- ДПС се закани в следващия парламента да поискат отпадане на уседналостта за местни избори и ограниченията за гласуване за ЕП
- АПС се заканиха да сезират Конституционния съд
- Атанас Зафиров попита как, ако ветото мине, четиримата депутати от новия район "Чужбина" ще комуникират с избирателите си
- БСП се разцепи и не прие препоръките на новото ръководство за подкрепа на мотивите на президента Илияна Йотова
Ветото, което президентът Илияна Йотова наложи на последните промени на Изборния кодекс бе преодоляно със 126 гласа днес. Така изборните секции в страни извън ЕС ще са до 20, като в тях не влизат консулствата и дипломатическите ни представителства.
Мнозинството бе ограничило изборните секции в страни извън Европейския съюз до 20. Бе отложен и избирателен район "чужбина" до 2028 г.
Първа срещу измененията се обяви Надежда Йорданова от ДБ. "6 дни след насрочването на предсрочните парламентарни избори разглеждаме промяна в изборните правила. Тя е съществена за начина, по който ще гласуват нашите съграждани извън територията на ЕС. Въвеждат се обективни трудности за упражняване правото на глас", подчерта тя. Според нея и бройката секции не е обоснована. Тя отбеляза, че вносителите защитават тезата си на изчисления от последните предсрочни парламентарни избори. "Защото точно тях, когато имаше изключително ниска избирателна активност. А ако бяха взели данните за гласувалите от 4 април 2021 г - гласували са над 32 хил. български граждани, през юли пък са 34 хил. Правилното прилагане на таблицата за умножение и деление не означава мотивиране на предложение, ако липсват ясни аргументи в зашита на националния интерес", заяви тя.
"Не става въпрос за изменения, които гарантират по-добър изборен процес, а за грозна политическа сделка, в която едни партии целят ограничаване правото на глас и да получат служебна преднина за повече тежест, а други - да накажат онези, които са спрели да ги подкрепят. Мнозинството, което подкрепя тези изменения добави и друг аргумент - указът постъпи в НС на 12 февруари. Имахме седмица преди датата на назначаване на предсрочните избори да проведем този дебат. НС действаше, имаше комисии, защо забавихте със седмица и повече разглеждането на ветото?", попита Йорданова.
Хамид Хамид от ДПС обяви, че споделят аргументите на държавния глава и няма да гласуват за изборните промени. Те пряко засягат стотици хиляди, а може би милиони граждани по света, те са противоконституционни и тук няма никакъв спор, каза той. Според него от 30 г. системно и последователно се поставя темата за ограничаване на политическите права на българските граждани. "Стигна се до там, че бяха приети ограничения, които не съществуват в Конституцията. Бе въведена и т.нар. уседналост, което си е лишаване право да гласуваш", отбеляза Хамид. И добави, че стотици хиляди българи били ограничавани и в това да не гласуват за европарлмента. Това стана с мълчанието на ЕС и прословутата Венецианска комисия.
Хамид се върна към Възродителния процес, макар да не го назова конкретно. "Най-зверското престъпление на комунистическия режим - насилственото прогонване на стотици хиляди български граждани чрез заличаване на тяхната идентичност и религия. Съвсем ехидно комунистическия режим нарече това Голямата екскурзия. Тези хора не отидоха доброволно в Турция. Това издевателство върху тези хора продължава пак. Ограничаването на права също е форма на насилие", настоя депутатът. И се закани в следващия парламент да предложат отпадане на уседналостта за местни избори и същата за ЕП.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов го обвини, че спекулира с Възродителния процес. И започна да оборва статистиката за убити и задържани, на която се позова Хамид малко по-рано. жертвите на протурския тероризъм в България са с една повече от тези на Възродителния процес, заключи той и дори му даде препоръки да чете документалистика.
А бившият социален министър Борислав Гуцанов й обвини Хамид, че политизира разговора. "Имаме нещо, което е ключово важно да се гласува, а се връщаме години назад за неща, които са много спорни. Защо не се съберете двете групи, които сменихте конституцията и не се разберете?", атакува той ДПС и ПП-ДБ. "Имаше ли емисия, която да не коментира изборите в съседна Турция, която да не показа какво се случваше - за час имаше 1500 души, които гласуват. Имаше ли някой, който да не се възмущава? Бъдете искрени и гледайте интереса на държавата, а не собствения си", гневен бе Гуцанов. На което Хамид отговори: "отидете се договорете за БНБ пък после говорете", намеквайки, че освободеният от Гюров пост ще отиде за кадър на БСП.
Явор Хайтов от АПС също подчерта, че ще подкрепят президентското вето, защото с поправките реално се нарушава конституцията.
Шефката на парламентарната група на БСП Наталия Киселова се вълнуваше и скачаше от тема в тема. "И като гражданин, и като юрист съм поддържала мнение как трябва да изглежда изборното законодателство, не както бе направено в последните месеци. Била съм представител на държавата, член на СИК 3 пъти - в Истанбул, в Кючук чекмедже, в Кеймбиридж и във Вашингтон", подчерта тя. И натърти, че държавата решава как да се формират изборни секции зад граница. "Българската конституция има действие на територията на България и по отношение на прилагането й в чужбина става дума за основен принцип - при условие на местно законодателство. Правата на българските граждани извън пределите на страната могат да се прилагат само ако има допустимост. Въвеждането на определен брой секции е възможност на държавата да организира изборен процес", каза тя.
Доцентката по конституционно право призна, че изборните правила могат да се променят и в последния момент, но не бива.
"В този смисъл ще подкрепим ветото, защото времето за промени бе преди година", каза все пак председателката на парламентарната група на БСП.
"Конституционната уредба дава възможност на всеки български гражданин, който е задължен да има постоянен адрес, да упражнява правото си на глас в страната. Секциите в чужбина са въпрос на законодателна уредба. Моето мнение е, че промените не трябва да се случват в момент, в който предстоят избори", добави тя.
БСП получиха и много въпроси от ПП-ДБ как ще гласува групата, а Елисавета Белобрадова атакува Гуцанов, че не е участвал в комисии. "Трябва човек да е много нагъл, за да говори така от трибуната. Колко са НПО-та, с които разполагате, които управлявате и постоянно са замесени. Да имате очи като жълтопаветни петроханвоци, не ви ли е срам", емоционален бе той. И обвини Белобрадова, че отивала на комисия, задавала въпрос и после не се връщала, докато той стоял с часове.
Севми Али от АПС се закани да сезират КС, заради което получи въпрос от Костадинов защо не са го направили след 2017 г., когато имаше ограничение до 35 секции. Той подчерта, че формацията му е провела срещу с ОССЕ и ги запознала с "тези рестриктивни действия, които се опитват да наложат по поръчка на ГЕРБ".
Макар и за кратко дебатът отвори и темата за район "Чужбина", който според "Възраждане" в момента ограничава права на хората, които живеят в страната.
Бившият председател на БСП Атанас Зафиров напомни, че ако ветото мине се влиза в хипотезата с нови 4 депутати от район "Чужбина" и попита как те ще поддържат връзка със своите избиратели в Австралия, Япония, САЩ и т.н. Той напомни, че през седмицата депутатите трябва да са при избирателите си. Освен това напомни, че заради новия район гражданите на Шумен, Велико Търново, Пловдив и Враца ще загубят по един мандат и възможността за пряка комуникация със свой представител в парламента.
Петър Петров от "Възраждане" съжали, че президентът Йотова е издала вето, в което "мотивите за неравенство са изключително несъстоятелни".
Асен Василев от ПП напомни на хората на Костадинов, че броят мандати, които всяка партия получава на база на гласовете от всички изборни райони. "Колко са гласовете във Видин, София или др. нямат отношение за това колко депутати ще има определена политическа сила, единствено за това от коя листа ще влязат", настоя той. И подчерта - невярно е, че район "Чужбина" ограничава правата на българските граждани.
Цвета Рангелова от "Възраждане" нарече мотивите на Йотова "постни" и видя в АПС и ПП-ДБ нейни говорители. Според нея предложенията за ограничения не са дискриминационни.
Костадин Костадинов упорито наричаше президента Йотова "говорителката на Радев". Подкрепящите спирачката на закона пък заподозря, че обслужват турските национални интереси, затова всеки от тях трябвало да легитимиран и показан - за да стане ясно кой кой е. И напомни, че подобни текстове за броя секции зад граница "Възраждане" внася в последните няколко поредни парламента.
Цончо Ганев защити законопроекта с ограниченията. И извади статистика от гласуване - 47 хил. души гласували последния път в Турция и така осигурили 5 места за ДПС. На президентските избори преди 5 г. в Турция гласували 91 хил. човека. От Великобритания обаче имало само 21 хил. гласа - около 6% избирателна активност, в САЩ - само 8 хил. гласували. Това е начин за влияние, осигуряване участие в избори, да имаме цяла парламентарна група, избрана от друга държава, заподозря той като мотив искането за отпадане на ограничения брой секции извън ЕС.
Независимият Мюмюн Мюмюн пък излезе с екстравагантното предложение ако ще лишават от права сънародниците ни в Турция, да ги освободят и от данъците, които плащат за имотите си тук.
Вместо да дойдете и да се извините на жертвите и техните наследници, гласувахте за този мракобесен закон, бесен бе на БСП Хамид Хамид.
