Когато има по-масови мерки, те трябва да се комбинират с целеви политики, за да има ефект
Правителството активира схемата с помощите за скъпи горива, с която на хора с ниски доходи ще бъдат платени по 20 евро през април.
Вероятно тези пари ще помогнат на мнозина от хората, които ще ги получат.
Все пак с тях могат да се купят десетина литра горива. Но основният риск днес не идва само от цената на бензина и дизела, а от скъпите торове и енергия в земеделието.
Цената на торовете вече се качи с близо 40%. А тяхната тежест при пшеницата е между 25 и 35% от разходите, за царевицата до 40%, а при зеленчуците често над 30%, защото се използват повече и по-скъпи. Това означава, че ако торовете поскъпнат двойно, крайната себестойност на продукцията може да се вдигне с 15–25% само от този фактор.
Ако там не се намали натискът, цената неизбежно ще се прехвърли към храните. И никакви 20 евро на месец няма да компенсират това. Затова най-ефективната политика има два етажа.
Първо - подкрепа за производството
Това означава помощ за торове, енергия, напояване и достъп до финансиране за фермерите. Ако разходите им се стабилизират, няма да има шок в цените. Второ – защита на уязвимите домакинства. Това означава целево подпомагане, помощи, а не разпределени поравно към всички.
Широките помощи за горива попадат между тези два етажа – те са твърде малки, за да решат проблема, и май леко разпилени, за да са ефективни.
Показателен е примерът на Нидерландия. Там държавата въведе намаления на енергийни данъци и фиксирани облекчения за домакинствата. По-късно обаче самото правителство отчете, че ефектът е ограничен – част от помощта отива към хора, които нямат нужда от нея, а при други надвишава реалните разходи. Това е класически пример защо помощи на калпак не работят добре.
В същото време други държави прилагат по-прецизни модели. В Италия социалните бонуси намаляват сметките за електроенергия с около 30%. В Испания има не само отстъпки, но и защита срещу спиране на тока за най-уязвимите групи. Франция дава енергийни ваучери, които могат да се използват за покриване на сметки и са насочени към домакинства с по-ниски доходи.
В Гърция правителството комбинира няколко мерки – субсидии за електроенергия, помощи за горива и директни плащания за домакинства с ниски доходи. Но ключовото е, че голяма част от помощта е обвързана с доход и потребление. Допълнително се дават и помощи за бизнеса при енергийни разходи. С други думи - дори когато има масови мерки, те са комбинирани с целеви инструменти.
Изниква и въпросът защо, когато инфлацията достигаше двуцифрени нива от порядъка на 15-18% през последните години,
държавата беше много по-предпазлива с директните помощи,
а сега реагира по-бързо.
Отговорът вероятно е в комбинация от три фактора - бюджет, политика и натрупан социален натиск.
Първо, преди 3-4 години държавите в Европа, включително България, вече бяха изразходвали значителен финансов ресурс заради пандемията и последвалата енергийна криза. Фискалните маневри бяха ограничени и правителствата избягваха нови масови разходи, за да не влошат дефицита. Логиката беше, че инфлацията е временен шок, който ще бъде овладян от пазарите.
Второ - имаше и силен страх от наливане на масло в огъня
Централните банки повишаваха лихвите, за да ограничат инфлацията, а прекомерните помощи можеха да поддържат високото потребление и да удължат поскъпването. Затова много правителства предпочетоха по-ограничени и таргетирани мерки.
Днес ситуацията е различна. Инфлацията вече не е възприемана като временен шок, а като поредица от структурни проблеми – скъпа енергия, нестабилни вериги на доставки, геополитически рискове. Това увеличава натиска върху политиците да реагират по-видимо.
Третият фактор е чисто политически. След години на поскъпване покупателната способност на домакинствата е трайно свита. Социалното напрежение е натрупано, а очакванията за намеса на държавата са по-високи. В такава среда дори ограничени помощи като 20 евро на месец се използват като
сигнал, че правителството прави нещо
независимо от реалния им ефект.
20 евро на месец могат да бъдат политически жест. Но без подкрепа за производството и без целеви мерки за най-уязвимите те няма да спрат нито инфлацията при храните, нито риска от недостиг. Остава надеждата, че цялостният пакет от мерки, които правителството обяви, че готви, ще е наистина ефективен.
