Не е необходимо 20 април да е официален празник. Надделяването на ритуала в подобен тип чествания обикновено убива празника
Още акценти от интервюто с ректора на Софийския университет:
- Медицинското образование у нас започва в Софийския университет, затова държим да предлагаме много добро обучение по медицина
- Не е нормално да качим таксите в такава тежка година, когато въвеждаме еврото и международното състояние на икономиките се промени
- INSAIT вече на дело показва, че се прилагат част от разработките, които се извършват там - и в администрацията, и в публичния ни живот
- В средата на лятото се надявам да можем да започнем ремонта на покрива
- Радостното е, че студентите припознават университета като свой дом - сами предлагат дискусии там
- Кога ще има нов декан на Медицинския факултет, проф. Вълчев?
- Медицинският факултет трябва да има ново легитимно ръководство до края на април. За нас е важно като факултет той да е част от университета, защото това ни връща към широката картина на класическия тип университет, какъвто е създаден като замисъл Софийският университет. Не може с лека ръка да бъдат зачеркнати толкова дългогодишни усилия да се създаде специалността, да си извоюва място сред останалите университети, които се занимават с медицинско образование. Нека не забравяме и факта, че медицинското образование в България започва най-напред в Софийския университет още в края на 20-те години на ХХ век. Затова държим изключително много да стабилизираме факултета и да предлагаме на студентите много добро обучение по медицина. Там учат и доста чуждестранни студенти.
- А какво е съотношението български/чужди студенти в СУ? Как привличате чуждестранните студенти?
- Чуждестранни студенти се привличат трудно извън медицината не само при нас. Това е проблем за висшето ни образование въобще. Ако те са извън Европейския съюз, а повечето са такива, с изключение на образованието по медицина, имаме много тежки проблеми с визите, с признаването на дипломите от средното образование. Още в началото на миналата година по инициатива на част от ректорите, както и на мен самия, министър Красимир Вълчев организира среща между трите министерства - министерството на образованието, на вътрешните работи и външното министерство, където коментирахме всички тези сложни проблеми. С МВР мисля, че има известен напредък. Много по-бързо се придвижват сега преписките, макар това все още да е проблем. Има още много трудности с МВнР, но добре разбирам и неговия ограничен капацитет за издаване на визи в отделни страни. Явно трябва да се фокусираме върху определени държави, откъдето очакваме да дойдат потенциални студенти, и да работим целенасочено с тях, така че и Министерството на външните работи, и Министерството на вътрешните работи да могат приоритетно да осигурят необходимата административна подкрепа.
- Кои са тези страни?
- Това са страните от Северна Африка. Там и в миналото сме имали много добри позиции. Тогава там са работили и български учители. Завършили са много студенти в България и голяма част от тях в момента са на средни и висши ръководни позиции в съответните страни. Пазят много хубав спомен за България. Техните страни са оценили високо подготовката, с която са се върнали, и днес те посрещат с радост възможностите за обучение, които можем да им предложим отново. Огромен потенциал има в страните от Средния изток, макар че там конкуренцията е жестока. И разбира се, от Китай, който е един необятен пазар, включително и на образование. Много добре работим и с Япония, с Корея, но като цяло, пак казвам, това изисква целенасочени усилия, защото не е достатъчно само да предложиш образователната програма. Това означава да предложиш подходящите общежития. Административното обслужване трябва да е улеснено, което е трудно, защото то не зависи единствено от университета. В следващите години трябва да има координирана държавна политика съвместно с университетите, ако искаме да увеличим броя на чужденците. Радостното е, че явно това е възможно. След като на Балканите ние привличаме най-много чуждестранни студенти, разбира се, основно в областта на медицината, означава, че когато има целеположени направления, в които имаме изграден капацитет, предлагаме добро образование, можем да привлечем още повече чужденци. Надявам се това да стане в следващите години, макар и да не очаквам чудеса.
- Ще започне ли най-сетне ремонт на Ректората, намерихте ли средства и колко ще струва?
- Имаме вече изработен и съгласуван проект за цялостен ремонт на покрива. Миналата година ни отпуснаха средства, така че сме обявили обществена поръчка за изготвяне на втория етап от ремонта вътре в сградата и в двора на Ректората и сме обявили обществената поръчка за самия ремонт. Ако всичко мине гладко, в средата на лятото се надявам да започнем ремонта на покрива. До края на годината би трябвало да се изработи и проектът за ремонт вътре в сградата, така че следващата година това да продължи. При разговорите, които имах с доскорошния министър на образованието Красимир Вълчев, ме увериха, че в планираните капиталови разходи за тази година в министерството са отделени средствата за първия етап на ремонта. Водени са разговори и с Министерството на финансите - ако заделените средства се окажат недостатъчни, да бъдат отпуснати допълнително, така че да се поеме изцяло ремонтът. Направихме една цяла инвестиционна програма за най-неотложните останали ремонти, защото не по-малко тежко е положението със сградата на биологическия ни факултет. Трябва да ремонтираме втори и отделни части от останалите блокове в кампус “Плиска”, където ни трябват резервни учебни площи. Трябва да се ремонтират големите аудитории във физическия и химическия факултет. Няма да затваряме по време на ремонта цялата сграда на Ректората, но вероятно отделни части от етажи или отделни крила ще трябва да бъдат затваряни, така че на нас ни трябват и допълнителни аудитории и места за провеждане на нормален учебен процес. Това ще бъде една дълга инвестиционна програма, която ще продължи и след края на моя мандат.
- Вие сте сред малкото, които не вдигат такси за новата академична година, как го постигате?
- За нас не е нормално да качим таксите в такава тежка година, когато въвеждаме еврото, международното състояние на икономиките се промени, инфлацията покрай кризата в Близкия изток заради горивата се качва. В изминалите години министерството завиши доста издръжката в различните направления, която получаваме като държавна субсидия, и мислим, че в тази година може да си спестим увеличаване на студентските такси, за да може и хората някак си да имат доверие в нас. Така че наистина смятаме, че не е нормално в такава тежка година да вдигнем таксите, за да вземем допълнително средствата, които и бездруго може да не променят много финансовата ни картина. Мисля, че ще се справим. Имаме и остатъци в бюджета от миналата година. Надявам се обаче да премине политическата криза, да има редовно избран парламент и правителство, за да можем да се ползваме и от нов бюджет, а не от стария удължителен.
- Стана ли университетът отново националното място за дебат по всички важни въпроси, които чертаят бъдещето на страната, както си пожелахте в началото на мандата?
- Да, мисля, че отново се превърна в такова място. Дискутират се важни проблеми. Част от тях, които касаят текущите политики на страната, се коментират на територията на университета. Ние домакинстваме много важни конференции, много важни изяви, свързани с външната политика на България. Радостното е, че и студентите започват да припознават университета като свой дом. Често самите те предлагат организиране на събития, търсят теми, по които могат да говорят. Понякога, разбира се, това може да бъде изтълкувано и като недобре разбрана политическа дейност. Държа да подчертая: в университета не допускаме извършване на политическа дейност и агитация. Ние обаче сме университет, който е отворен към живота, така че няма как да стоим в кула от слонова кост. И когато младите хора искат да дискутират текущи проблеми, свързани с реалния обществено-политически живот, университетът е естественото място. Стига, разбира се, да се чуват различните гледни точки и да се представят прецизно страните в даден конфликт, така че да не допускаме едностранно представяне на определени проблеми.
- Партнирате ли си по-добре с бизнеса, за да създавате заедно не просто хора с професия, а визионери? Колко топмениджъри или водещи учени влизат в аудиториите, за да говорят със студентите?
- Отдавна включваме в реалните лекционни курсове на преподавателите хора от бизнеса, хора на високи позиции в обществения живот, в българската администрация, за да могат студентите действително да придобиват и практически опит, и умения през техните знания. В последните години заради засилените изследователски дейности се прави опит да сближим изследванията, които се правят в университета, с реалните потребности на бизнеса. Опитваме се да засилим приложната дейност на науката. Лека-полека това се получава, и то не само в специалностите на университета. Институтът INSAIT, който е структурно звено към Софийския университет, вече на дело показва, че се прилагат част от разработките, които се извършват там - и в администрацията, и в публичния ни живот. Някои от институтите директно си партнират с бизнеса. Имаме няколко центъра за компетентност и за върхови постижения. Подписали сме договори със Софийската община, с други обществени и частни организации. Така че този път, по който върви съвременната наука, вече е част и от пътя на българската наука и на българското висше образование.
- Винаги сте първи в българската рейтингова система, но напредвате ли в международните класации?
- В международните класации трудно бихме излезли от тези места, в които ни ранкират, по няколко причини. Основната е, че когато сравняваме местата на университетите в тези класации, би трябвало да сравняваме и техните бюджети. Не искам да кажа, че средствата ни са малки. Те за страната вероятно са адекватни. Когато трябва да се сравняваме с външния свят обаче, трябва да бъдем коректни и да гледаме бюджетите, които стоят зад постиженията на останалите университети. На второ място, това ранкиране на университетите донякъде се превърна в бизнес на организациите, които го извършват. Често сменят критериите. Често изискват от нас допълнителни средства, за да ни бъдат разяснявани тези критерии, което не е коректно. Мисля, че стоим добре. Видими сме. Разбира се, ще се опитваме да повишаваме нашето място в тези класации. Всъщност можем да повишим още повече публикационната активност, за да станем видими, но в тези класации има много други критерии, които са свързани с материалната база - имаме ли зарядни станции за електромобили, имаме ли соларни станции, зелена енергия и много други неща. С инвестициите и в сградния фонд мисля, че ще можем да тръгнем по-напред в класациите. Единият от критериите е точно такъв - какви са инвестиционните намерения и реалните инвестиции в материалната база на университетите. Надявам се с предстоящите ремонти в следващите години да успеем благодарение и на тези инвестиции да вдигнем мястото си в международните класации.
- Имате интересен прочит на Априлското въстание, 150-годишнината от което ще отбележим скоро - “Когато младите започнаха да учат старите на свобода”. Какви паралели можем да направим днес?
- Те могат да бъдат търсени в много посоки, но нека се спрем върху очевидния. Дълго време днешните млади хора някак си страняха от обществения живот, защото не виждаха бъдещето си в собствената си страна. В последните години, това смея да го твърдя с увереност понеже общувам с младите ни колеги, все повече от тях виждат бъдещето си тук. Дори да следват навън, желанието им е да се реализират в собствената си страна, което е най-нормалното нещо. Близко са до приятели, близко до роднини, в позната среда. Това повиши тяхната обществена чувствителност. Априлското въстание показва точно това. Имаме няколко поколения тежки търговци, хора с позиции, със средства, с които разполагат. Част от тези средства са инвестирали в обучението на своите деца. И се вижда, че тези деца искат да се реализират в собствената си страна, не искат да се скитат “по оная пуста чужбина”. Османската империя обаче също не им предоставя подходящи условия за реализация. Това са хора с модерно мислене, носители на най-напредничавите политически възгледи и идеи. Затова те толкова нетърпеливо, страстно и бързо се опитват да променят тази картина. Това, разбира се, често ги превръща в жертви. Когато се опиташ да отделиш страната си от някакъв политически режим, това е свързано и с жертви, но пък създава националния героичен пантеон. В днешно време не се изискват такива жертви, слава богу. Достатъчно е младите хора да станат нормални граждани, да не бъдат конформисти, да се чува гласът им, да искат нормални условия и това ще промени коренно картината в страната. Това е най-прекият паралел с Априлското въстание, макар че и в тогавашната реторика се намират хора, които наричат точно тези младежи нехранимайковци. Напротив, вижда се, че точно тези хора извеждат България на европейския път още тогава. Изборът ни какви трябва да бъдем е направен тогава. И ние трябва да положим усилия да продължим този път в днешния сложен свят, който се променя с небивала бързина. Младите имат чувствителност към тези неща. Не толкова към историята, колкото към промяната.
- Трябва ли 20 април да стане официален празник?
- Не, моето скромно мнение е, че не е необходимо. Не съм поддръжник на подобна теза. Официализацията и надделяването на ритуала в подобен тип чествания обикновено убива празника. Ще развеем за един ден националните знамена, ще зазвучат високопарните слова, политическите партии и организации ще се надпреварват да се чуе, че поднасят венци и цветя на признателност, а хората отново ще погледнат на този ден като на празен ден. Да отидеш някъде на почивка или да се видиш с приятели. По-скоро тези събития трябва да ги ползваме, за да извличаме поука от тях.
Да мислим, да разсъждаваме върху тях, да се опитаме да влезем в мисленето на героите, в тяхното положение. Мислите ли, че на Ботев, който оставя жена и малко дете и се качва със своите съмишленици на кораба, му е било лесно, че е нямал страхове, че е нямал колебания. Останалите водачи на Априлското въстание, които стоят в основата на този политически акт, също поемат отговорност за хилядите жертви, които са следствие на този бунт. Това във всеки един от тях е било вътрешна драма и ние трябва да се доближим до тези неща, за да усетим какво означава социална и обществена отговорност тогава, когато браниш една идея, когато искаш да я наложиш, когато искаш да я превърнеш в знаме. Официалните празници по-скоро ни отдалечават от срещата с истинския смисъл на събитията в миналото.
CV
- Роден е на 6 март 1962 г.
- Зам.-декан на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015), до 2019 г. ръководи катедра "История и теория на културата"
- От декември 2015 г. е зам.-ректор
- Ръководител на магистърска програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство"
- Член на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на СУ (от 2019 г.)
- През 2023 г. е избран за професор
- Член на Съюза на учените, на Алианс Франсез, Общобългарския комитет "Васил Левски" и на Националния форум "Културно наследство"
- Автор на множество научни публикации, съставител и редактор на сборници и книги
