Климатът и недостатъчното производство оскъпяват храните
Официалната инфлация от началото на годината не звучи стряскащо. По статистика ръстът е умерен - 3,5 на сто на годишна база и 0,6% на месечна.
На касата в магазина обаче усещането е друго,
особено при плодовете и зеленчуците. При тях много от цените, които допреди година виждахме в левове, днес са същите, но вече в евро. И продължават да растат.
Данните за тържищните цени на годишна база, публикувани от земеделското министерство, показват сериозни размествания. Доматите на едро са поскъпнали с 31,3%, ябълките - с 28,9%, краставиците - с цели 54,5%, а червеният пипер - с 19,9%. При картофите и лука има спад - съответно със 17,5% и 26,2 на сто, но това поевтиняване не може да компенсира общия натиск върху потребителската кошница (виж инфографиката).
Проверка на “24 часа” в търговската мрежа показва, че
българската продукция на практика отсъства,
а по щандовете доминира внос от Турция, Италия, Еквадор и други държави.
Лимоните се продават по 2,55 евро за килограм, ябълките са по 2,99 евро. Доматите са по 2,49 евро, като розовите достигат 2,89 евро, а краставиците - 3,52 евро за килограм. Бананите струват 1,84 евро.
При ядките ценовият ръст е още по-висок - печеният бадем достига 15 евро за килограм, лешниците - 24 евро, а беленият суров шамфъстък - 36 евро.
“Този тренд може временно да се забави,
но посоката остава нагоре
Основната причина е методичното свиване на българското производство. Когато липсва българска продукция, няма кой да създаде реална конкуренция и цените се диктуват по-лесно. Дълго време се твърдеше, че вносът е по-евтин. На практика се вижда, че
когато родното производство изчезне, вносната стока поскъпва,
защото няма алтернатива”, коментира Цветан Цеков, председател на браншовата камара “Плодове и зеленчуци”.
Той припомни, че миналата година в редица райони близо 90% от реколтата от плодове беше унищожена от слани и производителите останали без продукция и без приходи.
По думите му в момента се наблюдава и друг парадокс - на пазара се предлага родна продукция на свръхвисоки цени, но до самия производител тези пари не достигат. Разликата оставала някъде по веригата. Това е една от причините да поискат в секторния анализ на КЗК за храните да бъдат включени плодовете и зеленчуците, за да се анализира къде се изкривява процесът от фермата до щанда.
Шефът на камарата твърди още, че
турски домати се внасят на около 0,60 евро за килограм у нас, а в магазина цената е в пъти по-висока
При ядките ситуацията е още по-впечатляваща. Килограм лешници, който преди струваше около 20 лева, днес достига 20 евро. България от години вече не може да покрие вътрешното си търсене и е основно вносител, като основният доставчик е Турция. Производители твърдят, че каквото и количество да произведем у нас, то се реализира изцяло на вътрешния пазар и не е достатъчно. Последните данни на земеделското министерство са от 2024 г., като според тях от 1529 хектара са добити 759 тона.
“Основната причина за високите цени на ядките е, че последната година в Турция тежките слани засегнаха производството”, казва Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.
По думите му освен климатичните проблеми при лешниците има и допълнително усложнение - вредител, известен като лешников хоботник, който нанася сериозни щети върху реколтата.
“Необходимо е да се намери ефективен начин за ограничаването му у нас преди следващия сезон. Най-вероятно това ще стане чрез третиране с препарати, но все още няма яснота кои точно могат да се използват. Турция, като държава извън ЕС,
няма същите ограничения върху препаратите,
каквито имаме ние, а въпреки това проблемът при тях е сериозен. Това означава, че при нас рискът може да бъде още по-голям, тъй като част от използваните там препарати са забранени”, обяснява той.
Засега било рано да се правят категорични прогнози за предстоящата реколта. Лешниците в момента цъфтят и към края на февруари състоянието им изглежда добро, но предстоял най-рисковият период.
В корабите със слънчоглед от Аржентина са открити забранени вещества между 3 и 5 пъти над нормите
Само за един месец България посреща 6 кораба с над 200 хиляди тона слънчоглед от Аржентина, което поставя под въпрос цените на българските производители и повдига сериозни въпроси за качеството на вносната суровина. За това съобщи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов преди дни.
В събота стана ясно, че е взета първата проба и при анализ от страна на Българската агенция по безопасност на храните са установени стойности над максимално допустимите нива за две активни вещества: малатион, който е приблизително три пъти над нормата, и делтаметрин, който е приблизително пет пъти над нормата.
“Именно тези резултати показват, че пробата не отговаря на изискванията на европейското законодателство”, алармира Проданов.
Според информацията от вносителя суровината е предназначена за индустриална преработка и последващ износ към трети страни, без намерение за реализиране на българския пазар.
Служебният министър на земеделието и храните Иван Христанов потвърди, че няма установени тежки метали в слънчогледа от първия кораб, но подчерта, че повишеното съдържание на малатион и делтаметрин означава, че тази суровина не може да бъде използвана дори за фураж в България и ЕС.
“Ние с БАБХ ще осигурим постоянни проверки, за да сме сигурни, че забранена и опасна продукция няма да бъде използвана”, каза още Христанов.
