Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува годишния си доклад за 2025 г. посветен на банковия надзор на еврозоната. Докладът обхваща надзорната дейност през миналата година, кризисното управление на банки, международното сътрудничество, финансовото планиране на институцията, както и ключовите приоритети за периода 2026-28 г., съобщава БТА.
Президентът на финансовата институция Кристин Лагард подчертава в доклада, че стабилността на банковия сектор е ключова за сигурността на финансовата система и икономическата устойчивост на еврозоната, особено с оглед на глобалните геополитически и икономически предизвикателства. Тя изтъкна необходимостта от последователен надзор, ефективно управление на рисковете и внедряване на дигитални и климатични стандарти в банковата практика.
Председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Клаудия Бух акцентира върху ролята на банката в качеството й на пряк надзорен орган и подчертава значението на международното сътрудничество и спазването на регулаторните стандарти на Базел III (международна регулаторна рамка - бел. ред.) за гарантиране на устойчивост и надеждност на банковата система.
Надзор на кредитни и пазарни рискове
ЕЦБ продължава да следва внимателно процедурите по вътрешните рейтингови модели за кредитен риск. Около две пети от констатациите, свързани с тези модели, са били с висока тежест. Повечето от тях са се отнасяли до ИТ инфраструктурата, документацията и процеса на присъждане на рейтинги. При моделирането на вероятността за неизпълнение две пети от констатациите са били с висока тежест, като близо две трети от тях се отнасяли до количественото измерване на риска и структурата на рейтинговите системи.
В областта на пазарния риск е приключило разследване във връзка с новите изисквания по ключовия преглед на набора от финансови инструменти. Основните слабости се отнасят до някои елементи на новия подход от първостепенна важност. В същото време е поставено началото на нови надзорни инициативи, включително оценка на стандартния подход за кредитна оценка, с фокус върху обхвата на регулираните експозиции, качеството на данните и правилността на изчисленията.
Цялостният преглед на набора от финансови инструменти - ключова част от реформата на Базел III - налага строги изисквания за класифициране на активи, въвежда алтернативен стандартен подход и допълнителни условия за използване на вътрешни модели. Заради забавяния в прилагането на регулаторната рамка в други юрисдикции, въвеждането на новите стандарти в ЕС се отлага за 1 януари 2027 г., като ЕЦБ е провела консултации за смекчаване на евентуални отрицателния влияния върху капиталите.
Надзор на банки извън ЕС
През 2025 г. ЕЦБ е провела мониторинг на 14 дъщерни дружества на банки от държави извън еврозоната, опериращи във валутната зона, с общ актив от 1,9 трилиона евро или 7 на сто от общите активи. Тези институции имат значителна роля в предоставянето на корпоративни и инвестиционни банкови услуги. Наборът от финансовите им инструменти възлиза на 815 млрд. евро, което представлява 19 на сто от общите търговски активи, а тези под попечителство достигат 17 трилиона евро или 38 на сто от общите активи от този вид.
Рискове и приоритети за периода 2026-2028 г.
В доклада си ЕЦБ посочва, че банковият сектор успява да устои на геополитическите и структурни икономически предизвикателства, включително войни, конфликти и търговски напрежения. Високото ниво на несигурност остава въпреки устойчивостта на банковия сектор. В резултат на това приоритетите за 2026-2028 г. са с акцент върху устойчивото управление на кредитните рискове, последователното прилагане на Регламента за изискванията за капитал (CRR III - представлява ключова част от правната рамка на Европейския съюз за банков надзор. Той е свързан с прилагането на Базел III в Европа и цели да гарантира стабилността на банките и финансовата система – бел. ред.) и внимателното управление на климатичните и свързаните с опазването на околната среда рискове.
Оперативната устойчивост и информационните технологии също са ключов приоритет, включително спазването на новите изисквания по Акта за цифрова оперативна устойчивост (DORA - Digital Operational Resilience Act). ЕЦБ разработва от средносрочна до дългосрочна стратегия за дигитални инициативи, свързани с изкуствения интелект (ИИ), за да идентифицира структурни тенденции, които ще формират бъдещето на банковия сектор.
Кризисно управление на по-малко значими кредитни институции
Кризисното управление на „по-малко значими институции“ (Less Significant Institutions, LSI - кредитни институции, клонове, финансови холдинги и смесени финансови холдинги), изисква интензивно сътрудничество между националните надзорни органи и ЕЦБ.
Международно и европейско сътрудничество
ЕЦБ продължава с активното си участие в международни инициативи, включително с Борда за финансова стабилност (FSB) и Базелския комитет за банков надзор (The Basel Committee on Banking Supervision - BCBS), като поддържа работни групи за климатичните рискове, сривове или смущения в дейностите на банките и криптоактиви. Разработени са също и стандарти за идентифициране на рискове, свързани с екологични, социални и управленски фактори (ESG), както и за отношенията с трети страни.
ЕЦБ си сътрудничи и с Европейския банков орган (EBA) за постигане на последователен надзор в целия ЕС, като съвместно са разработени методологии, шаблони и сценарии за стрес тестовете на ЕС за 2025 г., както и консултации за бъдещи централизирани модели за оценка на кредитния риск.
Бюджет, такси и разходи
През 2025 г. разходите на ЕЦБ за надзор възлизат на 689,8 млн. евро, като са използвани 98 на сто от планираните средства. Основните причини за тези разходи са провеждането на двугодишните стрес тестове, изпълнението на новия мандат по Акта за цифрова оперативна устойчивост и инвестициите в надзорни технологии. Приходите са намалели заради отслабената амортизация на старите системи по Единния надзорен механизъм (Information Management System Portal - IMAS) и специализираната система на ЕЦБ за събиране, обработка и анализ на финансовите данни във връзка със стрес тестовете на банковия сектор (STAR - Stress Test Account Reporting).
За 2025 г. банките плащат общо 690 млн. евро за надзор от ЕЦБ, като големите институции поемат 95,5 на сто от сумата, а по-малките – 4,5 на сто. Очаква се бюджетът за 2026 г. да достигне 706,7 млн. евро, като прогнозите са да бъде усвоен почти изцяло. Предвидени са и допълнителни разходи за дигитална устойчивост по Акта за цифрова оперативна устойчивост, както и нови технологии за надзор.
Санкции и правни инструменти
ЕЦБ е издала през 2025 г. обвързващо надзорно решение, предвиждащо периодични санкции при неизпълнение, като е отправила и две препоръки към националните компетентни органи за възможни нарушения. През миналата година са били наложени парични глоби на стойност 30 млн. евро, а приходите от всички санкции възлизат на 28,5 млн. евро.
