Министър Клисурски притеснен - „дефицитът ще изхвърчи от къщичката и ще стигне 4%"
„Народното събрание, освен просто да приеме удължаването на бюджета, е добре да го приеме в такъв вид, който да запазва финансовата дисциплина на страната спрямо законите.
Дефицитът не трябва да надвишава 3% БВП, а с направените предложения между първо и второ четене дефицитът може да набъбне с над 1% от БВП". Този призив отправи към депутатите в пленарна зала служебният финансов министър Георги Клисурски.
С думите: „няма как и вълкът да е сит, и агнето – цяло", министърът предупреди депутатите, че няма как да се примат всички техни предложения и в също време да се запази финансовата стабилност.
"В резултат на допълнителните разходи дефицитът ще набъбне с още един процентен пункт и ще изхвърчи през тавана на къщичката от 3%", предупреди министър Клисурски. Затова той призова депутатите да се придържат към проекта на служебния кабинет.
Депутатът от ДПС- Ново начало Йордан Цонев го успокои, като нарече съществуването на удължителен бюджет „финансова уйдурма", зарече се в новия парламент да се коригират текстовете в Закона за публичните финанси, отнасящи се до удължителния бюджет.
А конкретно, за сметките на държавата, той определи притесненията на министър Клисурски като основателни, само ако дефицитът се базира на миналогодишните приходи, а не на тези за 2026 г., които ще са с 6 млрд. евро повече, само заради инфлацията.
"Няма значение кой ще управлява утре, сметката ще става все по-убийствена и ще се стигне до вдигане на данъци. Искането да се разреши на общините изхарчването на преходните остатъци от миналата година е за близо 1 милиард евро. По изборите искате този милиард да бъде похарчен и това е опасна игра", предупреди Мартин Димитров от ПП/ДБ.
Спорът от бюджетна комисия по предложението на ГЕРБ, ДПС-НН и БСП предоставените на общините целеви субсидии за капиталови разходи да се трансформират по преценка на кмета за текущи разходи, както и общините да харат преходни остатъци, се пренесе и в залата.
Красимир Вълчев от ГЕРБ смята, че се преувеличава ролята на преходните остатъци на общините., които по неговата прогноза ще бъдат не повече от 100-200 млн. евро и едва ли ще повлияят сериозно на дефицита.
"Това е изключително вредна практика, която ГЕРБ прилагаше години наред. С нея се избягва по-тежката процедури и повече строителни книжа за инфраструктурни проекти, които се представят като текущи ремонти. Само че при тези ремонти цената се завишава до три пъти. Не трябва да се допуска подобна възможност, това ще доведе до много по-големи разходи", предупреди депутатът от ПП/ДБ Асен Василев.
Въпреки резервите, предложението бе гласувано.
Какво има в удължителния бюджет, който ще влезе в сила от 1 април? Той ще позволи 5% индексация на бюджетните заплати, ръста на минималната заплата и увеличените социални разходи. По-високи заплати ще има и в "БДЖ", "Български пощи", НКЖИ и други държавни фирми.
Банките получават облекчен достъп до Регистъра на НАП за трудовата заетост, като така ще проверяват доходите на кандидатите за ипотеки и потребителски заеми. Предложението получи подкрепа и от министър Клисурски, който подчерта, че е важно за икономиката кредитирането да не спира, но и да се поощрят легалните компании за бързи кредити и банките.
Кабинетът ще даде държавни гаранции за 92 млн. евро , с които да се финансира разширяването на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз". Добрев се мотивира, че те са нужни за Вертикалния газов коридор, който да ни свърже с Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
Предложение на ДПС- Ново начало , което не получи гласове в комисията, но остана в доклада, за да бъде решено в зала, бе отхвърлено. То щеше да натовари бюджета с 6,5 млн. евро, за да може КЕВР да плати проверките на 100 000 измервателни уреда за година - електромери и газомери, с цел потребителите да не се натоварват с тези такси.
До залата не стигнаха , след като не получиха подкрепа от бюджетна комисия, няколко предложения от депутати на ИТН и "ДПС-Ново начало". Така, не получиха гласове увеличаване на прага по регистрация по ДДС на 85 000 евро, увеличаване заплатите на медицинските сестри и акушерките, намаляване на държавната субсидия за партиите до 0,51 евро на глас, нов, по-висок праг за плащанията в брой, увеличаването на данъка за телефонния хазарт, който у нас още няма лиценз.
