство, е основно загубата на природни ресурси. Това, което имахме като комфорт с евтиния природен газ, вече го нямаме", заяви Везиева.
Посланик Чавдар Минчев изтъкна, че трябва да се търси национален консенсус, не по партийни тези, не по идеологически разделителни линии, а по няколко стратегически приоритета.
Според него на първо място България трябва да отстоява стабилна външнополитическа и стратегическа ориентация, основана на националния интерес и активна роля в Европа, Балканите и Черноморския регион. Второ, България трябва да работи за Балкани на свързаност, а не на противопоставяне – чрез инфраструктура, енергетика, транспорт, търговия и политически диалог. Трето, страната ни трябва да защити своя икономически и технологически суверенитет, включително в критичните системи, данните, цифровата инфраструктура и киберсигурността. Четвърто, България трябва да инвестира целенасочено в изкуствен интелект и капацитет чрез образование, научни центрове, иновации и подготовка на администрация и бизнес. Пето, трябва да създадем ясни механизми за защита от дезинформация, дигитални манипулации и технологична зависимост, които могат да подкопаят демократичните процеси и общественото доверие.
В заключение той каза, че в тази нова епоха геополитиката и изкуственият интелект вече вървят заедно и те ни казват: който има стратегия, ще има влияние, който има технологии, ще има предимство, който има държавническа визия, ще има бъдеще.
„България не може да си позволи да наблюдава тези процеси отстрани. Тя трябва да ги разбира, да се подготвя за тях и да защитава интересите си", убеден е Чавдар Минчев.
Проф. Боян Дуранкев посочи кои са според него трите основни въпроси на икономическото развитие на България - икономически растеж, външен дълг, неравенства. „Още повече че тези предварителни въпроси са свързани с други – за данъчната политика, за ролята на държавата, за благоденствието", счита той. Дуранкев обясни защо точно тези въпроси са най-важни за бъдещето: „Първо, защото през следващите години в България се предвижда слаб икономически растеж. Второ, защото държавният дълг на България (вътрешен и външен) има тенденция на постоянно и бързо набъбване, а демографската система – на постоянно намаляване и едновременно на стареене. Трето, защото икономическото неравенство в България е „неевропейско", а паразитно".
„Все пак, има алтернативи – известни от икономическите анализи, които предлагат разумни решения", заяви професорът по маркетинг и стратегическо планиране.
Според бившия правосъден министър Младен Червеняков е необходимо да се търси консенсус по това Висшият съдебен съвет да не се развива като Министерски съвет на съдебната власт.
„В нито една страна Висшият съдебен съвет не е Министерски съвет на съдебната власт. Днес ние сме му дали абсолютно всички правомощия – контрол, управление, финанси, бюджет, квалификация на магистратите, и се чудим след това защо никой не може по никакъв начин да влияе на някои негови решения, освен в изключителни случаи, когато се използва механизма на външна намеса в неговата дейност", обясни юристът.
По думите му крайно време е да се намери консенсус по избирането на членове на нов Висш съдебен съвет и нови членове на Инспектората. На второ място стои въпросът за статута на главния прокурор – дали той да бъде свързан по някакъв начин с изпълнителната власт или изцяло да остане в рамките на съдебната система.
„Също така да се обмисли въпроса за създаването или продължаване на традицията за специализирани съдилища. Ние имаме административни съдилища – защо да не създадем трудово-осигурителни съдилища, стопански съдилища, по принципа на немската система, където тези съдилища са доста ефективни", предложи Младен Червеняков.
Проф. Румен Драганов представи идеята за актуализация на туристическото райониране в България, т.е. един реинженеринг, при което да редуцираме деветте туристически района на 3. Те да са: Долна Мизия – включва три туристически района: Дунавският, Старопланинският и Варненският. Горна Тракия, който включва район Тракия – Долината на розите, Бургас и Родопския туристически район. И един изключително важен район, който се нарича Североизточна Македония и Сердика, който включва два туристически района – това е Софийски туристически район и Югозападният туристически район. Новото в Североизточна Македония е това, че ние за първи път ще използваме „Македония" в българския туризъм.
Той обясни и какво предимство ще даде новото райониране: „Това преструктуриране означава, че ние може да групираме районите вече по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и те да могат да работят както по европейски, така и по национални програми и да получават повече средства. Те вече ще имат изпълнителен директор и председател, така че ще се представляват съвсем нормално в правния и стопански мир".
