- Някои страдали от болести на гръбнака и костите
- В древния град нямало расова дискриминация
И мулати са обитавали в древността земите край Петрич. Това установиха археолози, работещи на територията на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите. През миналото лято екипът, воден от проф. д-р Людмил Вагалински, работи по спасителните разкопки на Западния некропол на града, съществувал близо 8 века, и установи 156 гроба. В два от тях, на най-труднодостъпното място, са намерени костите на жена и мъж мулати. Това показа антропологичното изследване и анализ, направен от доц. д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
“Намирането на кости на мулати по нашите земи не е сензация, но е необичайно за нас, защото рядко се доказват такива расови смесвания. Има и други подобни примери от древни погребения в България, но те са изключително редки. Това е ценно доказателство за мултиетническата империя. Знае се, че в Римската империя, която се е простирала на три континента, е имало пътувания на хора. От епиграфските данни вече знаехме, че през императорската епоха в Хераклея Синтика са се заселвали семити от Картаген (днешен Тунис), и все пак доказателството на живот на мулати тук е рядък шанс и ни изненада. Разпознаването на мулати сред жителите е логично следствие на традиционните за Хераклея тесни контакти със Средиземноморието. Скелетите на мъжа и жената са открити наблизо, под един насип, но трябва допълнителен ДНК и изотопен анализ, за
да се установи дали между тях има родствена връзка
Тепърва ще извличаме още информация. Надяваме се и на такава от анализа на кремираните останки при трупоизгарянията”, разказва проф. Вагалински. Установено е, че мулатите са живели около средата на IV век. Мъжът, чиито останки са намерени в гроб 109А и е бил погребан малко по-рано от жената, е бил на висока позиция в социалната йерархия на Хераклея Синтика. Той е със смесени черти – на европеидната и на негроидната раса. Бил е левичар, около 50-годишен и висок 164 см, а жената е била на 35-40 г. и при нея негроидният примес е силно изразен.
Доказателство, че и двамата са били високо в йерархията на града, са солидните им гробове. Мъжът е носел сребърна гривна на дясната предмишница, както и бронзова фибула от луковичен тип, каквито са имали хората с административни задължения и постове. Това означава, че той вероятно е участвал в местното самоуправление. Намерени са глинени лампи, за да осветяват пътя на душите им към отвъдното. Керамичната лампа в гроба на жената е с релефно изображение на Ерос. Стъклената чаша пък е със скъпа изработка, а женският гроб е сред най-солидно изградените – от дялани камъни и покрит с масивни плочи. Анализът на бронзовите монети показва, че жената е починала през втората половина на IV век и нейното погребение е сред най-късните в некропола.
“Радваме се, че открихме археологическо доказателство за принципите, на които се е крепяла Римската империя. В нея не са съществували расови предразсъдъци. Там принципът е бил да служиш лоялно, да си плащаш данъците и да почиташ императора. Това е стояло в основите на просперитета, а не произходът. Тогава не са се впечатлявали от расата. С това се отличават успешните империи”, допълва проф. Вагалински.
Той дава и обяснение защо по това време в античния град е имало мулати. През III век Хераклея преживява вражеско нападение, била е превзета и опожарена. След междуособици в империята на власт идва Диоклециан, който заварва Римската империя с много външни и вътрешни проблеми, разорена от чужди нашествия и икономически упадък. Захваща се да укрепи централната и местната власт, започва радикални реформи и стабилизиране на финансовата, данъчната и икономическата система, за да изправи на крака империята. Имал е амбициозна строителна програма за възстановяване на Хераклея в началото на IV век. Предполага се, че точно по това време в Хераклея са пристигнали хора от негроидната раса.
От всички разкрити 156 гроба има антропологически резултати за 137, което е добра представителна извадка за населението на Хераклея Синтика. Останалите са или кремирани, или останките са в много лошо състояние и от тях не могат да се извлекат данни. Прави се химически анализ на костите, за да се установи с какво предимно са се хранили хераклейци. Резултатите досега показват, че са наблягали основно на растителна храна и по-малко на месо.
“Повечето от погребаните в Западния некропол хераклейци са на възраст до около 40 г. Доживелите до 50-60 г. са относително малко. Регистрирани са и заболявания. Мулатката е боледувала от сколиоза и начална спондилоза. Има още 7-8 с изкривяване на гръбначния стълб и износване на междупрешленните дискове и
образуване на шипове
Има индивид със синдрома на Клипел-Файл, при който генетично увреждане води до срастване на няколко шийни прешлена. При дете е установена аномалия на Лег-Калве-Пертес, което е некроза на главата на тазобедрената става, водеща до болезнена деформация на таза и на бедрените кости. “Нека не правим тежки изводи, че са били много болни. През Средновековието и особено в ранния му период положението е било дори по-лошо. Едва в Новото време, с индустриалната революция, осигуряваща достъп до основни храни и бързото развитие на медицината, средната продължителност на живота се вдига. Такива заболявания има и днес. Не сме по-здрави от тях, но заради напредъка на медицината – ваксини, антибиотици и др., това, че не сме подложени на толкова тежък физически труд, и по-доброто качество на живот преживяваме по-дълго”, допълва ръководителят на археолозите.
Казва, че средната продължителност на живота в Римската империя е 40-45 г. Животът на поданиците не е бил никак лек, свързан е бил с тежък физически труд, който е предпоставка за травми.
Периодични епидемии и войни допълнително влошават качеството на живот и водят до скъсяване на продължителността на живота в онези времена. Римската империя обаче е била много добре организирана откъм здравните грижи с
обществени медицински центрове в градовете
Медицината се е развивала и заради необходимостта от възстановяване на пехотинците след изтощителните войни. Лечебните практики са били напреднали благодарение на древните гърци, които най-често са били роби, лекували своите господари.
“Системата в Римската империя е била много подредена. Имало е йерархия в медицинското обслужване. Не всеки е можел да стане лекар, полагани са изпити за различни заболявания. Лекарите са били заможни хора. За това свидетелстват погребения, които са открити и в гробовете са полагани техните инструменти. И досега инструменти в хирургията, гинекологията са усъвършенствани модели на тогавашните”, разказва проф. Вагалински. На бойното поле хирурзите са трупали опит, като са ползвали екстрактори за изваждане на стрели, скалпели, щипци, приспособления за шиниране, а при болезнени процедури са използвали за упойка опиум или веществото скополамин, наричан още “духа на дявола”, извличано от растението ангелски тромпет.
Римляните са знаели, че хигиената е важна за предотвратяване на заразитер и това е и една от причините да създават добра водоснабдителна система в градовете, както и канализация за отпадни води.
“В Хераклея все още не сме открили някакъв медицински център, но със сигурност е имало лекарско съсловие, защото това е бил един изключително подреден град. Открили сме инструменти, които могат да се използват и за лекуване, но не са специфични и по-скоро са служили за козметични цели”, казва археологът.
След изключително успешния минал сезон тази година разкопките ще продължат на форума. В западния му край ще се разшири парцелът, който досега е бил частен имот, има още работа и в централната част на площада. Предстои да се вдигне засипването на източата част, направено преди години като временна мярка, за да се запази настилката. След вдигането на насипването ще се подготви терен за реставраторите, които да консервират за постоянно настилката.
“Предстои ни и да довършим проучването на храма на Херакъл и дай боже да намерим главата на статуята на Херакъл. Досега сме намерили фрагменти от ръце, крака, както и торса. Планираме разкопки на изток около храма, за да намерим източната порта, която е в края на града. С решение на Министерския съвет се отпуснаха 180 000 евро, очакваме и финансиране от община Петрич за проучване и теренна консервация и вероятно този сезон ще е по-дълъг. Благодарни сме за отпуснатите средства. Работим много добре и с общината, която полага системни грижи за Хераклея и гледа с перспектива напред. Симбиозата община - археолози е задължителна и тук срещаме пълно разбиране от кмета Димитър Бръчков, общинския съвет, служителите в администрацията, както и от Историческия музей, защото поддръжката е по-скъпа от самото проучване”, допълни проф. Вагалински.
