Прекарва детството си зад кулисите - баща му е театрален майстор, а майка му - гардеробиерка
Има актьори, които просто изпълняват роли, и такива, които се превръщат в част от паметта на нацията. Марин Янев - доайенът с кадифен глас и очи, в които искри едновременно момчешко любопитство и мъдрост - е от вторите.
На 83 години той продължава да крачи по сцената на Народния театър не по навик, а по призвание. “Репетират ми се нови неща, играе ми се още много, дай боже това да продължи!”, казва той, сякаш времето пред него е безкрайно.
Рождения си ден на 17 февруари Марин Янев отбеляза със семейството и приятелите си. С тях са делили сцената и живота десетилетия наред. Едната му дъщеря - актрисата Кристина Янева, говори с нежност за баща си: “Празнувахме и с неговите приятели съученици - Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, композитора Кирил Дончев. Аз пък му подарих книга - биографията на Ал Пачино, а голямата ми изненада бе цяла тава крем пита, която му направих, тъй като той много я обича”, смее се Кристина.
Марин Янев се радва на “женското царство” у дома. “Мечтая си матриархатът около мен да си остане, да не свършва. От сутринта всичките ми жени са до мен – съпругата ми Цветана, дъщерите ми - Марина и Кристина, както и внучката ми Лора. Цял ден ми подготвят честитки и това много ме радва”, щастлив е актьорът.
Пътят на Марин Янев към голямата сцена започва буквално от кулисите, където израства покрай родителите си - театрален майстор и гардеробиерка. Първата му реплика - в “Писмо за вас, мадам” - е била грижливо наизустена с помощта на баща му във Варненския театър, превръщайки ролята на малкото пиколо в началото на една голяма мечта. Когато го приемат във ВИТИЗ в класа на Боян Дановски и Методи Андонов, щастието на родителите му е безгранично. “Спомням си, че плакаха от радост”, казва Марин.
Актьорът попада в невероятна бохемска компания със Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Илия Добрев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Руси Чанев - все хора, които по-късно ще нарече свои създатели. Това е легендарният випуск 1967 г.
“Аз обичах колегите си, а те ме създадоха. Те и моето семейство. Днес
често сънувам тези, които
вече ги няма, най-вече моя
приятел Стефан Данаилов”,
казва с болка актьорът.
В същия този клас Марин открива и голямата си любов Цветана. Тяхната история е достойна за филм. Четири години учат един до друг, приятели са, знаят всичко за любовните си истории. “Но бяхме като два полюса”, спомня си той. Докато един ден, на гастрол в Карлово, някаква химия преобръща всичко. Малко преди това Цветана е гадже на един от най-известните културтрегери - Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата от Пловдив. Двамата обаче се разделят.
“Моят живот явно е изтъкан от парадокси”, забавлява се Янев, а съпругата му добавя: “Много сме различни с него, дори различна храна ядем, но не можем един без друг - признава тя. - Навремето той не беше пръв красавец, в класа ни бяха Стефан Данаилов, Руси Чанев, но Марин беше изключително талантлив, спечели ме и с етюд за една мишка”, спомня си Цветана. Днес двамата са повече от 50 години неразделни.
“Сега чакам да се затопли времето и пак да отида за риба, макар че не ям риба, обичам тишината, която цари, докато съм там”, споделя рожденикът, който все се чуди как да устрои живота си така, че хем да не остане без “обществения шум”, който харесва, хем да не се натоварва излишно. “Потиска ме напоследък това “общуване на необщуване”, го наричам. Пита те някой как си, после не те изслушва или гледа през теб. Сякаш те няма. Незабелязването на този до теб е много тъжно нещо и забелязвам, че не можем да го променим това”, казва Янев.
Биографично 83-годишният актьор е извървял колосален път - над 100 роли в театъра и над 60 в киното. Макар понякога да се дразни, че хората го свързват най-вече с Макмърфи от “Полет над кукувиче гнездо” (играна с огромен успех през 70-те и 80-те), неговата палитра е безкрайна. Той бе незабравимият Антифол в “Комедия от грешки”, Хенри в “Камината” на Маргарит Минков, Бубнов в “На дъното” и проф. Сантана в “Призраци в Неапол”. Ролята му на клоун в “Търси се стар клоун” в Народния театър остава една от най-запомнящите се в последните години. В киното има също много невероятни роли - от класиката “Козият рог” и “Дърво без корен” през любимите сериали “Васко да Гама от село Рупча”, “Жребият” и “Пътят към София” до международния успех в “Любовницата на Граминя” на Карло Лидзани, където си партнира с Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Неслучайно той е и “властелинът на дублажа”, дал гласа си на безброй любими герои.
Но зад шума на силните аплаузи стои дълбоката духовна закваска, която актьорът дължи на своята баба Мария, на която е кръстен. Нейната съдба е белязана от трагедия и вяра - тя
родила 11 деца, но
всички умрели с
изключение на майка му,
и за да спаси последното си чедо, бабата се посветила на Бога. Марин си спомня летата при нея край Килифарево, църковните служби и хоругвите, които са го формирали като духовен човек. Този християнски дух остава в него и по-късно, когато баба му се мести във Варна. “Тогава между баща ми и баба ми сякаш имаше тих двубой, тъй като той бе партиен член. Татко не смееше да ѝ прави забележки, но се чувстваше напрежение. Хранехме се заедно - тя с картофената си чорбица за пост, а ние с месото. Никога няма да забравя сдържаността на баща ми и нейната благост”, разказва актьорът. Накрая баба му си събрала бохчичката и отишла в Плаковския манастир, за да остане там до края на живота си, но му оставила най-ценното - навика да поздравява непознати и да се усмихва на децата.
Днес Марин Янев продължава да вълнува в спектаклите “Какво да правим с виолончелото?” и “Опит за летене” в Народния театър, вярвайки, че театърът е мястото, където публиката идва, за да бъде “излъгана красиво” и да намери утеха. “Това, което лекарите вършат, и ние се опитваме да го правим, е да лекуваме душите на хората. Дано никога не ни напуска радостта от аплаузите, която ни напомня, че все още има смисъл”, пожелава си доайенът на родния храм на Мелпомена.
