- В Европа парите се инвестират в летища, магистрали, болници и студентски градчета
- И при най-консервативния подход промените дават 763 евро втора пенсия при 3595 евро заплата
Мултифондовете, които трябваше да позволят на пенсионните компании повече инвестиции, с които в крайна сметка да увеличат спестяванията за втора пенсия на 5 млн. души, пропаднаха заради политически пазарлък в последните минути.
Неочаквано в четвъртък при второто гласуване на промените в Кодекса за социално осигуряване ПП-ДБ рязко промени позицията си, че подкрепя мултифондовете. Така те забуксуваха в трети парламент, а се дискутират и чакат повече от 10 г.
След два часа четене на текстовете от законопроекта на парламентарната трибуна се качи Венко Сабрутев от ПП-ДБ. И изненадващо настоя да отпадне текстът, според който частните фондове ще могат да инвестират в “корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50% държавно участие, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти”. Предложението на ГЕРБ бе той да се разшири, като се позволяват и инвестиции в инфраструктурни проекти, които се търгуват на фондова борса в ЕС. Сабрутев обаче се притесни, че въпросните инвестиции ще минават през Българската банка за развитие (ББР). И отново заговори за корупция при строежа на магистрали и непрозрачност в ББР. От трибуната Сабрутев обяви и цената на пазарлъка. “Без нашата подкрепа този законопроект няма да мине”, категоричен бе той. Секунди по-късно от ПП-ДБ полетяха есемеси до останалите партии, че няма да гласуват промените за мултифондовете.
В Европа редица проекти са се реализирали точно с инвестиции от пенсионните фондове - летището в Ротердам, магистрали в Гърция и Франция. Датските пенсионни фондове инвестират 10% от активите си в офшорни вятърни паркове, соларни централи и преносни мрежи в цяла Европа. Във Великобритания и Нидерландия пък се инвестират пари в студентски градчета и болници. А сега 67% от средствата от вторите и третите пенсии на българите се инвестират на чужди пазари.
Още повече че според текстовете бе предвидено задължително инфраструктурните облигации да се търгуват на фондова борса или подобен пазар, за да има прозрачност. Според идеята те ще се
дават на концесии, така че да се събират такси
за ползването ѝ.
Освен това въвличането на частни инвеститори като пенсионните фондове във финансирането на инфраструктурата щеше да означава допълнително ниво на контрол в тази сфера.
Текстовете, с които реши да прави пазарлък Венко Сабрутев, са предложени още в първия вариант на промените от Комисията за финансов надзор. Те бяха разработили над 250 сценария и 500 хил. симулации, като бяха проучени и най-добрите международни практики. В момента частните пенсионни фондове управлят над 16 млрд. евро. Само през последните 10 г. доходността е била около 7 млрд. лв. (около 3,5 млн. евро) въпреки трите големи кризи - през 2018 г., последвалата пандемия от COVID-19 и войната в Украйна. При това пенсионните фондове са успели да покрият разликите само за 2-3 месеца.
Симулациите на КФН показват, че при максимално консервативен подход доходността на мултифондовете щеше да е до 6% на годишна база, като е отчетена инфлацията и при едва 3% увеличение на работната заплата. Така новата система щеше oа позволи доста по-висок коефициент на заместване на дохода с втората пенсия – до 21,4% при 12,5% сега. Това означава, че
при 3595 евро заплата допълнителната пенсия щеше да бъде 763,50 евро
Всичко това обаче не успя да убеди ПП-ДБ да подкрепи проекта.
Няма как да заложим като заложник цялата реформа за два конкретни текста и те са ясни дали ще се инвестира в инфраструктура с нашите пари за пенсии и дали тези пари няма да минават през ББР. Хайде да ги махнем тези два текста, рискът, който е заложен в този законопроект и да изгласуваме хубавите неща, каза Сабрутев от трибуната. А шефката на социалната комисия Деница Сачева поиска половин час почивка. След нея направи предложения гласуването да се отложи. Това бе прието със 129 гласа “за”, като ПП-ДБ бяха против. Депутатите от МЕЧ гласуваха въздържал се и “против”.
Това е дълго чакана реформа, която трябва да бъде приета, призова Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ. Но това така и не стана.
В Кодекса за социално осигуряване се даваше възможност на българските граждани да избират как да си управляват техните пари. В по-рисков, в средно рисков или в безрисков фонд, както е в момента. Оттук нататък тази възможност беше осакатена, той като залата реши да отложи КСО. Никой нищо не налага на никой. Не се вменяват задължения. И тук въпросът е към колегите от ГЕРБ и ДПС защо решиха да не дадат тези права на българските граждани и какво им промени мнението от комисията до момента, каза пък Асен Василев от ПП-ДБ.
Йордан Цонев от “ДПС-Ново начало” припомни, че инвестирането в колективни капиталови схеми се прави в трети пореден парламент и не минава .В разговорите, които водихме с пенсионните фондове те са инициатори на желанието да инвестират в инфраструктурата на държавата, гарантирана доходност за българските пенсионери за тях и полза за държавата, каза още той.
На политическите анализи не им е тук мястото ,тук по законопроекта и трето реформата не е осакатена, нито законопроекта, само е отложено гласуването. Разискванията са закрити, така че следващата седмица можем да продължим с разглеждано на тази реформа, заключи председателят на На политическите анализи не им е тук мястото ,тук по законопроекта и трето реформата не е осакатена, нито законопроекта, само е отложено гласуването. Разискванията са закрити, така че следващата седмица можем да продължим с разглеждано на тази реформа, каза пък председателят на НС Рая Назарян. Това обаче трудно ще се случи, защото означава още преговори между партиите в стартиралата предизборна кампания.
Какво предвиждат промените?
Основният момент е въвеждането на мултифондовете. Така всеки универсален фонд щеше да има три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен. В динамичния подфонд се предлага да влизат хората до 50 г. Това бе предложено да става служебно, освен ако човек изрично не поиска да е в по-консервативен подфонд. След 50 г. хората трябва да бъдат прехвърляни към балансиран подфонд. 3 г. преди пенсия всички трябваше да влизат в консервативен фонд, където в акции ще могат да са само 25% от активите. Това трябва да са единствените осигурени, които няма да имат право на личен избор на подфонд.
Най-много критики на вялия иначе дебат имаше срещу таксите. Има прекалено много, а такива липсват в други европейски държави, въвели мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване. Какво искаме да направим в момента - хем да въведем мултифондовете, хем да се въведат такива такси, че нищо да не се подобри, каза бившият социален министър Борислав Гуцанов. И стигна дори по-далеч, като обяви, че още другата седмица ще прехвърли парите си в НОИ.
Какви бяха предвидените такси?
За да бъдат стимулирани пенсионните компании да търсят по-висока доходност за клиентите си, законопроектът предвижда промяна в таксите им. Все пак таксата върху вноската, която в момента е в размер на 4%, ще започне да намалява. През 2026 г. тя трябва да спадне до 3,75%, през 2027 г. на 3,59% и така постепенно ще стигне до 2,10% през 2032 г. За сметка на това обаче ще се увеличава таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от подфонда.
Така например при балансираните фондове досегашната такса от 1% върху годишната доходност ще се вдигне на 3,25%. В динамичните фондове ще стане дори 6% от доходността. Като при тях тя ще е само върху нетните активи.
