26-годишният мъж, осиновен в Италия, разбрал, че имал еднояйчен брат близнак, в чиято смърт не вярва
Историята на Николай Пио, роден в България и осиновен в Италия, предизвика тези дни силен отзвук в националните медии на Апенините след негово интервю за изданието “Фанпейдж”.
След като прочита разказ за подобна на неговата съдба, 26-годишният мъж решава открито да сподели за своя път от международното осиновяване до неочакваното разкритие, че има еднояйчен брат близнак, за когото се твърди, че е починал. Около съдбата му обаче има твърде много въпросителни.
Николай е роден на 23 март 1999 г. в Северна България. В документите му е записано, че е роден в София, но самият той обяснява, че произхожда от района на Ловеч. Две години по-късно, в навечерието на Коледа, пристига в Италия чрез международно осиновяване. Новият му дом става малкият град Сан Никандро Гарганико в, провинция Фоджа, област Пулия. Днес той живее и работи в сферата на образованието в региона Венето.
В разговора си с “Фанпейдж” Николай споделя, че решението да разкаже историята му идва, след като прочита публикация на медията за друго осиновено момиче. “В нейните думи видях голяма част от своя живот. Затова реших да ви потърся, тъй като мисля, че моят разказ може да помогне на други като мен”, казва той.
Още от ранно детство италианските му осиновители избират пътя на честността. Когато е на седем години, му казват, че е осиновен, и му обещават, че ако един ден пожелае да открие биологичните си родители, ще го подкрепят безусловно. Въпреки тази откритост темата оставя дълбок отпечатък върху юношеството му. Той признава, че в
тийнейджърските години е изпитвал гняв,
чувствал се е различен, имал е трудности в училище. “Ако някой говореше за осиновяване, реагирах остро. Не бях приел напълно тази част от себе си. Търсех прилики, които не намирах”, спомня си той. Желанието да разбере повече за произхода си зрее с години.
Преди около година Николай предприема първата крачка. Без да споделя изцяло намеренията си с осиновителите си, заминава сам за България. Пътуването обаче не дава резултат. Разочарован, той се връща в Италия и още от летището изпраща съобщение на баща си: “Трябва да поговорим”. Родителите му знаели, че е в България, но мислели, че става дума за обикновено пътуване.
Реакцията на баща му се оказва повратен момент. “Това е твоят живот. Никога няма да ти попречим”, му казва той. С помощта на съхранените документи и адвокат започва ново, по-голямо издирване. Така Николай успява да открие биологичните си родители, които живеят в малкия град Ябланица.
Срещата е наситена с емоции. “Посрещнаха ме като син”, разказва той пред “Фанпейдж”. Биологичните му родители му споделят, че не са искали да го дават за осиновяване и че не са знаели, че е бил отведен в Италия. Те имат общо шест деца - две дъщери и четирима синове. За Николай това признание разклаща дългогодишното убеждение, че е бил нежелан.
Именно по време на тази среща той научава най-шокиращата истина: че е еднояйчен близнак. Според наличните документи брат му е починал около месец след раждането по неясни причини. Документацията обаче е непълна, а майката твърди, че никога не е видяла тялото на бебето. “Не е лесно, опитвам се да разбера какво може да му се е случило”, казва Николай.
Така започва нов етап от неговото търсене, този път насочен към изясняване на съдбата на близнака му. С помощта на адвокат той се опитва да събере повече информация и официални документи. “Аз съм решителен човек. Когато започна нещо, трябва да го доведа докрай”, подчертава той. Историята си описва и в книгата “Аз и моето осиновяване - в търсене на моя брат близнак”, в която проследява вътрешния си път между две семейства и две идентичности.
Днес Николай поддържа постоянна връзка с биологичното си семейство и ги посещава поне два пъти годишно. Осиновителите му не само приемат това, но и активно го подкрепят. При първото му пътуване до Ябланица баща му го придружава и му казва думи, които Николай никога няма да забрави: “Ти се върна у дома”.
В края на интервюто си за “Фанпейдж” той отправя послание към всички осиновени млади хора: “Преди всичко стои изоставянето. Всеки го преживява по различен начин.
Осиновяването е красиво и силно,
но може да бъде и болезнено. Не спирайте да търсите. Не спирайте да задавате въпроси. Не вярвайте, че историята ви е грешка или нещастие. Всеки живот има право на истината”.
Към своя брат, ако е жив и някога прочете тези редове, Николай отправя просто послание, изпълнено с надежда: “Чакам те”.
