Изложбата "Българският килим - преоткритото национално богатство" бе открита тази вечер в музея "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново.
За първи път пред публика нидерландецът Якоб ван Бейлен и фондация "Български килим" представят 9 уникални килима, които вече са идентифицирани като "културна ценност", а четири от тях и като "национално богатство". 1187 старинни, ръчно тъкани български килими вече наброява колекцията на Якоб. Тя е най-голямата в света, посветена на българското килимарство.
С дарителска кампания наскоро беше спасен чрез покупка от Чикаго Бакамски килим от XVIII век. Той е изложен в музея. Документиран е в книга от 1975 г. , издание на БАН, след това следите му се губят. Килимът е от Соколския манастир и е на около 250 г.. "Купихме го за няколко хиляди долара от Чикаго. Продавачът е антиквар от Хонконг. Този килим е скитал по света, докато го открием, да намерим финансовата възможност и да го върнем вкъщи", казва Ван Бейлен.
"Най-старият килим е от края на XVII в. , преди Чипровското въстание - 350-годишен. Търсех този килим, защото съм виждал фрагмент от него в книгата на БАН от 1960 г. Успях да го открия в селска къща в близост до Велико Търново и да го запазя за бъдещите поколения, защото имаше опасност той да загине. Беше постлан на диван, вероятно отгоре покривът е капал и е повреден в единия край. Не исках да го реставрирам. Експониран е върху лен", обяснява колекционерът.
Това е най-старият документиран килим, в България. Той е идентифициран от БАН като национално богатство.
"Има един Шуменски килим в изложбата, който намерих в Токио, има от Австралия, от Канада", разказва търсачът на изгубените образци от българското културно наследство.
"Най-скъпият килим, който добавихме наскоро беше купен на търг в Мюнхен. Пиротски килим от 1830-1850 г., четири са известни в света с този дизайн, но този, който притежавам е най-добре запазен", представя Ван Бейлен голям килим от експозицията.
Любопитно е, че уникалните вехти постелки също имат фалшификати. "Най-старите известни Пиротски и Чипровски, са започнали да ги фалшифицират. Използват вълна от стари фрагменти, те са също много скъпи, защото изработката на копия е 1000 евро на кв.м за труд и материали", посочва Якоб.
В изложбата ван Бейлен показва и котленския килим "Сурвакници" от 1869 г. и сливенски килим "Къдрави звезди" от края на XIX век. Като интересен паралел с килимите на нидерландеца в залите на Учредителното събрание във Велико Търново е изложен и килимът "Дървета с плодове", който е бил част от интериора на Парламента в София в периода 1950–1975 г.
Голямата мечта на Якоб ван Бейлен и съмишлениците му от фондацията е да намерят постоянен дом на колекцията в национален музей или галерия на българския килим, а не да стои в склада, където ги държат. "Хората трябва да ги видят, да им се разказва за тях, защото това е жива памет", категоричен е секретарят на фондация "Български килим" адвокат Калоян Янков.
