- Отварят допълнителни по дипломатическите мисии и консулските служби. В Бурса обаче, където е пълно с изселници, сградата не побира повече от една
- 30 души задържани по сигнали за търговия с вот и други изборни нарушения, образувани са 53 производства, засега
Бум на заявленията за гласуване в чужбина отчитат от координационния съвет за организацията на изборите на 19 април. Съветът е създаден от служебното правителство, в него влизат министри и шефове на служби (като ГРАО), пряко ангажирани с подготовката на вота.
Ден преди крайния срок за подаване на документи за гласуване извън страната - 24 март, потвърдените заявления са над 46,2 хиляди. Желаещите са повече, но някои не са одобрени заради неправилно подадена информация - грешен адрес, име или ЕГН. Това е
увеличение с над 50% спрямо изборите на 27 октомври
2024 г., когато одобрените заявления са били 30 689. А се очаква броят им да расте още идните дни, когато приключи приемането на документи и бъдат обработени и последните заявления.
Последно толкова голям интерес имаше към вота на 2 април 2023 г. - 47 389 души.
Сега най-сериозен е скокът на заявления от Великобритания, след като преди месец парламентът прие промени в Изборния кодекс, с които ограничи броя на секциите в страните извън Европейския съюз до 20 (извън тези в дипломатическите служби). Одобрените заявления там вече са над 8031. За сравнение на последния парламентарен вот са били одобрени 1943 заявления, а на изборите 2 в 1 (за Европейския и за националния парламент) през юни 2024 г. - 2326. Последно интересът е бил толкова голям през ноември 2021-а, когато се гласуваше едновременно и за парламент, и за президент.
Подобна е и ситуацията в САЩ, където интересът е три пъти по-голям - 3432 заявления към понеделник при 1210 през октомври 2024 г. Толкова висок интерес там
не е имало през последните пет години
Сега държавата ще търси варианти да разкрие допълнителен брой секции в посолствата и консулствата ни в чужбина, за да може максимален брой български граждани да гласуват там, обясни Ваня Нушева - съветник на служебния премиер Андрей Гюров, на първия брифинг на координационня съвет за изборите.
Тя даде пример с Лондон -
досега в посолството ни в британската столица е имало между една и три секции, а сега се обмислят 7
Планират се и две в Истанбул и три в Анкара.
Проблемът е, че не навсякъде сградите го позволяват. Например в турския град Бурса, където има много изселници с български паспорти, консулството е твърде малко, за да се отворят две секции.
Ако не се отворят повече секции в дипломатическите служби, то със сигурност много от желаещите няма да могат да гласуват, защото ще трябва
да пропътуват големи разстояния и да се редят на опашки
На последните избори във Великобритания секциите са били 112, сега ще са общо малко над 20. В САЩ са били 53, а най-много са били в Турция - 168.
Традиционно Турция е държавата, от която се подават най-много заявления за гласуване, но интересът там се е стопил двойно за няма и три години. Подадените досега заявления са над 10 481, при 18 275 през октомври 2024 г., 23 573 през юни 2024 г., 28 286 през 2023 г.
Това обаче не означава непременно, че изселниците с български паспорти там няма да гласуват, защото много от тях така или иначе разчитат на урните в дипломатическите мисии. А може и да говори за възраждане на изборния туризъм с организирани автобуси, твърдят наблюдатели.
Като цяло обаче интересът към гласуването се е повишил, на много места - значително. Над 6 хил. заявления повече са постъпили от Обединеното кралство,
над 3500 отгоре - от Германия, над 2600 повече от Испания
Още няма решение какво ще става със секциите в Близкия изток заради войната там. Интересът не е голям. Към понеделник следобед подадените заявления са 11 от Израел, по 6 от Кувейт и Катар, 98 от Обединените арабски емирства, едно от Саудитска Арабия, от Иран и Ливан няма. На миналите избори е имало и от Бахрейн и Йордания (общо 80). Тогава е работила по една секция в посолствата в Аман, Доха, Кувейт и Рияд, а в емирствата две - в Абу Даби и в Дубай.
Колко секции ще има в чужбина и къде точно ще бъдат те, ЦИК ще реши до края на март след обработване на всички заявления. На вота за 51-ия парламент те са били общо 710 в 57 държави, след законовите ограничения сега със сигурност ще са по-малко. На заседанието на ЦИК в понеделник се разбра за постъпили седем писма от българи в чужбина, които настояват за откриване на определени секции, но не беше докладвано от кои държави са.
Държавата отчита
ръст и на подадените сигнали за нарушения
151 бяха към 8,30 ч в понеделник. Най-много са в София (35), Варна (19) и Велико Търново (17). От тях 126 са за купуване на гласове, пет са за неправомерна агитация, три - за корпоративен вот, едно е за унищожаване на имущество, 16 са за други нарушения, свързани с изборния процес. По същото време на предходните избори сигналите са били само 16, т.е. ръстът е 843%.
Задържани са 30 души: 22-ма в София, по трима в Бургас и Хасково и по един във Варна и София-област. Образувани са 53 досъдебни производства спрямо седем през октомври 2024 г. Предупредителните протоколи към момента са 272.
“Високият брой на сигналите е индикация за повишено доверие и очакване този път МВР да работи експедитивно, безпристрастно и да не подхожда формално към данните за нередности и престъпления срещу избирателните права на гражданите”, коментира Ваня Нушева.
