- Вестникът често успява да превърне проблемите в решения и да създава механизми, които правят живота по-справедлив
- Преди 25 г. медията помогна за първия телефонен разговор между външния министър Соломон Паси и сина на Кадафи
- През 2004 г. с екип от експерти създадохме първия рейтинг на висшите училища у нас
Август 2009 г. 70-годишният български емигрант Христо Грозев от Ню Джърси се среща с порасналия си 46-годишен син Джон Питър Грозев от германския град Бремен. Запознанство, чакано цял живот, което се случва година след като "24 часа" открива таткото отвъд океана. Грозев видял момчето си за последен път, когато било на 2 месеца, после заминал за Ню Йорк заради комунизма и бедността у нас. Цели 32 години Джон търси баща си чрез шест институции - различни американски служби за издирване на хора, чрез Червения кръст, чрез посолството на Германия в София, българското консулство в Чикаго, американското консулство в Германия, но всички вдигали рамене, сякаш Христо Грозев е потънал вдън земя.
Докато един ден Джон не се обръща за помощ към "24 часа", който успява да намери баща му в Ню Джърси. Отначало той не отговаря на писмата, изпратени до него, но Джон събира смелост да се обади и да чуе гласа на своя родител. Рубриката "Светът издирва български роднини" по идея на издателя Венелина Гочева събира десетки хора в продължение на близо две десетилетия.
В техните лични истории и въздействието върху индивидуалните съдби проличава, че "24 часа" е не само хроникьор на времето, но и фактор, който може да го променя.
35 г. вестникът не просто информира обществото, а активно участва в хода на самите събития. Чрез своите разследвания, репортажи, коментари и кампании изданието нееднократно е поставяло въпроси, довеждали до институционални реакции, законодателни промени и преобръщане на човешки съдби.
Именно чрез вестник "24 часа" България и международната общност за първи път научават, че през февруари 1999 г. в Либия са задържани български медици.
Докато държавните институции са в процес на изясняване на ситуацията в Бенгази под натиска на медиите, екипът на "24 часа" успява да събере информация от свои източници на място. Изданието първо съобщава, че сънародниците ни са обвинени в заговор, свързан със случаите на заразени със СПИН деца в местната болница.
Първоначално властите отричат тези твърдения, но впоследствие става ясно, че точно това е кошмарната действителност. "24 часа" е първата българска медия, която успява да осъществи контакт със сина на либийския лидер Муамар Кадафи, както и първата изобщо, получила достъп до задържаните медици в затвора.
"24 часа" играе и ключова посредническа роля между Либия и България за осъществяването на първия телефонен разговор между българския външен министър Соломон Паси и Сейф ал Ислам - сина на Кадафи. Това поставя началото на доверен комуникационен канал между София и Триполи и води до значително подобряване на условията за задържаните.
Именно от страниците ни започва и мащабна обществена кампания в подкрепа на медиците. В редакцията пристигат хиляди писма и талони с призива "Живот за българите", изпратени от хора от цялата страна. Тези послания са предадени на фондация "Кадафи", която поема ролята на наблюдател и гарант за правата на задържаните. Това се случва по време на интервю на Сейф ал Ислам, който избира именно "24 часа" за първото си изявление пред българска публика.
През януари 2007 г. синът на Кадафи отново пред "24 часа" за първи път разкрива плана за решаването на случая и освобождаването на медиците. Информацията бързо е подета от световните медии и предизвиква официални дипломатически реакции от Москва и Вашингтон. Няколко месеца по-късно планът се реализира и се стига до щастливата развръзка - българските медици са освободени и се завръщат в родината си.
Активната и отговорна журналистика винаги може да играе пряка роля в реални обществени процеси, а когато е стратегическа и смела, става и ключов фактор за подобряване на ефективността на правосъдието.
От пролетта на 2007 г. в продължение на 31 месеца най-голямото предизвикателство за криминалния отдел на вестник "24 часа" е да информира своите читатели за бума на похищенията срещу откуп. Дузина мъже държат цялата държава на колене, превръщайки бруталния бизнес с отвличания в начин на живот. А "24 часа" следи всяка стъпка от тази вълна от похищения, балансирайки между правото на информация и риска за живота на жертвите.
Част от комуникацията между похитители и близки дори преминава през страниците на вестника - кодирана в обяви. Исканите откупи достигат десетки милиони евро, но реално платените суми са в пъти по-малки след тежки преговори. Паралелно с отразяването изданието настоява за законови промени и по-строги наказания. След обществен и медиен натиск са въведени по-тежки присъди, бандата е разбита, а отвличанията в България рязко намаляват.
Историята завършва с книгата на Слави Ангелов "Наглите" - свидетелство за един от най-мрачните периоди в съвременната криминална хроника.
"24 часа" допринася и за по-стриктни закони за контрол и санкциониране на нарушителите на пътя чрез своите кампании "Карай умно - стигни жив" и "Ако си пил - слез, искам да стигна жив". Те безспорно повлияват на нагласите в обществото - все повече хора искат строги наказания за опасни шофьори, а институциите отговарят със засилен контрол и законодателни промени.
Вестникът беше и ключов медиатор при въвеждането на новите правила за шофьорските книжки, като подробно информира обществото за изпитите, записвани на видео - както теоретичните, така и практическите.
Чрез анализи, интервюта с експерти и показателни примери от първите изпити "24 часа" подпомогна общественото разбиране и приемане на мярката през 2025 г.
През 2024 г. пак благодарение на "24 часа" беше възпряна опасна мода, завладяла тийнейджърите у нас. Вестникът пръв алармира за предлагани онлайн продукти - заместители на енергийните напитки и кафетата, които се приемат на прах през носа чрез специална тръбичка. Материалът провокира вълна от възмущение и реакции на родители и политици, както и проверки от страна на отговорните органи. Две седмици след публикацията на "24 часа" Комисията за защита на потребителите (КЗП) разпореди незабавно и ефективно изтегляне от пазара на продуктите, тъй като те не могат да бъдат класифицирани като храни, а начинът им на употреба е опасен. Те бяха забранени за производство, внос и разпространение, а търговците бяха санкционирани.
Размахът на "24 часа" не познава граници. Вестникът води активна и интелигентна кампания за падането на визите за българи в Европейския съюз, което стана през 2002 г. Отразявани са детайлно дипломатическите усилия, водени от тогавашния външен министър Надежда Михайлова за доказване, че България отговаря на критериите за безвизов режим.
"24 часа" често публикува интервюта и с водещи европейски политици и комисари, поставяйки въпроса за визите като акт на справедливост спрямо българските граждани. Това помага за оформянето на общественото мнение не като "молба за услуга", а като "заслужено право". Вестникът поддържа също така постоянен фокус върху изпълнението на техническите критерии за сигурност на границите и личните документи. Чрез серия от разследвания и репортажи медията следи за напредъка на България, за да гарантира, че страната няма да остане в "негативния списък" на Шенген.
Днес "24 часа" прилага подобен модел на активност в кампанията за отпадане на визите за САЩ, като си сътрудничи с МВнР и популярни лица за популяризиране на темата.
2002 г. определено е изпълнена с успехи за вестника, който също така взема сериозно участие в организирането на историческата визита на папа Йоан Павел II в България през месец май. Медията е активен инициатор и част от обществения комитет, който работи за осъществяването на посещението с цел преодоляване на дългогодишните съмнения за българска връзка в атентата срещу папата през 1981 г.
Повод за национална гордост пък е инициативата за единно зарядно устройство в ЕС (USB-C), лансирана от Гергана и Соломон Паси чрез вестник "24 часа". Идеята, насочена към намаляване на електронните отпадъци и удобство за потребителите, започва от 2008 г. и след дълги законодателни процедури се превръща в европейски закон, влизащ в сила от 2024 г.
Медията не пренебрегва нито една значима сфера и още по-малко образователната.
През 2004 г. "24 часа" и екип от експерти създадоха първия рейтинг на висшите училища у нас и резултатите публикувахме на 19 май 2004 г. След това вестникът стана мотор на каузата този рейтинг да се прави от консорциум с държавно участие и сериозни ресурси.
Резултатите от рейтинга се използват директно от държавата за определяне на част от субсидиите за висшите училища, което стимулира качеството и пазарната насоченост на образованието.
"24 часа" продължава да бъде активен партньор на каузата, като организира ежегодна церемония за връчване на "Академични оскари" за най-добрите университети на база данните от националната система.
Вестникът има фундаментална роля в допълването на швейцарското правило за пенсиите у нас, така че да не може да намаляват пенсиите при дефлация. Това бе постигнато с анализи и разяснения защо правото да не се намаляват пенсиите е важно за социалната стабилност и защита на възрастните хора. Както и с поддържането на обществен и политически дебат по темата, засилващ натиска върху институциите да запазят механизма в сила и да гарантират, че при отрицателна инфлация пенсиите няма да бъдат намалявани.
"24 часа" лансира през 2022 г. и идеята, че клиентът трябва да има право да задържи плащането, ако не му бъде издадена касова бележка - мярка за засилване на събираемостта на ДДС и противодействие на сивата икономика.
Дискусиите, създадени от медията, помогнаха концепцията да бъде приета в проектобюджета и по-късно да влезе в закона като част от промените в Закона за ДДС. В резултат от 1 януари 2024 г. гражданите имат законното право да не плащат за стока или услуга, докато не получат касова бележка, което дава механизъм за защита на потребителските права и допринася за по-лоялна конкуренция на пазара.
Постигнахме и промяна по отношение на практиката официалните празници да се отработват в събота, затрудняваща работещите и бизнеса. Чрез анализи, репортажи и подчертаване на общественото мнение вестникът засили натиска върху институциите. Резултатът - удължените уикенди вече не се компенсират със съботна работа, осигурявайки реална почивка за гражданите.
Отново "24 часа" помогна и за установяването на по-строги правила за бързите кредити. Вестникът обърна внимание на проблема с високите разходи при т.нар. бързи кредити чрез дискусии и анализи, включително като организира съвместно с Асоциацията за отговорно небанково кредитиране форуми за отговорно кредитиране в защита на потребителя. Това допринесе темата да стане част от законодателния дневен ред и да бъде прието изменение в Закона за потребителския кредит, което предвижда ясен таван на оскъпяването за бързите заеми - например максимум 20% за заем с едномесечен срок и 30% за три месеца. Така се намалява рискът от непосилни лихви и се защитават по-ефективно правата на потребителите.
Наблюдавайки под лупа останалите, вестникът не пропуска да бъде строг и към собствената си дейност. "24 часа" бе един от създателите на Етичния кодекс на медиите и бе сред първите, подписали документа на тържествена церемония на 25 ноември 2004 г., на която присъстват най-висшите държавни ръководители. Етичният кодекс е създаден от български и международни експерти с цел установяване на професионални и морални стандарти в българската журналистика.
Верен на правото на всеки човек да бъде информиран, вестникът издигна и каузата да падне несправедливата и лицемерна забрана за публикуване в медиите на данни от екзитполовете в реално време в изборния ден.
"24 часа" не пренебрегва задълженията си и по отношение на изкуството и културата. В началото на 2000-те медията организира анкета сред читателите си за любимите български филми и въз основа на резултатите създава златна колекция с най-обичаните ленти от историята на българското кино. Тя включва десетки класически заглавия, много от които от периода на социализма, които са дигитално реставрирани с подобрен звук и картина и издадени на DVD в луксозна опаковка.
Тази инициатива не само прави непреходни филми достъпни за съвременни поколения, но и оказва реално влияние върху тяхното съхранение: благодарение на подобни издания много от заглавията са дигитализирани, реставрирани и правилно архивирани, както и популяризирани сред по-широка публика.
Колекцията се радва на голям интерес и се разпространява широко, а част от нея дори е дарена на Конгресната библиотека на САЩ, където до този момент не е имало запазени копия на български филми, което допринася за международното представяне на българското кино.
В няколко страници трудно може да се обхванат всички големи постижения от 35-годишната работа на вестника, който си е заслужил доверието на хората. Такива има още много, защото "24 часа" често успява да превърне проблемите в решения и да създава механизми, които правят живота на българите по-справедлив.
