Парите идват от четвъртото плащане по плана за възстановяване
Близо 900 млн. евро по плана за възстановяване трябва да влязат в България в края на юни. Това са парите от четвъртото плащане, което бе заявено от служебното правителство на Андрей Гюров.
Това ще е глътка въздух за държавните финанси и ще “потуши” част от дефицита, който достигна до рекордните 1,75 млрд. евро от 15 г. насам в края на април. А самият Гюров при предаването на властта се похвали, че с тези 900 млн. евро и с допълнителни инвестиционни програми по плана за възстановяване служебната власт оставя около 2 млрд. евро повече в бюджета за редовния кабинет.
Правителството на Гюров се похвали в края на мандата си с това, че е
спасило 400 млн. евро
от предвидените общо 900 млн. по четвъртото плащане. За да вземе страната ни пълната сума, Европейската комисия поиска да се създаде у нас функциониращ и ефективен антикорупционен орган, след като Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество беше разделена на две през 2023 г. Новосъздадената КПК обаче остана без избран титуляр, а ЕК не видя достатъчно гаранции за независимост в работата ѝ. Парламентът така и не успя да измисли как да я реформира и в крайна сметка в началото на 2026 г. взе решение да я закрие. ЕК обаче не прие това за изпълнено условие като част от плана за възстановяване. Заради това 143 млн. евро, получени по второто плащане, щяха да бъдат удържани от четвъртото.
Освен тези пари има и замразени други 214 млн. евро. На 22 юни тази година изтича срокът, свързан с това Антикорупционната комисия вече да е работещ орган. Ако това не стане, ще бъдат загубени и други 43 млн. евро от третото плащане. Така сумарно невъзможността на държавата ефективно да осъществи реформи, свързани с борбата с корупцията, се очертаваше да струва малко над 400 млн. евро.
Това, което служебният кабинет е успял да договори с Европейската комисия, е
реформата за антикорупционната комисия да се премести
от второто и третото плащане в четвъртото и петото. Разблокират се и 119 млн. евро, които бяха замразени от третия транш, заради неизпълненото условие главният прокурор да бъде разследван независимо. Сега тази реформа се премести за петото плащане - тоест крайният срок от 22 юни се отлага за 31 август.
С парите по плана за възстановяване се плаща текущо за изпълнението на заложените инвестиции и реформи. Механизмът предвижда авансово плащане в размер на 13% при одобрен план до края на 2021 г. За България обаче това се случи през 2022 г., а авансовата сума на практика бе включена в полученото в края на 2022 г. първо плащане на стойност 1,369 млрд. евро. Второ и трето искане бяха пратени през 2025 г. - съответно 438,6 млн. и 1,470 млрд. евро.
Зад всяко искане за плащане стоят определени етапи и цели от реформи и инвестиции, задоволителното изпълнение на които гарантира получаването на парите. ЕК оценява получените искания за плащане според методика, съгласно която най-голяма санкция има неизпълнението на ключови реформи. Преместването им към по-задна дата дава възможност и за “спасяването” на въпросните 400 млн. евро.
С парите от четвъртото плащане е
предвидено изпълнение на над 2500 проекта,
които трябва да се завършат до август. Сред тях са повече от 2000 STEM центъра в училища, обновяване на 7 болнични заведения, закупуване на ЯМР, ехографи, томографи, рентгени, ангиографи за 50 онкологии, педиатрии и други болници, строук центрове, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места. Обновяват се и 18 психиатрии, купува се ново оборудване за 25 психиатрични болници, клиники и центрове за психично здраве. Предвиждат се още подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни, ремонти на училища, детски градини и общежития.
Осигурени са и седем хеликоптера за спешна помощ с оборудване и пет площадки и хангари - в София, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и Монтана. С изграждането на хангарите имаше огромно забавяне и дори се обмисляше да се извади от плана и да се направи с пари от държавния бюджет.
И още - инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство. Ще има и подкрепa за 1400 домакинства да сложат солари вкъщи или системи за битово горещо водоснабдяване. Има заделени пари и за грантови схеми в областта на ИКТ и киберсигурността в малки и средни предприятия и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхващат се и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, ремонтни работи в 91 териториални структури на Агенция “Социално подпомагане”.
По четвъртото плащане обаче също
има риск да не получим част от средствата
заради две неизпълнени реформи. Едната изисква да се приеме закон за ВиК, а другата - преструктуриране на БЕХ, което бе спряно от предишния парламент.
До края на септември 2026 г. трябва да се подаде искане и за петото плащане. С парите ще се изгради информационна система за енергийно бедни домакинства и уязвими клиенти. Ще се разшири и достъпът до грижи, предоставяни при мозъчносъдови заболявания. Предвидени са ремонти в 18 психиатрични лечебни заведения, обзавеждане за 25 болници, ремонт на 100 амбулатории или подвижни медицински контейнери, както и 18 младежки центъра.
Ще се предоставят сертификати за цифрови умения за основно или средно ниво, ще се модернизира и адаптира основната информационна система на Агенцията по социално подпомагане.
Там е и програмата за индустриални паркове и зони - 10 за над 98 млн. евро, за които вече се изгражда довеждаща инфраструктура и трябва да са готови до юни. Включена и покупката на електрически влакове.
