Европейската централна банка е все по-близо до ново повишение на лихвените проценти, за да предотврати прерастването на последния петролен шок в по-широка инфлационна спирала. Това заяви управителят на Централната банка на Малта Александър Демарко в интервю за „Политико".
Демарко, смятан за един от по-умерените членове на Управителния съвет на ЕЦБ, се разграничи от колегите си, които през последните дни настояват за повече търпение и допълнителни икономически данни преди решение за затягане на паричната политика.
По думите му възможностите ЕЦБ да „пренебрегне" временния енергиен шок постепенно изчезват. „Перспективите да подминем този шок отслабват предвид продължителността на конфликта и очакванията цените на петрола да останат високи по-дълго", посочи Демарко.
Той предупреди, че дори евентуално прекратяване на войната преди заседанието на ЕЦБ на 11 юни може да не бъде достатъчно, за да охлади енергийните пазари. Според него разрушената инфраструктура ще продължи да поддържа високите енергийни цени, а рисковете за корабоплаването през Ормузкия проток могат допълнително да затруднят доставките.
Втори голям енергиен шок за Европа
Настоящата ситуация е вторият сериозен енергиен шок за Европа за последните четири години. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. ЕЦБ първоначално определи поскъпването на енергията като временно явление. Вместо това по-високите разходи се пренесоха върху цялата икономика, ускориха инфлацията и доведоха до ръст на заплатите, като инфлацията надхвърли 10%.
На априлското си заседание ЕЦБ остави депозитната лихва без промяна на ниво от 2%, въпреки че общата инфлация достигна 3%. Банката обаче даде сигнал, че още през юни може да последва ново повишение.
Демарко подчерта, че ЕЦБ е решена да избегне повторение на грешките от 2022 г. и да предотврати пренасянето на високите енергийни цени към по-широка инфлация и инфлационни очаквания.
„Тези процеси не се случват за една нощ", предупреди той.
Риск от рецесия при агресивно затягане
Управителят на Малтийската централна банка отказа да прогнозира колко повишения на лихвите може да се наложат.
„Ангажирани сме да водим парична политика, която да гарантира стабилизиране на инфлацията около 2% в средносрочен план. Това може да изисква едно увеличение на лихвите. Може да се наложат и повече", каза той.
В момента пазарите очакват три повишения на лихвите от страна на ЕЦБ до края на годината, докато повечето икономисти прогнозират по-умерен цикъл на затягане.
Според Демарко по-агресивно увеличение на лихвите би могло да повиши риска от рецесия, макар че засега европейската икономика все още не е достигнала такава точка.
Критики към бавните реформи в ЕС
Освен за паричната политика, Демарко изрази и нарастващото недоволство в ЕЦБ от бавния напредък на структурните реформи в Европейския съюз.
Въпреки усилията на Брюксел за задълбочаване на съюза на капиталовите пазари, напредъкът остава ограничен, особено по темата за общите европейски облигации, срещу които продължава да има съпротива от страна на по-консервативните държави.
„Особено по отношение на общите облигации не виждам особен напредък", коментира Демарко, като добави, че „нещата в Европа се движат бавно".
Той призова европейските правителства да ускорят процеса на вземане на решения и да се откажат от изискването за единодушие в определени области на политиката.
