Президентът може да пита КС имал ли е право Гюров да подпише със Зеленски
Бойкот от ПП-ДБ, ДПС и АПС, както и регистрацията на само 23 от 66 депутати на ГЕРБ блокираха опита на “Възраждане” да принудят правителството незабавно да прекрати споразумението с Украйна, което служебният премиер Андрей Гюров подписа в Киев преди два дни. В пленарната зала се оказаха само 91 депутати и това провали кворума и заседанието. А дебатите бяха използвани основно за предизборна агитация.
Бившият външен министър Георг Георгиев обясни, че ГЕРБ няма да подкрепят спирането на споразумението. И обясни, че “темата не е за съдържанието на документа, а за формата, в която той бе сервиран”. Проблемът е, че служебното правителство отново е демонстрирало “тотално незачитане на институциите”.
Предния ден президентът Илияна Йотова реагира изключително остро, като обвини Гюров и министрите му в
недопустимо нарушение на диалога между институциите
и липса на институционална култура, а документа - че е остарял и неадекватен. Въпросното споразумение бе подготвено още през 2024 г., но не е гледано от НС. Тя настоя за широк дебат.
Междувременно ИТН успяха да си издействат извънредна среща с президента. Въпреки липсата на институионално поведение от тяхна страна и опита им да нахлуят на “Дондуков” 2 по време на предизборна кампания, Илияна Йотова ги прие, след като бе призована за среща от най-високата държавна трибуна в Народното събрание. Какво си казаха по време на продължилия час и половина разговор, официално не стана известно, от президентството не пуснаха прессъобщение.
Срещата бе провокирана от нотата на Иран (виж на 12-а стр.), но след нея Тошко Йорданов обяви, че са обсъждали Украйна и законността на Андрей Гюров като служебен премиер. Той не спомена публично, че Йотова ги е информила, че възнамерява да отправи питане към Конституционния съд имал ли е право Гюров да подпише договорa с Украйна.
За липсата на санкция от парламента и обществен дебат, както и че временен кабинет взема дългосрочни решения критикува и БСП.
Малко по-късно от Министерския съвет публикуваха пълния текст на подписаното от Гюров споразумение. То е 20 страници и в него няма никакви конкретни ангажименти. По-конкретните текстове са свързани с обучението на украински военни в България, както и Украйна да ни предаде бойния си опит, придобит във войната срещу Русия.
Двете страни потвърждават, че Москва трябва да плати за възстановяването на Украйна и че дотогава руските суверенни активи в България остават замразени. Ще продължат да работят по потенциалната продажба на реакторите за АЕЦ “Белене”. Изрично е предвидено, че споразумението не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите.
По-рано МС публикува и решението си от 27 март, с което се
отпускат 17,284 млн. евро за финансово участие в механизма за въоръжаване на Украйна.
Министърът на образованието Сергей Игнатов пък определи като фалшива новина твърденията, че ще се намалят часовете по български в Болградската гимназия. Обясни, че е подписан специален протокол, който разписва финансовите ни ангажименти - да поемем подготовката на учителите по български, осигуряването на учебници и др.
“Подписаното 10-годишно споразумение е важна крачка напред и резултат от усилията на няколко правителства. То ще даде допълнителен тласък на българската отбранителна индустрия и ще създаде нови работни места и технологии у нас”, написа във фейсбук върховният представител за Газа Николай Младенов. Украйна е надежден дългосрочен партньор в областта на отбраната и енергийната сигурност, включително потенциален газов коридор с до 10 млрд. кубика газ годишно, напомня дипломатът.
