- В годините на късния соц пред всяка къща имаше волги и вдигаха сватби с по 300 гости
- Сега местните пак се трудят, но не могат да пласират стоката си заради евтин внос
Пловдивското село Христо Милево успешно брани прякора си Христо Милионерово.
В годините на късния социализъм местните производители на ранен зарзават работели яко и спестовните им книжки били пълни до разрешения максимум от 20 000 лв. В селото само един карал лада, всички останали се возели на волги.
И днес хората изкарват по три реколти, но се оплакват от срива на цените на ранните зеленчуци заради евтиния внос от Турция и Гърция, както и заради комисионите на прекупвачите. Печелехме, защото директно продавахме стоката, а сега тя минава през 3 ръце, докато стигне до потребителя, твърди Розалина Янева.
Като фолклор из Пловдивско се говори за славните години на това село. Казваха: "Остави ги тия от Христо Милионерово! Там всички са богаташи. Спестовните им книжки са претъпкани, кътат пари и в буркани. Не могат да ги изхарчат. Къщите им са големи, уредени.
Пред всяка е паркирана “Волга”. Вдигат сватби с по 300 души, на които свирят най-прочутите музиканти - “Канарите”, Кьоравото Коле и Ибряма. Влагат парите си в злато. На децата си купуват апартаменти в града".
Още се носят легенди как в единствената кръчма имало надпис: “Масата на милионерите.” Тя била за най-богатите.
Само един жител карал лада. Местните му събрали пари и му купили “Волга” да не срами селото. Соцвозилото тогава беше еквивалент на мерцедес. Ползваха го за разкош, но и за транспорт на зарзавата по пазарите в Северна България. С волги се возеха и членовете на Политбюро.
Заможността на милевци идва от ранното зеленчукопроизводство. Две поколения забогатяха от оранжерии, каквито и сега са опънати по няколко в двор. “Имам 5 дка с домати, гледам и череши. Надявам се да изкарам и тази година добри пари”, казва Маргарита Стоянова. Пред бялата спретната къща са наредени джип “Форд”, мерцедес, “Ауди А8”, “Форд” и бус, с който превозва продукцията.
“Няма да забравя как с 2 пазара до Козлодуй и Варна през 80-те купихме видео “Сони бета макс” за 3000 лв. на онези пари”, спомня си съпругът й Антон Стоянов. Тогава отглеждали пъпеши. За 2 г. спечелили 15 000 лв. и купили “Лада 2107”. Иванови и сега са олицетворение на преуспелите милевци, макар да твърдят, че не могат да докарат онези баснословни доходи. “Навремето моите родители произвеждаха по няколко реколти и ги пласираха успешно.
Вече се оказва, че земеделието не е за бедни - разходите са големи за торове, препарати, сеитба, обработка”, казват Маргарита и Антон. На техния палат съперничи бяла резиденция. Тя е на съседите Мария и Тодор Косеви. Макар и в пенсионна възраст, те имат 10 оранжерии.
“Къщата ни е голяма, но не е направена само с пари от земеделие”, уточнява Мария. Съпругът й на млади години работил в Либия и Ирак. Сега бай Тодор се превива над разсада с пипер.
“Навремето нямаше внос от Турция и Гърция и продавахме стоката на висока цена. Сега ни изкупуват марулите по 35 ст., а на пазарите в Пловдив ги продават по лев”, ядосват се Косеви.
“Наричаха ни Христо Милионерово преди 25 г., но вече не е актуално”, категоричен е кметът Борис Пешев. Според него хората трудно изкарвали парите си с производство на зарзават. Селото носи името на комуниста Христо Милев, убит по време на Септемврийското въстание. В центъра се издига негов паметник. Местните не искат да прекръстят селото.
От Христо Милионерово станахме Христо Гърбаково, пали се 38-годишният Здравко Кишкилов. И показва двете си ръце - целите в мазоли. “Бъхтя се ден и нощ, гледам люти чушки. Но ми ги изкупуват на безценица. Миналата година изкарах ранна продукция.
Тъкмо се зарадвах, че ще спечеля, и вкараха внос. Цената падна на 4 лв./кг, а навремето тръгваше от 20”, казва мъжът. “Вадеха се големи пари, но пък тогава нямаше какво да купиш с тях. Карахме волги, защото носеха повече товар. Не изпитвам носталгия по комунизма, макар че имаше по-голяма сигурност”, намесва се 53-годишният Милчо Димитров.
Печелехме, защото директно продавахме, сега стоката минава през 3 ръце, включва се Розалина Янева. Цяла зима скубала пресен лук, репички и магданоз. Има 20 оранжерии. “И какво? Не мога да изкарам за нова кола. През 1977 г. си купихме волга, служеше ни до 1993 г. Сега се мъчим с жигула на баба ми от времето. Къщите ни плачат за ремонт”, тюхка се жената.
Янева разказва, че в ония години със спечеленото купували апартаменти в Пловдив и строяли къщи по на 2 ката. Спестовните им книжки били пълни до разрешения таван от 20 000 лв. на човек. “И къде отидоха тези пари? Дойде инфлация през 1997 г. и се
изпариха.
Майка ми всеки месец правеше вноски. Беше изчислила, че като навършим пълнолетие, парите ще стигнат за по един апартамент. Когато отидохме да ги изтеглим, не можахме да си купим и маратонки”, разказва Иванка Кърчева. Управлението на Жан Виденов им коствало богатството, трупано с труд десетилетия.
Някои от по-възрастните не могли да преживеят и се споминали. “Бяхме заможно село. Не сме били милионери, но всички имахме достатъчно. Христо Милево го сочеха с пръст като селище на преуспели с труда си”, убедена е Гергана Комсийска.
Един милионер има Христо Милево - транспортният бос Петко Ангелов, който е родом оттук, но живее в Пловдив. Не отказвал помощ на съселяните си. Дал пари и за църквата, и на самодейния състав.
“Христо Милионерово е в историята”, убеден е 67-годишният Атанас Вакрилов. “Да, бяхме богати. Вадехме първа реколта с пресен чесън и лук. Помагахме си - събираха се комшиите и скубеха лука, миеха го и го връзваха.
Втората реколта беше с домати, краставици, дини - наши вкусни сортове. Сега възможностите са по-големи, но всичко е по-скъпо. Плащаш по 20 лв. надница на работник - повечето са от малцинствата, които обаче гледат да вземат парите и да си оставят ръцете. Като теглиш чертата, се оказва, че само спортуваш. Но продължавам, какво да правя? Земята е свещена. България ни е мила”, казва Вакрилов.
