- Докато народните представители гласуват, съветът вика на изслушване кандидати
- Приеха и трите проекта. Съдии и опозицията обаче не одобряват изборът на новите кадровици от професионалната квота да става в окръжните съдилища, както предлага ПБ
Забрана върху кадровите решения на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС), чиито членове са с отдавна изтекъл мандат. Това прие временната правна комисия в парламента, която на първо четене гласува и трите проекта за промени в Закона за съдебната власт.
Общото между тях е, че предвиждат мораториум върху кадруването на съвета. Проектът на “Прогресивна България”, който беше внесен в понеделник,
получи подкрепата на всичките 23-ма членове на комисията
Против предложенията на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, които имат два отделни законопроекта, гласуваха от ДПС.
На този фон обаче ВСС продължава с кадровата си дейност и с провеждането на конкурси за административни ръководители. За вторник Съдийската колегия беше насрочила изслушване на кандидатите за шеф на Русенския административен съд. Въпреки гласуването до избор не се стигна, но не заради подготвяния мораториум, а защото нито един от двамата кандидати не събра мнозинство.
В сряда пък Прокурорската колегия трябва да проведе изслушване и
избор на шеф на Хасковската районна прокуратура
Като кандидатите също са двама и е напълно възможно един от тях да бъде избран.
По време на дебата в правната комисия, продължил около два часа, основните забележки на опозицията и представителите на ВКС, ВАС и Съюза на съдиите бяха към краткия срок, който им бил даден за становища. Получили поканата в понеделник следобед. Шефката на правната комисия Янка Тянкова от “Прогресивна България” ги увери, че между първо и второ четене ще има достатъчно време всички да изпратят становища, които да бъдат обсъдени.
Първата критика на ПП и ДБ към проекта на “Прогресивна България” беше, че в него се дава възможност някои кадрови решения да се вземат от ВСС при “обоснована необходимост”.
Според Велислав Величков от ПП това било не “вратичка”, а “направо порта”, като се имало предвид как ВСС свободно тълкува закона.
Стою Стоев от същата парламентарна група пък възрази срещу това изборът на ВСС от професионалната квота да става в окръжните съдилища. Това е предложението на “Прогресивна България”. Според него по-добрият вариант е да се извърша в апелативните, които са пет, защото имало малки окръжни съдилища, където тайната на вота можело да бъде нарушена. Той даде за пример Търговище, където съдиите били 25.
Подобно становище изрази и Десислава Попколева от Съюза на съдиите.
На мнение, че трябва да се помисли гласуването да се извършава по апелативни райони, беше и зам.-председателят на ВКС Мими Фурнаджиева. Тя обясни на депутатите, че не говори от името на целия съд, защото заради краткия срок не било проведено общо събрание, което да излезе със становище. Лично мнение по проектите беше изпратила шефката на съда Галина Захарова.
Идеята на управляващите гласуването за кадровици да е с хартия срещна одобрението на присъстващите.
Най-голямото различие между трите проекта е, че “Продължаваме промяната” и “Демократична България” дават възможност
членове на ВСС да бъдат предлагани не само от депутатите, а от институции като БАН и юридическите
факултети, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите. В проекта на управляващите такава възможност не е предвидена.
Запитана дали са склонни да “разтворят ветрилото”, Янка Тянкова обясни, че всички становища ще бъдат обсъдени между първо и второ четене.
По-късно тя поясни, че целта им е новият ВСС да бъде избран до края на лятото или началото на есента, но можело да и по-рано.
Според проекта на “Прогресивна България” месец след влизането на закона в сила трябва да започне изборът и на членове от професионалната квота. В кадровия орган магистратите изпращат 11 свои представители, толкова избират и народните представители.
“Ще се отчита техният професионален опит, експертиза, авторитет и капацитет за спазване на етичните норми”, увери шефката на правната комисия.
