Банкова сметка, инвестиции и къща извън страната ви превръщат в "клиент" на данъчните за ревизия
Всеки, който реши да купи имот, яхта, самолет или дори кола в чужбина, прави бизнес зад граница или е отворил банкова сметка в чужда банка, трябва да знае, че до 24 часа НАП ще разбере за придобивката му.
От 2015 г. България е част от международния обмен на данни, който позволява на приходната агенция да получава информация в реално време за хора и фирми, които играят на имотния пазар, регистрират фирми или отварят сметки в други държави.
Информацията съдържа всички данни
по сделка за придобит имот в Гърция, Дубай, Испания, Обединените арабски емирства и всички държави от ЕС, а и от такива извън Европа, с които имаме двустранни или многостранни споразумения.
На внимание от данъчните се радват хора и фирми, не само придобили скъп имот, но и луксозни автомобили, яхти и самолети, а също и любители на чести и скъпи пътувания, на различни инвестиции извън България, както и предпочитащите кешови операции.
Освен цената на придобиване в информацията, която получават нашите данъчни инспектори, има данни за това със собствени пари ли е платено, или със заем, и коя е финансиращата банка. В добавка се посочват и данните на посредника, ако има такъв. Особено внимание данъчните обръщат на имот или друга собственост, придобит чрез чуждестранно дружество или собственост на доверителни фондове.
Най-важната за обмена на тази информация е Common Reporting Standard (CRS) на Organisation for Economic Co-operation and Development. Банките в участващите държави събират и изпращат към местната данъчна служба име, адрес, данъчен номер, наличности по сметки, доходи. После данните автоматично се изпращат към държавата, където човекът или фирмата плаща данъците си.
В рамките на Европейския съюз има и специални директиви, чрез които се обменят данни за трудови доходи, пенсии, собственост върху имоти, банкови сметки, криптоактиви, данни от платформи, пълна банкова информация, данъчни решения в различни държави. Така българската приходна агенция може да има поглед върху активите на всеки българин във всяка държава от ЕС. Ако придобивките или инвестициите са извън ЕС, България има междудържавни споразумения за обмен на информация.
НАП може да отправя индивидуални запитвания
до съответните партньорски служби, да инициира международни ревизии, съдебни поръчки, да сезира съответните органи, ако има съмнения за пране на пари или измама. С допълнително искане данъчните могат да получат банкови извлечения, пълна информация за фирми зад граница, за нотариални сделки и собственост.
Повечето държави вече участват в международния обмен, включително офшорни зони или юрисдикции. Извън него може да останат пари в брой, имущество на подставени лица и активи в държави, които не са се включили в системите за обмен.
При получаване на информация
НАП първо прави съпоставка на декларираните доходи на собственика,
включително банкови преводи, дивиденти, продажби на друго имущество, които биха могли да финансират сделката, както и на последващите разходи по поддръжката на съответния имот.
Ако разликата в доходите и разходите е над 10%, следва ревизия обичайно за 5 години назад, но този период може да бъде удължен. Към анализа се прилагат всякакви документи - банкови извлечения, копия от договори за заем между физически лица, преводи, данни за офшорни компании и посредници, ако има такива.
Освен регулярната информация проверки често започват след сигнал от банка, нотариални или адвокатски кантори, сигнал от служител, когато става дума за фирма. Понякога проверка тръгва и от публикации в медиите.
Данъчните търсят недекларирани доходи или прикрит собственик, който финансира покупката, фиктивни заеми, чести и големи плащания в брой, избягване на данъци, разлики между пазарна и реално платена цена. Най-честият резултат от такива проверки е начисляване на данъци със задна дата заедно с лихвите, налагане на обезпечения, запор на сметки и имущество, а може да се стигне и до публична продан на придобитата собственост. Ако се прецени, че укриването е умишлено, ревизията се предава на прокуратурата.
В отчетите на НАП за 2025 г. се посочва, че нотариуси и съдии по вписванията са установили над 286 000 длъжници при сделки с имоти и автомобили и са събрани 130 млн. евро просрочени задължения.
През 2010 г. със снимки от въздуха “видяха” 1180 необявени скъпи къщи
Една от екзотичните проверки на скъпи имоти бе през 2010 г. когато от НАП обявиха, че с хеликоптер на правителствения авиотряд са заснети луксозни имоти край София. Целта бе да се провери има ли недекларирани имоти, дали собствениците могат да докажат официални доходи за такова имущество, на какви цени са придобити и дали се плащат данъци. Облитането, добило популярност като акция “Хеликоптер”, се разшири и към морето, Пловдив и района на язовир “Ивайловград”.
Най-честите установени нарушения тогава бяха покупката на имоти за лично ползване, но регистрирани като фирмена собственост, неправомерно ползван ДДС кредит при покупките, а собственици се оказаха с минимални доходи.
По официална информация от НАП с различни нарушения се оказват около 400 имота. Над 1180 са били допълнително декларирани, като собствениците са санкционирани за това, че не са ги обявили при придобиването им. Имоти, които са се водели на фирми, за да се крие данък, пък бяха записани на физически лица.
