Бившият служебен министър на земеделието Иван Христанов коментира в студиото на „Твоят ден" по Нова нюз обсъжданите от правителството мерки срещу поскъпването на основни стоки, като изрази скептицизъм относно ефективността им. По думите му административният контрол върху цените не може да даде устойчив резултат в условията на свободен пазар.
Христанов подчерта, че в България има изключително голям брой търговски и производствени участници, което прави ефективния контрол практически невъзможен. „Как точно проверяваш 150 хиляди търговски обекта, 15 хиляди производители и 70 хиляди фермери?", попита той и допълни, че подобен подход неизбежно води до изкривявания.ой заяви, че основният двигател на инфлацията е увеличеното потребление и ръстът на публичните разходи. „Когато увеличиш заплатите в обществения сектор, ти директно произвеждаш инфлация", каза Христанов, като прогнозира, че ценовият натиск ще се усети с по-голяма сила в края на 2025 и началото на 2026 г.
По думите му реалните регулатори на пазара трябва да бъдат не само Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, а също и НАП и при нужда дори МВР, тъй като натискът върху системата е сериозен и изисква широк институционален контрол.
Христанов коментира и понятието „справедлива цена", като заяви, че то е субективно и трудно приложимо в икономическата практика. Според него подобни концепции крият риск от превръщане на регулаторите в инструмент за натиск върху бизнеса.
Той подчерта, че спадът на цените в определени периоди е естествен и се дължи най-вече на сезонността и навлизането на нова продукция на пазара. „Когато се увеличи конкуренцията, цените винаги слизат надолу", посочи бившият министър.
По отношение на международните фактори, Христанов предупреди, че евентуално повишение на цените на горивата заради геополитическа нестабилност може да окаже допълнителен натиск върху сектора. Въпреки това той заяви, че част от мерките за подкрепа на земеделските производители вече са били предприети по време на служебното правителство.Като дългосрочно решение Христанов посочи необходимостта от изграждане на национална система от събирателни пазари и борси, които да улеснят реализацията на продукцията и да намалят зависимостта от посредници и големи търговски вериги. По думите му именно липсата на такава инфраструктура води до структурни проблеми в сектора и ценови дисбаланси.
„Ако не започнем да мислим дългосрочно, ще се въртим в кръг при всяка нова криза", заключи той.
По думите му, когато има съмнения за координирани действия на пазара, държавните институции трябва да реагират бързо и категорично - или да ги опровергаят, или да ги докажат с факти. Христанов обаче отбеляза, че през последните години част от регулаторите действат „лениво" и това допълнително подхранва общественото недоверие.
Христанов защити тезата, че решението минава през по-висока степен на коопериране в сектора, което би дало възможност на производителите да имат по-силен глас на пазара. По думите му обаче политически решения в тази посока са били системно забавяни, което е довело до разпокъсаност на сектора.
Той коментира и темата за административните процедури по обществените поръчки, включително дискусиите около пръскането срещу комари. Христанов защити действията на предходния служебен кабинет, като заяви, че решенията са били взети в рамките на закона и с цел да се гарантира изпълнението на критични дейности.
