Фредерик Уайзман, режисьор на десетки документални филми и носител на „Оскар", почина на 96-годишна възраст, съобщава Асошиейтед прес.
Смъртта му бе обявена в съвместно изявление на семейството му и продуцентската му компания Zipporah Films, предава БТА.
Уайзман, един от най-уважаваните и влиятелни режисьори в света, спечели почетна награда „Оскар" през 2016 г. Той създаде над 35 документални филма, някои от които с продължителност няколко часа.
Уайзман е на 35 години, когато прави първия си пълнометражен филм, но бързо се нарежда сред най-добрите в бранша и допринася за утвърждаването на съвременния документален филм като жизненоважна и изненадваща форма на изкуство.
Той работи с толкова малък екип, че понякога сам изпълнява функциите и на звукорежисьор.
Визията на Уайзман е да направи „колкото се може повече филми за различни аспекти на американския живот" и често дава на документалните си ленти кратки, говорещи сами по себе си заглавия като: „Болница", „Обществено жилище", „Основно обучение", „Боксова зала". Но той драматизира начина, по който хората функционират в тези среди: възрастен човек, молещ за социална помощ, войник, оплакващ се от тормоз, лекар, опитващ се да изтръгне ясни отговори от замаян хероинозависим, продавачи в търговска верига, репетиращи усмивките си.
„Институцията е просто извинение да наблюдаваш човешкото поведение в донякъде определени условия", каза Уайзман пред Асошиейтед прес през 2020 г. „Филмите са толкова за това, колкото и за институциите."
Уайзман категорично оспорва, че е част от движението cinema verite от 60-те и 70-те години, наричайки го „помпозен френски термин, който няма абсолютно никакъв смисъл".
Той също така не е съгласен с начина, по който другите интерпретират неговата гледна точка. Докато носителят на „Оскар" Ерол Морис го нарича „безспорен крал на мизантропското кино", Уайзман настоява, че не е скандален журналист, който се бори за справедливост.
„Мисля, че е толкова важно да документираме добротата, възпитанието и щедростта на духа, колкото и да показваме жестокостта, баналността и безразличието", казва Уайзман, когато приема почетния си „Оскар".
Уайзман е роден в Бостън, баща му е известен адвокат, а майка му е администратор в детско психиатрично отделение и бъдеща актриса. Въпреки че посещава училища с квоти за евреи – Уилямс Колидж и Йейлския университет – образованието му е елитно, а реалните му житейски преживявания са безценни за филмите, които в крайна сметка ще създаде.
Постъпвайки в армията през 1955 г. и изпратен в Париж, той придобива някои практически познания за киното, като снима с камера Super 8.
„Навърших 30 години и реших, че е по-добре да правя нещо, което ми харесва", казва Уайзман пред Асошиейтед прес през 2016 г. „Бяха минали само няколко години от технологичните разработки, които направиха възможно заснемането на синхронен звук... което отвори света за кинопроизводството. И имаше толкова много добри теми, които не бяха заснети, както и сега."
