"Прогресивна България" на Румен Радев гласува "за" влизането на България в спасителния фонд на паричния съюз. Това стана на заседанието на бюджетната комисия в парламента в четвъртък, която с 19 гласа "за" и само 1 "против" – на Цончо Ганев от "Възраждане", подкрепи ратификацията за договора да присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM).
"Ние подкрепяме ратификацията. Еврозоната е поляризираща тема, която много хора възприемат емоционално. Влизането на България в нея дойде с цена и в не най-подходящия момент. Но тази цена вече е платена. Този фонд (ESM, б. р.) е позитивен в дългосрочен план, защото дава гаранция, че при бурно море няма да останем зад борда", заяви председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от "Прогресивна България". Според него би било "ПР конфуз", ако след като България е платила цената за еврозоната, да не ратифицира споразумението, защото то е нещо като застраховка. Проданов даде пример, че държавите, ползвали помощта на фонда – например Испания и Португалия, в момента се справят по-добре дори от държави като Германия, което значи, че оздравителните му програми работят, съобщава "Медиапул".
Владислав Горанов от ГЕРБ, който е сред политиците с най-голям принос за присъединяването на България към еврозоната, заяви, че се радва, че има теми, които обединяват почти цялото Народно събрание. "Еврото дойде съвсем навреме и е хубаво, че слагаме и застрахователната полица на масата", допълни той. Теменужка Петкова от ГЕРБ, която като министър на финансите финализира процеса по членството, също се изказа за ратификацията.
"ESM е европейският вариант на МВФ. Към него България ще може да се обръща за съдействие при кризи", обяви и Мартин Димитров от "Демократична България", които заедно с "Продължаваме промяната" също подкрепиха стъпката.
Срещу нея се обяви единствено Цончо Ганев от "Възраждане", който каза, че няма да последва "нищо апокалиптично за България", ако страната не се присъедини към спасителния фонд.
Зам.-министърът на финансите Методи Методиев опроверга Цончо Ганев, като заяви, че Европейският механизъм за стабилност не е опрощавал дългове на Гърция. Дори напротив – Гърция в момента преговаря за предплащане на част от задълженията си, а Испания и Португалия вече са предплатили предсрочно част от взетите пари.Какво представлява спасителният фонд на еврозоната?
Европейският механизъм за стабилност (създаден през 2012 г.) не е част от общностното право, а е допълнителен, надграждащ елемент, който бе въведен заради дълговата криза в еврозоната през 2010 г. и се базира на отделно междудържавно споразумение. Затова и България не влезе в механизма автоматично на 1 януари 2026 г., а е необходима допълнителна стъпка – ратификация на договора от Народното събрание. Още през септември 2025 г. България изпрати заявление за включване в механизма, а през декември управителният съвет на ESM го одобри.
Механизмът предоставя заеми на държава от еврозоната в криза. За целта той може да набира евтини заеми от пазарите, които се предоставят за ползване на закъсалата държава, а после тя ги връща. Въпросните кредити са нисколихвени и с по-благоприятни условия от пазарните или от МВФ, като парите се дават под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика. След като ратифицира договора, България ще може както да получава евтини заеми, ако закъса финансово, така и ще трябва да участва в гарантирането на заеми за другите страни в еврозоната.
Държавите членки на ESM участват с капитал (който внасят само частично), и гарантират поетите общи дългове съгласно дела си в капитала. Той отразява индивидуалния дял на държавата спрямо населението и БВП на ЕС. С договора, който Народното събрание предстои да разгледа, България ще поеме задължения за плащане, които не могат да надвишават дела ѝ от утвърдения капитал (въпросният дял възлиза на 8.68 млрд. евро, б. р.).
Вноската, която трябва да направи България, е значително по-малка, от капитала, който ще запише. Нейният размер е 991.9 млн. евро, като сумата трябва да бъде внесена за 12 години. През първите пет години България трябва да внесе общо 603.21 млн. евро – тоест по 120.64 млн. евро на година. Когато внесе цялата сума след 12 години, общият уставен капитал на България ще възлиза на въпросните 8.68 млрд. евро. От 1 януари 2026 г. общият уставен капитал на ESM e 709.4 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него - 81 млрд. евро.
Първата държава, която получи помощ по механизма преди години, беше Гърция. До момента ESM (и предшестващият го временен механизъм) са предоставили общо 295 млрд. евро заеми на 5 държави – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Всичките те се стабилизираха благодарение на изскваните от механизма реформи, поради което се върнаха успешно на международните пазари. До момента Испания е върнала огромната част от заемите си от ESM, а Гърция е върнала сравнително малка част, защото плащанията за нея са разтеглени напред във времето и предстоят от 2034 г. до 2060 г.
Преди пет години стартира реформа на механизма, която ще разшири дейността му, но тя ще влезе в сила след ратификация от всички държави в еврозоната. Служебното правителство предлага НС да ратифицира и нея. Тя се отнася главно до това ESM да се превърне и в кредитор от последна инстанция в случай на недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране на закъсали банки.
Членството в ESM може да се счита за инвестиция във финансовата сигурност на България, подчертава служебното правителство. "Като част от Европейския механизъм за стабилност страната ни ще има потенциален достъп до значителни средства, техническа помощ и експертиза в случай на остра необходимост", гласят мотивите. Управителният съвет на ESM е най-високопоставеният орган за взимане на решения, състои се от представители на държавите членки на еврозоната (финансовите министри) и се ръководи от председателя на Еврогрупата.
