В САЩ дори планират реактори на мястото на най-голямата трагедия в историята си
Преди 40 години човечеството бе изправено пред една от най-сериозните си кризи. На 26 април се взриви четвърти блок на съветската атомна централа “Чернобил” и бяха нанесени щети на хората и природата, които още не са преодолени. За тях е писано прекалено много и всичко се знае. Включително, че съветските власти са били наясно, че реакторът от типа РБМК е имал своите конструктивни грешки. За което е алармирано година преди инцидента от КГБ. Според последните изчисления, без да се броят щетите върху населението на Европа, те са за около 700 милиарда долара. И ще продължат да растат.
Но все пак, ако се търси нещо положително в трагедията, може да се намери.
Трагедията води до две много важни конвенции, които се приемат от цял свят. Първата е подписана още през 1986 г. и е за бързо докладване на инциденти в атомни централи. Приема се, че ако от СССР не бяха крили с дни за истинската величина на трагедията, то последствията е можело да бъдат и по-малки. Реално алармата се вдига от Швеция, която прихваща горещи частици на своя територия. В същото време в Москва се говори за пожар, който е потушен. В България всички излизат на манифестация под радиоактивния дъжд, докато управляващите от БКП ядат специална храна само за тях и семействата им.
Втората конвенция е тази за помощ при инциденти в атомни централи и също се подписва през 1986 г. и в нея се дефинира как точно да се действа при подобни инциденти. И двете конвенции са под шапката на Международната агенция за атомна енергия към ООН (МААЕ).
През 1989 г. се появява Световната асоциация на атомните оператори (WANO). Тя се съсредоточава върху максимализиране на безопасността и устойчивостта, като се набляга на сътрудничеството точно между тези, които работят в сферата. Обменят се начини на работа, доклади и проблеми между 460 централи в над 30 държави. Идеята е да се избегнат инциденти, като се обменя опит, а не да се действа като регулатор, както е при МААЕ. WANO има основен офис в Лондон и регионални в Атланта, Москва, Париж и Токио. Последната инициатива на WANO е създаването на подобрена мониторингова система на работа, която дава постоянен анализ на данните и доклад на всяко тримесечие на всички свои членове. Така всички са наясно с най-добрите тенденции при безопасността.
Така реално след “Чернобил” най-сериозният инцидент с атомна централа бе този с японската “Фукушима”,
който бе от 7-а степен по скалата на МААЕ, или точно колкото този преди 40 години. През 1987 г. в Бразилия бе допуснат такъв от 5-а степен, а през 1999 г. има такъв в Япония от 4-а степен. Има още два от втора и един от първа за последните 40 години.
През 1994 г. бе подписана конвенцията по ядрена сигурност, която още повече завиши стандартите за работа, а три години по-късно се появи и тази за безопасност на използваното гориво от АЕЦ, за да се подобри стандартът на неговото съхранение.
Направена е тоталната ревизия на атомни централи по света и повишаване на тяхната безопасност. Прави се пълна ревизия на тези от типа РБМК и се решават проблемите му при ниско натоварване. Тотално се подменят системите за охлаждане и спиране на реакторите от този тип.
И може би една странична, но не маловажна промяна. Според някои политолози точно този инцидент е спомогнал за промените в СССР и налагането на политиката на гласност, която в крайна сметка ще срине комунистическите управления в Източна Европа, включително и България.
“Чернобил” обаче забави доста развитието на атомната енергетика. Някои държави направо затвориха централите си за по-лесно.
Завръщането на АЕЦ
В последните години изненадващо всички се сетиха, че АЕЦ-овете са един от малкото изходи за решаване на енергийната криза. И за голямо съжаление, отново пред всички бе Китай, където не се хвърлиха да демонизират технологията дори след инцидента в днешна Украйна. И за нуждите на една от най-населените държави се строи здраво.
Китайците просто останаха верни на един от основните постулати в енергията. Има основни източници - АЕЦ, ТЕЦ, ПАВЕЦ, а всичко останало е второстепенно, което се използва единствено за балансиране на мрежата. Защото защитниците на “зелената” енергия заблудиха света, че те ще могат да заменят основните. Без, разбира се, да се споменава, че когато водата мине през турбината на ВЕЦ-а, се връща обратно в реката, че като липсва вятър перките спират да се въртят, а като е облачно - батериите не се зареждат.
Залитането по възобновяемите източници, които реално не са такива, доведе до кризата с тока в Испания, която и до днес не е получила нормално обяснение за това, което се случи.
Оказа се, че въглеродният отпечатък на АЕЦ е толкова малък, че не води до някакви щети за природата. Така това, което се отричаше преди десетилетия се превърна в хит.
Така изненадващо атомната енергия също получи статут на “зелена” и всички тръгнаха да я връщат. Дори в Скандинавия вече има проучвания за нови реактори. Но това ще отнеме доста време.
В САЩ дори вече разглеждат възможността да се отвори площадката на остров Трите мили, мястото на най-сериозния инцидент в историята на атомната им енергетика. На 28 март 1979 г. се стигна до почти разтапянето на втория реактор в централата, като инцидентът бе от пета степан на МААЕ.
През последните 40 години напреднаха доста и технологиите на реакторите, което помага за бума на строителството на АЕЦ. Мерките за безопасност са уникални, като човешката намеса е сведена до минимум. Разбира се, остава рискът от това, че и компютърът може да сгреши.
Хитът в момента са т.нар. модулни реактори. Те са с малка мощност и не изискват толкова сериозни инвестиции в площадката, а могат например да се използват за захранването на София. Тяхната мощност обикновено е до 300 мегавата и имат и други предимства. Повечето са напълно произведени и не изискват да се работи на място, което снижава шанса за грешка и вдига безопасността. На всичко отгоре произвеждат и водород, който се смята за горивото на бъдещето.
Путин и Тръмп събориха енигма за сигурността
През последните години заради Владимир Путин и Доналд Тръмп рухна една от големите енигми за сигурността в света. Тя гласеше, че ако имаш АЕЦ, може да си спокоен за държавата си, защото никой не би те атакувал, за да не се повтори инцидент като “Чернобил”. Първо руският президент тръгна да превзема Украйна, където стана инцидента, а преди месец и американският му колега поведе атака срещу Иран, също атомна държава.
Ситуацията с атомните централи е доста странна. В началото на войната руснаците превзеха земите около взривената “Чернобил”. Но бързо се оттеглиха след това, явно потресени от това, което бе намерено.
На 14 февруари миналата година се стигна и до сериозен инцидент. Руски дрон, зареден със силни експлозиви, се взриви върху саркофага на “Чернобил” и той загуби своите предпазващи функции. От този момент военните действия пречат да бъде направен ремонт.
Много опасно е положението в АЕЦ “Запорожие”, където на няколко пъти бе прекъсвано захранването и централата бе изключвана от мрежата. Това е една от най-мощните в Европа, като има 6 блока с реактори ВВЕР-1000, като тези на “Козлодуй”.
В момента Иран разполага само с един работещ реактор с мощност от 914 мегавата. “Башехр-1” е също с руски реактор ВВЕР. Работи се по втори и трети блок на същата централа. Разполага с един 5-мегаватов в Техеран за научни цели, подобен в Ишафан и почти завършен такъв с тежка вода в Хондал.
