Европейският съюз разглежда всички възможни мерки, включително евентуално нормиране на горивата и освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви, в отговор на очакван „дълготраен" енергиен шок вследствие на войната в Близкия изток. Това заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен в интервю за „Файненшъл таймс", предаде БТА.
„Това ще бъде дълга криза... цените на енергията ще бъдат по-високи за много дълго време", заяви Йоргенсен, като предупреди още, че за някои „по-критично важни" продукти „очакваме ситуацията да се влоши още повече в следващите седмици".
Почти пълното затваряне на ключовия морски път през Ормузкия проток и ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив създадоха хаос на световните енергийни пазари, което доведе до скок на цените и предизвика опасения за дългосрочното снабдяване с енергия. Авиокомпаниите изразиха особена загриженост относно доставките на керосин.
„Реториката, която използваме, и думите, които използваме, са по-сериозни сега, отколкото бяха в началото на кризата", каза Йоргенсен. „Нашият анализ определено сочи, че това ще бъде продължителна ситуация и страните трябва да бъдат сигурни, че... имат това, от което се нуждаят", добави той.
По думите на еврокомисаря по енергетика макар ЕС „все още да не е изпаднал в криза със сигурността на доставките", Брюксел изготвя планове за справяне със „структурните, дългосрочни последици" от конфликта.
Това включва „подготовка за най-лошите сценарии", дори ако Евросъюзът „все още не е стигнал дотам", че да се наложи въвеждането на нормиране на критично важни продукти като керосин или дизел. „Искам да кажа, по-добре да сме подготвени, отколкото да съжаляваме", каза Йоргенсен.
Попитан за възможността за облекчаване на регулациите за доставки на керосин, за да се позволи повече внос от САЩ, или за разрешение да се влага повече етанол в автомобилното гориво, Йоргенсен отговори: „Все още не сме стигнали дотам, че да коригираме или променяме някое от настоящите ни правила".
„Разглеждаме всички възможности и е ясно, че колкото по-сериозна става ситуацията, толкова повече, разбира се, ще трябва да обмислим и законодателни инструменти", допълни той.
ЕС и САЩ имат различни стандарти за авиационното гориво. Керосинът в ЕС има точка на замръзване от минус 47 градуса по Целзий, докато в САЩ изискването е да не замръзва при минус 40 градуса по Целзий.
Йоргенсен също така подчерта, че „не изключва" ново освобождаване на петрол от стратегическите резерви, „ако ситуацията се влоши". Миналият месец страните от ЕС участваха в най-мащабното освобождаване на стратегически петролни резерви в историята, съгласувано от Международната агенция за енергията (МАЕ), в опит да овладеят растящите цени.
Йоргенсен не пожела да сподели „конкретния анализ" на ЕС относно това кога може да се наложи ново освобождаване на резерви, но заяви, че „вземаме въпроса много на сериозно и сме готови да действаме, когато и ако това се наложи".
„Трябва да си оставим отворени възможностите и ако това наистина е, както прогнозирам, дълготрайна криза, тогава ще се нуждаем от тези инструменти и на по-късен етап", обясни еврокомисарят. „Това трябва да се направи в точното време и трябва да бъде пропорционално", изтъкна той.
Йоргенсен също така препотвърди позицията си, че няма да има промяна в европейските рестрикции върху вноса на руски втечнен природен газ тази година. Той заяви, че вместо това е приемливо да се разчита на САЩ и други партньори за осигуряване на допълнителни доставки, тъй като те оперират на „свободния пазар".
