И двата сценария, симулирани от банкерите, са негативни
Два неблагоприятни сценария за отражението на войната в Близкия изток върху българската икономика са описани в анализ на БНБ, публикуван в петък. При базовия – ако средната тримесечна цена на петрола се задържи на 90 долара за барел, още догодина цените на храните ще се покачат с 3,1%.
При втория се разглежда възможността кризата с горивата да се задълбочи и при този силно неблаприятен сценарий храните според централните банкери ще поскъпнат с 5,5% през 2027 г. За сравнение средният темп на поскъпване на храните за последните 12 месеца беше 3,9%, макар че общата годишна инфлация за момента е 3,3%. Но и при двата сценария
няма да има група стоки, която да не бъде засегната
Базовият сценарий допуска, ако петролът се задържи на сегашните си цени през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г., реалният растеж на БВП тази година да бъде 3%, след което ще се забави слабо до 2,9% през 2027 г. и ще бъде 2,8% през 2028 г.
Негативните ефекти ще продължат обаче и през следващите 2 години, като забавянето ще дойде главно от понижения износ, което няма как да бъде неутрализирано напълно от инвестициите, допуска този сценарий.
В същото време ограниченото предлагане на труд ще продължи да оказва натиск за увеличаване на заплатите в реално изражение през периода до 2028 г., пише в анализа. Прогнозата за частните инвестиции е оптимистична.
Годишната инфлация при този сценарий
се очаква да бъде 4% в края на 2026 г.
при 3,5% за 2025 г. Цените на всички стоки обаче ще бъдат притискани от цената на суровия петрол на международния пазар.
Банкерите допускат сравнително кратък шок с цените на петрола, но само ако през второто тримесечие на 2026 г. около 40% от обичайните потоци на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, остават затруднени. Допуска се и че няма да има големи щети върху енергийната инфраструктура в региона. Постепенното възстановяване при този сценарий ще започне още през третото тримесечие на 2026 г.
Вторият “черен” сценарий предполага блокаж на 60% от потоците през Ормузкия проток. Освен логистични затруднения се допуска и нанасяне на преки щети върху енергийната инфраструктура на страните, износителки на горива от региона. При него нормализирането на обемите ще започне едва от 2027 г. и ще бъде по-бавно.
При този сценарий максималният негативен ефект ще се прояви през 2027 г.
Икономическият ръст също ще се понижи много повече, а възстановяването ще бъде по-бавно. Прогнозата при този сценарий е реалният БВП да е по-нисък с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с 0,3 процентни пункта през 2027 г. спрямо базисния сценарий на прогнозата.
Експертите на централната банка правят две важни уговорки. Очакваните изменения на инфлацията и ръстът са изведени чрез симулация, която не отчита всички фактори, например ако се вземат мерки за компенсиране на бизнеса и домакинствата.
