- Тестът за дипломиране е върху маршрут, дълъг 4 км.
- Не всяко животно подхожда на всеки стопанин
Кучето е най-добрият приятел на човека. Звучи банално, но не и ако си незрящ. Ако не вярвате, питайте депутата Иван Янев и неговия водач - лабрадорът Роувър.
Не всяко куче обаче става за водач, а обучението е доста тежко, разказаха от фондация “Очи на 4 лапи”, които са обучили косматия депутат № 241.
Само тук се обучават кучета водачи за незрящи хора в България. Учредител и председател на фондацията е Албена Алексиева. Самата тя е незряща, чийто живот се е преобразил, когато купува първото си куче и осъзнава, че
“не бих могла да живея без него”
Да се купи куче водач обаче, е прекалено скъпо и сложно. Затова фондацията ги осигурява безвъзмездно на незрящите в България. Вече са обучили около 110 кучета водачи и асистенти.
Преди незрящият да се събере със своите очи на 4 лапи, има дълъг и тежък процес. Като начало не всички породи кучета са пригодни за тази работа. Стават немски овчарки, голдън ретрийвъри, лабрадори, бордър колита и кралски пудели.
“Общо взето интелигентни кучета с тегло 30-40 килограма с уравновесен характер и поведение”, уточнява Алексиева. А след много опити от фондацията се спрели само на лабрадорите.
Подготовката на кученцата започва от третия ден след раждането им, още преди да са прогледнали. През този период се развиват базовите нива на адаптация и социализация на кутретата. Усилено се работи и върху способността да пазят фокус. “Кучетата водачи трябва да бъдат винаги балансирани и съсредоточени, за да могат да реагират на различни ситуации и да се погрижат за своя стопанин”, обяснява инструкторката Теодора Чукчукова, докато ни показва тазгодишното кучило на фондацията. Имената на всички новородени се избират на азбучен принцип в зависимост от годината на раждане. За 2026 г. буквата е “Ц”. А кутретата бъдещи водачи се казват Циклон, Цунами, Цвета и пр. В момента са на три месеца и им предстои да отидат при приемни семейства. С тях ще прекарат около година. Като фондацията осигурява всичко необходимо за отглеждането им, от приемните семейства се иска само любов и време за обучението.
“Приемните семейства имат огромна роля в подготовката на кучетата. Те работят по тяхната социализация в тежката градска среда, по тяхната управляемост и послушание”, разказа треньорът Георги Дафков, който има 8 години опит в обучението. Той е GDMI (Guide Dog Mobility Instructor - инструктор по мобилност с куче водач - бел. ред.).
Приемните семейства също преминават подготовка. “Почти всеки уикенд колега работи с тях, като им се показва как да ги приучават към различните условия. Обяснява им се как да се изработват командите, как да се изграждат контакт, доверие, авторитет”, обяснява той.
Тренировките се провеждат на всевъзможни градски места - гарата, метрото, оживени кръстовища, бягащи пътеки и ескалатори.
На една година кучето е преминало през всички тренировки с приемното семейство
Тогава идва време за здравен преглед и проверка стават ли за водачи на незрящи. В този процес кучето се подлага на стресови ситуации, за да се види как ще реагира. Такива са пътуването в транспорта, реакцията към себеподобни, към котки, към непознати и познати хора. Важно е кучето да бъде социално, но и спокойно, за да се адаптира лесно. “Всяко живо същество рано или късно се плаши от нещо, но кучетата водачи трябва да имат способността лесно да се отърсват от стреса и да продължават напред”, пояснява инструкторът Дафков.
Ако проверката покаже, че кучето е годно за водач, следва същинската подготовка. През нея то се адаптира към твърдия повод, т.нар. гишир, с който ще води. Постепенно се учи да отговаря и на командите. Показват му се и различни препятствия. Те са два основни вида. Първият са т.нар. обходни препятствия - всичко, което може да бъде заобиколено безопасно от кучето и човека, един до друг, без нито единият да се удари. По-тесните пространства, които не могат да се обходят, местата, където трябва да се спира, стълбите, големите дупки, високите препятствия като знаци са другият тип. Те се наричат препятствия за фиксиране. “Кучето се учи да води дотам и да спира. След това задачата на незрящия човек е с помощта на белия бастун да установи какво е препятствието и как да се преодолее”, обяснява Дафков. Така се случват пресичанията на улици и булеварди, слизането и качването по стълби и ескалатори. Специалното обучение също продължава около година. След него кучето се явява на изпит.
Тестът представлява маршрут с дължина около 4 км, който кучето преминава заедно със своя инструктор. Специфичното е, че
треньорът е с маска, за да се приближи максимално до незрящия
“Първия път, в който сложиш маската е,... шок и се чудиш какво може да се случи. Около теб бръмчат камиони, автомобили. Знаеш, че ти предстоят стълби или някакво друго препятствие”, описва Дафков усещането при първите си няколко изпита, които е преживял. Но постепенно се научил да вярва на кучето.
Изпитният маршрут обхваща всички предизвикателства на градската среда - пресичане на големи кръстовища, влизане в метрото, ходене по пътя вместо по тротоара. Важно е кучето да умее да реагира в такива ситуации, защото на улицата то води своя стопанин. “В 80% от ситуациите решенията са негови. Слепият изцяло му се доверява”, обясни Алексиева. Ако кучето прецени да обиколи паркирана кола, това ще се случи. Човекът дори може да не разбере какво обхожда, добавя тя. Ако прецени, че заобикалянето е невъзможно, животното ще спре и ще даде възможност на своя стопанин да провери с бастуна какво е препятствието. Винаги се спира и преди слизане и качване по стълби, на тротоара, на места за пресичане. Кучето е обучено да се съобразява с нуждите на човека до себе си, а изпитът оценява доколко е ефективна подготовката му.
Веднъж дипломирано, животното се сдобива с човек, на когото да служи. Интересно е, че не всяко куче подхожда на всеки стопанин. Чрез матрици за съответствие се определят приликите в психиката, физиката, характера и работния профил на кучетата и кандидатите за тях. Така се създават подходящи двойки. След това започва и последният етап на обучението - общата тренировка на стопанин и водач. Тя продължава около три седмици, за да изгради доверие между ползвателя и кучето. “Предизвикателството е кучето достатъчно бързо да приеме новия си стопанин, а стопанинът да му се довери”, обяснява треньорът Дафков.
Средно службата на едно куче водач продължава около десет години и зависи от начина на живот на стопанина му. “Някои хора извървяват по 15 км на ден с тях, други ги ползват само за да отидат на работа”, уточнява Алексиева и добавя, че по тази причина фондацията има кучета, които е пенсионирала след 8 години работа, и такива след 12.
Всеки стопанин има право да запази своето куче, след като се е пенсионирало
То обаче няма да бъде водач, а обикновен домашен любимец, който се радва на глезотии, разходки и много любов. Човекът, от своя страна, има право да кандидатства за ново куче водач. “Имаме хора, които гледат старото си куче и новото, с което работят”, разказва председателката на фондацията. Като имало хора, на които им е нужно време да преживеят първия си водач. Такъв се оказва и случаят на депутата Иван Янев. “Той много страда след загубата на първото си куче Виконта, но в един момент реши и дойде за ново - Роувър”, разказва Алексиева.
От фондацията възлагат надежди на екипа Янев-Роувър в парламента. “Самото присъствие на кучето е едно мълчаливо послание, но инициативата и работата за прокарване на иновации или решаване на натрупани с години проблеми трябва да бъде на човека. Те двамата имат много важна задача и се надявам да се справят с нея отлично!”, заяви Алексиева.
