Мнозина се уплашиха, не знаеха, че се отбелязва 140 г. от Освобождението на града
Канодада от гърмежи и мирис на барут в центъра на Пловдив стреснаха жители и минувачи. Пукотевицата се засили още повече около 11 часа. "Какво става, че така се стреля посред бял ден", питаха си уплашени минувачи, крачейки по ул. "Христо Г. Данов". Други, тръгнали да си плащат сметките за ток в централата на ЕВН, също се паникьосаха, без да осъзнаят, че на метри от тях в Дондуковата градина се прави възстановка от събитията отпреди 140 г., когато руският капитан Бураго освобождава Пловдив от османците.
Напети воеводи от комитет "Родолюбие" натискаха спусъците на кремаклийките си. Музиканти и певици в народни носии от училище "Любен Каравелов" пък лушнаха хора. Пременени с везани ризи, девойките извисяваха гласчета и трепереха на 3 градуса студ.
Цялата местна власт, начело с кмета Иван Тотев и председателката на общинския съвет се строи пред паметника на руския богатир, донесъл свободата на Пловдив. Десетки граждани се събраха, военният оркестър всеки момент трябваше да засвири. Но церемонията така и не започваше. Хората взеха да се питат какво става. Военните мълчаха, официалните лица - също. Оказа се, че го няма началникът на пловдивския гарнизон бригаден генерал Явор Матеев, който да приеме строя. След известна пауза той се зададе заедно с областния управител Здравко Димитров и неговия заместник Петър Петров.
"Ето каква била причината да чакаме", измърмориха присъстващи. Тримата тутакси застанаха най-отпред, а Матеев прие строя.
Слово за подвига на кап. Бураго изнесе историкът Видин Сукарев. Той подчерта, че в резултат на таланта на младия руски офицер Пловдив не е бил опожарен от бягащите турци така, както се е случило със Стара Загора, Карлово и Сопот. Отрядът на капитана форсира река Марица в мразовитата нощ на 15 срещу 16 януари 1878 г. "Свободата не е дошла даром. Много пловдивчани са били избити и обесени от турците", припомни историкът.
