Преди два месеца представих книгата си за древните цивилизации на Америка, основана върху лични впечатления от мои пътешествия. Ето че отново тръгвам натам. Този път към островите в Карибско море, които Христофор Колумб открива през есента на 1492 г. Както всички знаем, великият мореплавател до последно вярвал, че е намерил пряк път към богатствата на Индия. Вместо това открива Америка, а първите показали се острови от този континент били Куба и Хаити, който Колумб нарича Еспаньола заради бреговете, приличащи на испанската Кастилия.
Днес там се намира Доминиканската република и именно натам съм се запътил. Наричат Еспаньола „Райския остров" заради страхотния климат и прекрасните плажове, които аз, разбира се, ще опитам. Преди това, както винаги, изчитам всичко за историята. Завоеванието на Америка е прекрасно отразено в книгите на доминиканския монах Бартоломе де лас Касас (1484-1566), който нарича новооткритите земи „Индиите", а голяма част от разказа е посветен на покоряването на остров Еспаньола.
Колумб открива Хаити или Еспаньола веднага след Куба на 5 декември 1492 г. При второто си пътешествие през 1494 г. той изследва южния бряг на острова, където се разболява тежко и трябва да се върне в Испания. През това време на северното крайбрежие пристигат три кораба с конкистадори, командвани от брат му Бартоломе. Испанците започват да грабят и насилват местните индианци, които отчаяно се съпротивляват. Вече през март 1495 г. е предприета голяма експедиция с 200 войници, 20 коня и 20 кучета, която навлиза във вътрешността на острова. Завоеванието продължава девет месеца и островът е почти покорен, но европейките колонисти не харесват северната част на Еспаньола и се прехвърлят на южното крайбрежие. Тук, в удобния залив на устието на река Осана, Бартоломе Колумб основава през 1495 г. Санто Доминго – първия официално обявен град в Америка и сегашна столица на Доминиканската република. Аз ще разкажа за този красив град, но отначало ще дам думата на Бартоломе де лас Касас, който описва завоюването на Еспаньола. А то се ознаменува с реки от кръв и насилие, както навсякъде в Америка:
„Първата земя, на която испанците дошли, за да се заселят, бил големият и плодороден остров Еспаньола, имащ обиколка от 600 левги. Наоколо има други много големи и безброй острови, от всички страни, и всички те били, и ние ги видяхме, гъсто населени и пълни с местни народи от тукашните индианци, така че това е може би най-населената земя в света. Континентът, който е най-близо до този остров, на 250 левги или малко повече, има вече открити повече от 10 000 левги морско крайбрежие и всеки ден се откриват още, и всички са като кошер, пълен с хора там, сякаш Господ е поставил в тези земи цялото множество или по-голямата част от целия човешки род.
Остров Еспаньола бил първият, както казахме, на който християните пристигнали и започнали голямото изтребление и унищожение на тези народи и който е първият, който бил опустошен и разрушен. И тогава християните започнали да хващат жените и децата на индианците, за да им служат или за ниски цели, или да вземат провизиите им, които те добивали с пот и труд. Те въобще не се задоволявали само с това, което индианците им давали по собствена воля според средствата, които всеки имал. Впрочем то винаги било малко, защото не било техен обичай да имат повече от необходимото за деня, което се получавало с малко труд. То било достатъчно за три къщи с по десет души във всяка за един месец, докато един християнин изяждал същото за един ден. Испанците прилагали също много други видове насилие, потисничество и обиди, а индианците започнали да разбират, че тези хора не били дошли от небето богове и започнали да крият провизиите си. Мнозина избягали с жените и децата си в горите, за да се отърват от тези хора, общуването с които се оказало толкова жестоко и ужасно. Християните ги биели с ритници, юмруци и тояги и не щадели дори вождовете на селата. Стигнало се до такова ниво на безобразие и безсрамие, че един християнски капитан, който бил при главния крал, владетел на целия остров, изнасилил собствената му жена.
Тогава индианците започнали да търсят начини да прогонят християните от земите си. Те грабнали оръжия, които били слаби и неподходящи за атака и нападение, а още по-малко за отбрана (поради което всичките им войни представлявали малко повече от тукашната детска игра с пръчки). Християните пък, с конете, мечовете и копията си, започнали да ги колят с голяма жестокост. Те нахлули в селата и нямало нито един човек, нито млад, нито стар, нито бременна, нито родилка, чиито кореми да не били разпорени, сякаш нападали агнета, затворени в кошарите им. Испанците се обзалагали кой може да разцепи човек наполовина с един удар, или да му отсече главата с един замах, или да го изкорми. Те откъсвали бебета от гърдите на майките им, хващали ги за крачетата и им разбивали главите в камъните. Други карали в реката, бодени с мечове, със смях и шеги, и докато някой потъвал във водата, му казвали: „Бълбукай, еди-кой си!" Други бебета нанизвали на мечовете си заедно с майките им.
Издигнали и дълги бесилки за по 13 мъже, уж в чест и уважение към Нашия Изкупител и Дванайсетте апостоли. Краката на обесените почти докосвали земята и ги горели живи, като палели огън под тях. Други връзвали, а телата им увивали в суха трева и като я палели, също ги изгаряли по този начин. На друг, когото искали да пощадят, отрязвали двете ръце, и ги окачвали на шията му, а после казвали: „Върви и занеси писмото!". Това означавало: „Върви и разкажи на онези, които са избягали и се крият в гората". Вождовете и благородниците обикновено били убивани по следния начин: правели решетки от пръти на раздвоени стълбове, връзвали ги и разгаряли слаб огън под тях, така че малко по малко, крещящи от отчаяние от това мъчение, издъхвали. Веднъж сам видях как четирима или петима благородни [индианци] и вождове бяха изгорени на такава решетка. Тогава, тъй като те крещяха много силно, което или смущаваше капитана, или му пречеше да спи, той заповяда да бъдат удушени. Тогава съдебният чиновник, оказал се по-лош от палача, който ги бе запалил (знам името му и дори срещнах роднините му в Севиля), не ги удуши, а със собствените си ръце натъпка парче дърво в устата на всеки, за да не вдига шум, и започна да раздухва огъня под тях, докато бавно се изпекат, както той искаше.
Видях всичко горепосочено и много други безброй неща. И тъй като всички хора, които можеха да избягат, се криеха в горите и планините, бягайки от тези безчовечни и безмилостни хора, такива жестоки зверове, унищожители и заклети врагове на човешкия род, онези дресираха хрътки, най-свирепите кучета, така че, щом видят индианец, мигом да го разкъсат на парчета или да се нахвърлят върху него и да го погълнат, сякаш е прасе. А когато понякога, съвсем рядко, индианците убиваха някой християнин за своята справедлива кауза, те установиха закон, че за всеки загинал християнин, трябва да бъдат убити сто от тях."
Ето какво се случило с коренните жители на Еспаньола. Днешните историци оценяват населението му в навечерието на пристигането на европейците приблизително от 400 000 (Франк Моя Понс) до 1,1 милиона (Рудолф Замбардино) души. „Райският остров" е прекрасно място, но крие и страшни тайни. За да ги науча, ми предстои деветчасов полет от Мадрид – столицата на някогашната Испанска империя. Пак съм на път през Атлантика, но не със средновековен кораб, а с модерен самолет.
