Искаме да говорим за непреходните символи на човечеството. Буквите помнят и ни надживяват, с писаното слово човечеството не забравя своето минало. С вездесъщите думи дори разговаряме с изкуствения интелект. Без нашите думи и букви той е просто една мъртва машина.
Това каза президентът Илияна Йотова на откриването на третото издание на Международния форум за кирилицата. Събитието е организирано от държавния глава.
Тазгодишното издание носи името "Духовното наследство в дигиталния век" и е под егидата на националната комисия на България за ЮНЕСКО.
На събитието присъстват и министърът на образованието проф. Сергей Игнатов, и на културата маестро Найден Тодоров, конституционният съдия Атанас Семов, шефката на БАН чл. кор. Евелина Славчева.
"Думите, които изричаме чертаят пътя ни един към друг. Рядко се замисляме за тази връзка. Думите формират нашия свят и мироглед. Чрез тях обичаме и враждуваме, въпреки че всички ние искаме да изгоним омразата от речника си. Със същите думи и глаголи са говорили нашите предци преди стотици години. Учим за тях чрез нетленното богатство на буквите. Днес за хляба, за цената на бензина, за икономиката, за световните конфликти, за местните новини говорим непрекъснато: и пак със същите думи, пак със същите букви", каза още президентът Йотова.
Тя разказа, че идеята за организацията на първия форум за кирилицата през 2022 г. се е появила заради желанието темата за българистиката да се върне не само в дневния ред на България, но и на света. Първото издание носи името "И ний сме дали нещо на света" по стиховете на Иван Вазов. Негов акцент беше приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилската азбука и за мисията ѝ да свързва Изтока и Запада.
Вторият форум се проведе през 2024 г. Темата му бе "Азбука, език, идентичност", като за него се събраха лектори от водещи световни университети, както и учени от БАН. Фокусът при него бе върху значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
"Днешният форум е най-сериозното опровержение за гибелта на кирилицата, които някои недобросъвестно предричат. Водят ни паметта и традицията на българската душевност. Приели сме го за мисия. Стремим се да се чуе високо гласа на една изключително древна култура. Наша грижа е да пазим българския език и българистиката, и да ги развиваме", заяви Йотова.
И бе категорична: "Азбуката и езикът - това е гордото ни завещание."
"Езикът е нашата привилегия. Той е онзи безценен камък, който трябва да пазим. Кирилицата се роди тук от спасеното дело на солунските братя св. св. Кирил и Методий от техните ученици. Днес, когато отново е актуална темата за свободата на словото, за цензурата, трябва да помним, че през 9-и век се говори за свобода на изразяването - писменост и култура на собствен език", каза още държавният глава при откриването на форума.
"За нас кирилицата е основа на езика, родовата ни памет и националната ни идентичност. С третото издание форума не строи прегради, руши мостове и показва колко е важно да се познава различието, защото то е богатство", заяви тя.
"Тази ценност, това уважение към културата и идентичността, особеното чувство за суверенитет, са живи. Днес това са непреходни стойности, в името на които трябва да намерим съгласие и най-важното: смисъл за следващите векове", категорична бе Йотова.
Президентът напомни, че по време на тазгодишното издание на форума се честват 1080 г. от рождението на св. Иван Рилски. Затова и утре, във втория ден от събитието, то ще продължи в Рилския манастир.
Кратки приветствия отправиха и министрите на образованието, и на културата, както и шефката на БАН.
"С появата на кирилицата оказваме влияние на народите на север от нас. С нея автоматично е построен мост към предшестващите ни цивилизации, ставаме съучастници в строителството на човешката цивилизация, а не пришълци. С тази писменост България се свързва с цялата предшестваща човешка история, благодарение на тези умове, които са я измислили, днес като културен код присъстваме в културното ДНК на народите", заяви просветният министър проф. Сергей Игнатов.
Именно запазването на писмеността той определи като "най-голямото наше задължение".
"Съвременните будители не са прекъснали нишката: и с кирилицата присъстваме в дигиталната ера, разпространява се нашата писменост и култура. България днес е там, където се пише на кирилица и се говори на български език", допълни той.
"В нашата над 1300 г. история редица има мъдрости, които да ни помагат да разбираме и възприемаме света около нас. Те често се наричат азбучни истини. Защото азбуката е в основата на всичко, без нея днес трудно можем да си представим да бъдем тук. В дигиталния век сме свикнали, че зад всичко, което виждаме стои код, но за разлика от повечето азбуки по света - подреждане на буквите, нашата азбука има своя код, тя е послание. Неслучайно всяка буква има свое име. "Аз" - личността и "буки" - букви, книги. Но азбука означава аз чета - това е в основата на нашето минало, настояще и бъдеще", каза министърът на културата Найден Тодоров.
Той бе категоричен, че Българското Възраждане започва не от първата пукнала пушка, от красиво музикално произведение или някоя картина, а от написването на „История славянобългарска".
"За да разрушиш един народ, не е нужно оръжие. Без своята писменост ъой ще загуби своята памет, това е начинът да се разруши. Ако нямахме кирилицата, ако нямаме паметта, която имаме благодарение на нея, днес нямаше да има България", допълни маестро Тодоров.
В тазгодишния форум участват учени от Българската академия на науките и от български университети, заедно с авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на докладите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. За кирилицата и изкуствения интелект ще представят своите виждания двама възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури.
Третият Международен форум за кирилицата разширява географския обхват на дебатите с проучвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.
И през тази година към форума има съпътстващи изложби – авторска екранна визия за духовното наследство в „Родината на кирилицата" и фотоколекция за престижната световна сцена на Националния дворец на културата, който тази година чества 45-годишнина.
