50 000 са вече американските военни в Близкия изток, което представлява увеличение с около 10 000 над обичайното ниво на присъствие на САЩ в региона, на фона на задълбочаващата се военна ескалация с Иран. Разполагането включва допълнителни 2 500 морски пехотинци и още 2 500 моряци, както и около 2 000 военнослужещи от 82-ра въздушнодесантна дивизия на американската армия, изпратени с цел да осигурят на Вашингтон по-широк спектър от военни опции.
Сред изпратените сили има части от армейските рейнджъри и военноморските специални части (Navy SEALs). Към момента те не са получили конкретни бойни задачи, но според информацията могат да бъдат използвани в няколко различни сценария.
Сред възможните мисии се разглеждат операции по осигуряване на контрола върху стратегическия Ормузки проток, удари срещу ядрени обекти на Иран, както и участие в евентуална операция за овладяване на остров Харк – основният петролен износен хъб на страната.
Иран се намира в конфликт, който председателят на парламента определя като „голяма световна война", на фона на ескалиращо напрежение и засилени обвинения срещу Съединените щати.
„Нашият враг говори публично за преговори, докато тайно планира сухопътна атака, без да осъзнава, че нашите сили очакват навлизането на американците", заявява Галибаф.
Той подчертава, че Иран се намира в състояние на мащабен и продължителен конфликт: „Ние сме в голяма световна война и трябва да се подготвим за дълъг, труден и сложен път."
Според информация на изданието Ynet, Галибаф акцентира върху военната готовност на страната и заявява, че ракетните операции няма да бъдат прекратени.
„Нашите изстрелвания продължават, нашите ракети няма да спрат и нашата решимост само се засилва", предупреждава той.
64-годишният твърдолинеен политик е сочен като част от тесен кръг ръководители, които консолидират властта в настоящото управление на страната.
Галибаф обръща внимание и на ролята на подкрепяните от Иран групировки в региона като ключов елемент от военната стратегия на Техеран. Той посочва Хизбула в Ливан като „важна и ефективна част от съпротивата", докато съюзническите сили в Ирак, по думите му, „се сражават смело".
По отношение на Йемен, той заявява, че хусите са „вдъхнали нов живот" на кампанията.
Галибаф подчертава също, че Иран няма намерение да се изтегли от конфликта без да демонстрира военната си мощ:
„Няма да позволим на враговете ни да се изтеглят, без да покажем силата си и да превърнем тази война в урок за всеки агресор", заявява той.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната му може да предприеме директни действия срещу Иран, включително операция за овладяване на стратегическия остров Харк – основния петролен износен терминал на Ислямската република, през който преминават около 90% от петролните доставки. В интервю за Financial Times той подчерта, че „предпочитанието му би било да вземе петрола на Иран", като направи паралел с Венецуела, където според него САЩ се стремят към дългосрочен контрол върху енергийния сектор.
„Може да вземем Харк, може и да не го направим. Имаме много опции", заяви Тръмп, като допълни, че подобна операция би изисквала продължително военно присъствие на терен. По отношение на отбранителните способности на Иран на острова той изрази скептицизъм: „Не мисля, че имат защита. Можем да го вземем много лесно."
Остров Харк, разположен на около 15 мили от иранското крайбрежие в стратегическия проток Ормуз, представлява ключов военен и икономически обект. Потенциална атака срещу него би включвала сложна амфибийна операция, с висок риск от загуби и продължителен ангажимент на американските сили.
Според наличната информация, иранската страна вече е предприела конкретни отбранителни мерки на острова, включително разполагане на противопехотни и противотанкови мини, особено по крайбрежните линии, където би могъл да се осъществи десант. Това значително увеличава риска за евентуални американски части, участващи в подобна операция.
Реакцията на Техеран е остро конфронтационна. Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заяви, че всяко американско сухопътно нахлуване ще срещне незабавен и тежък военен отговор: „Нашите хора чакат пристигането на американските войски на земята, за да ги подпалят и да накажат техните регионални партньори завинаги."
Той подчерта, че иранските въоръжени сили са в повишена бойна готовност: „Нашият огън продължава. Ракетите ни са на място. Нашата решителност и вяра са се увеличили. Ние познаваме слабостите на врага и ясно виждаме ефекта от страха в неговата армия."
Военната ескалация вече има конкретни измерения на терен. При удар по въздушна база в Саудитска Арабия бяха ранени 12 американски военнослужещи, а разузнавателен самолет E-3 Sentry на стойност около 270 милиона долара е бил повреден. Междувременно йеменската групировка хуси, подкрепяна от Иран, пое отговорност за атака срещу Израел, с което конфликтът придобива все по-широк регионален обхват.
Всичко това се развива на фона на противоречиви позиции от страна на самия Тръмп, който по-рано заявяваше, че „не изпраща войски никъде", въпреки вътрешнополитическия натиск и разделенията сред неговите поддръжници относно външни военни ангажименти и необходимостта от одобрение от Конгреса.
Паралелно с военната ескалация се наблюдава и сериозно отражение върху глобалните енергийни пазари. Цената на петрола се е повишила с над 50% в рамките на месец, като сортът Brent надхвърля 116 долара за барел – близо до най-високите нива от началото на конфликта в края на февруари.
Въпреки уверенията на Тръмп, военни анализатори предупреждават, че евентуално завземане на Харк би представлявало изключително сложна и рискова операция, която може да доведе до значителни човешки загуби, да удължи конфликта и да задълбочи нестабилността в целия регион.
