Сиропустна неделя или Сирни заговезни е, честваме паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений.
Тази вечер е Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения - телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за "промяна на мисленето". Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.
Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните). А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя. За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.
Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: "Прошка давам! Моля за прошка!" или кратичкото "Простено, прости!". И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.
Днес се чества и едно събитие в живота на Цариградската църква - намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места.
Така в началото на седми век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести.
След известно време чрез откровение от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че сред свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се чества на 17 май). За тях споменава свети апостол Павел в края на Посланието до римляни: "Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа". Затова през 12-и век император Андроник Първи Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били намерени мощите им.
Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на пети век. На младини избрал да се подвизава като отшелник в планината край Антиохия и станал известен духовник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за големите му добродетели, го поканил да помага в просветната дейност на църквата при продължаващите спорове с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал пример и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на пети век.
