Военно-апелативен съд отмени осъдителната присъда срещу сержант от армията и неговата майка по дело за сводничество, след като установи, че в обвинителния акт липсват мотиви защо казусът изобщо е бил разгледан от военен съд, съобщава правният сайт Лекс.
Двамата бяха привлечени към наказателна отговорност по чл. 155, ал. 5 от НК – за склоняване към проституция и свождане към блудствени действия на две или повече лица. Военният съд в Сливен им наложи условни присъди от по две години лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен срок, както и глоби от по 5000 лева. Според обвинението жилище, собственост на жената, е било използвано за проституция. Тя обаче твърди, че го е отдавала под наем заради ниската си пенсия, регистрирала е наемателите и е плащала дължимите данъци, без да знае с какво се занимават.
И двамата подсъдими обжалват с искане за оправдателна присъда или поне за намаляване на наказанията. ВоАпС обаче подчертава, че още първата инстанция е следвало да провери дали са налице основания делото да бъде гледано от военен съд, тъй като в обвинителния акт не са изложени факти, свързващи деянието с военната служба на подсъдимия.
Апелативните магистрати се позовават на практиката след решението на Европейски съд по правата на човека по делото Мустафа срещу България, с което бяха въведени сериозни ограничения за разглеждането на дела срещу цивилни лица от военни съдилища. Съдът напомня, че с оглед гаранциите за независим и безпристрастен съд по чл. 6, §1 от Европейската конвенция, във всеки конкретен случай трябва да се посочат ясни и убедителни причини, които да обосноват компетентността на военния съд.
В решението си ВоАпС акцентира, че прокуратурата е трябвало изрично да посочи коя част от твърдяната престъпна дейност е свързана с военни въпроси, имущество на армията или дисциплинарни нарушения. Подобни обстоятелства обаче не са били изложени.
Като допълнителен мотив за отмяна на присъдата съдът посочва и факта, че първоинстанционният съд се е позовал на свидетелски показания, които не са били надлежно приобщени към доказателствения материал.
Сега друг състав на военния съд в Сливен трябва да прецени дали делото ще остане в неговата компетентност или ще бъде върнато на прокуратурата.
В решението по „Мустафа срещу България" съдът в Страсбург отбелязва, че подчинението на военните съдии на военната дисциплина, принадлежността им към армейската структура и участието на офицери като съдебни заседатели могат да породят съмнения относно независимостта и безпристрастността на военните съдилища.
