Трудно може да се направи извод, че формацията "Прогресивна България" на президента Румен Радев може да предложи прогрес в политически план, заяви пред БНР политологът Георги Киряков.
По думите му обществото вече многократно е чувало подобни заявки, както от Радев, така и от други политически проекти, заявявали амбиции за промяна на статуквото. Според него ключовият въпрос е дали действително се цели обновяване на политическата система, или става дума за пореден опит определени групи да намерят представителство чрез разпознаваеми фигури, както в миналото това се е случвало с Бойко Борисов или Симеон Сакскобургготски.
"Обещания за демонтаж на олигархично-корупционния модел са звучали и преди, включително от партията Има такъв народ, която говореше за „изчегъртване" на Борисов и премахване на съществуващия модел", припомни Киряков. По думите му в условия на политическа криза избирателите търсят лидер, способен да гарантира реална промяна, но често очакванията надхвърлят рамките на стандартния демократичен процес. Засега обаче не е ясно по какъв механизъм Радев възнамерява да осъществи подобна радикална трансформация.
Според политолога мълчанието на Радев в публичното пространство не му носи негативи. Историята показва, че подобна стратегия може да бъде печеливша. Той очаква обаче Радев да бъде по-предпазлив и да избегне конкретни срокове за мащабни промени.
Киряков постави и въпроса за парламентарната подкрепа. Дори при силно представяне е малко вероятно проектът на Радев да разполага със 121 депутати. Това означава, че евентуален „демонтаж" би изисквал коалиционни партньори, а остава неясно кои биха били те и дали биха подкрепили подобен курс.
По отношение на състава на коалицията той отбеляза, че засега не се забелязва заявеният „нов тип политика с нови лица", а по-скоро познати фигури с противоречиви управленски решения. Като пример беше посочен договорът с турската компания "Боташ", подписан по времето на служебния кабинет на Гълъб Донев.
Според Киряков появата на нов политически играч трудно би довела до сериозно разместване на електоралните нагласи, а шансовете за прескачане на 4-процентната бариера от други нови формации са минимални.
"Не е изключено да се стигне до нова поредица от предсрочни избори, които да дадат време на проекта да се структурира по-ясно и евентуално да прерасне в самостоятелна партия с формален лидер", прогнозира той.
По думите му и международната обстановка оказва влияние върху вътрешнополитическия дебат. В предизборна ситуация всяка тема, включително конфликтът в Близкия изток, може да бъде използвана от партиите с цел постигане на електорално предимство.
