Океанографът Саймън Боксал отхвърля намеса на НЛО и свръхестествени сили, открива виновника в непредсказуеми стръмни 30-метрови вълни убийци, които потапят кораби за 2 – 3 мин
С 50 безследно изчезнали кораба и 20 самолета Бермудският триъгълник от десетилетия предизвиква човешкото въображение като едно от най-загадъчните и зловещи места на планетата. Мистерията му е толкова дълбока, че във възможните обяснения на странните феномени, властващи в този район, се намесват извънземни сили и фантастични портали във времето.
Сега учен твърди, че най-накрая е разрешил окончателно тайната на това ужасяващо парче от Атлантическия океан. Разположен между Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови, триъгълникът е свидетел на толкова много смъртоносни корабокрушения, че е предизвикал безкрайни свръхестествени спекулации. Наричат го още Дяволския триъгълник.
Д-р Саймън Боксал, океанограф от Университета в Саутхемптън, обаче е убеден, че истинското обяснение не е свързано с НЛО портали между измеренията или гигантски морски чудовища. Според него става дума за природно явление, макар и доста необичайно, което той нарича “блуждаещи вълни”. Известни още като екстремни щормови вълни, измамни вълни и вълни убийци, тези непредсказуеми водни стени могат да достигнат два пъти височината на околните водни възвишения. Издигащи се до 30 метра нагоре, те са необичайно стръмни и могат да ударят неочаквано от посоки, различни от преобладаващия вятър. И това ги прави изключително опасни. Според д-р Боксал голям кораб, хванат в капан от една от тези смъртоносни вълни, може да “потъне за две или три минути”.
Учените все още не са сигурни как се образуват, но е
възможно да са предизвикани от комбиниране на множество водни стихии
Бурите могат също така да фокусират енергията в необичайна посока, обединявайки множество вълни в една-единствена вълна убиец.
Случаи на мистериозни изчезвания в Бермудския триъгълник започват да стават известни още преди 5 века. През 1492 г. Христофор Колумб отбелязва в дневника си, че той и екипажът му наблюдават “странни танцуващи светлини на хоризонта” и съобщават за отклонения на компасите в района. Но теориите около смъртоносното привличане на Дяволския триъгълник се разпространяват широко най-вече след шокиращото изчезване на USS Cyclops през 1918 г.
USS Cyclops е американски кораб за превоз на въглища, използван за транспорт на гориво до военни кораби в Европа по време на Първата световна война. През март 1918 г. корабът преминава през Бермудския триъгълник по пътя си от град Салвадор в Бразилия до Балтимор, когато
изчезва, без дори да изпрати сигнал за бедствие
Въпреки обстойното и дълго търсене не е открита никаква следа от 165-метровия кораб или неговия 306-членен екипаж.
“Многобройни кораби отплаваха, за да го открият, тъй като се смяташе, че е потопен от немска подводница – пише тогавашната преса. - Останките му никога не бяха открити и причината за загубата му остава неизвестна.”
Поради внезапния характер на изчезването на големия плавателен съд конспиративни теоретици и ентусиасти на НЛО са предложили десетки странни възможности, за да обяснят загубата. Д-р Боксал обаче е убеден, че виновникът за станалото е именно блуждаеща вълна.
В интервю за документалната поредица на Ченъл 5 “Загадката на Бермудския триъгълник” океанографът обяснява, че районът е особено гореща точка за този тип екстремно вълнение. “Има бури на юг и север, които се събират заедно”, посочва той. И ако има допълнителни такива откъм Флорида, това може да бъде потенциално смъртоносно образувание от блуждаещи вълни, допълва ученият.
Заедно с колегите си от Университета в Саутхемптън д-р Боксал конструира мащабен модел на USS Cyclops, за да види как може да реагира голям кораб на такава вълна. Това разкрило, че поради плоската основа и масивния размер на плавателния съд на вълните не би им отнело много време, за да го залеят. Океанографът обяснява, че
вълна убиец може да бъде толкова стръмна, че да задържи кораб между два от гребените, оставяйки
средата му да виси над падина
Така той лесно може да се счупи на две. “Измерили сме вълни над 30 метра - уверява той. - Ако това се случи, кораб като “Циклопс” може да потъне за две или три минути. И ако той или някой от другите изчезнали кораби е бил ударен от блуждаещи вълни, това би обяснило защо са потънали, преди да успеят да подадат сигнал за бедствие.” Според доктора, колкото по-голям е корабът, толкова по-лесно е да бъде погълнат от бездната.
При възстановката стръмните стени на вълните притискат кораба отляво и отзад толкова силно, че дъното му виси във въздуха. Силата на това налягане върху кораба причинява срутването и бързото му потапяне.
Запитан обаче как теорията му може да обясни изчезването на самолети, Боксал не отговаря директно. Случаят, който става легенда, е
изчезването на 5 бомбардировача на американските военноморски сили през 1945 г. по време на тренировъчен полет,
останал в историята като Полет 19. На 5 декември 1945 г. самолетите с 14 души екипаж излитат от Форт Лодърдейл във Флорида и никога не се завръщат. Спасителният самолет с 13 души на борда, изпратен да ги търси, също се изпарява като дим. Никакви останки не са намерени, което засилва страховете от извънземна намеса. Преди изчезването водещият пилот съобщава за дезориентация и странно поведение на компасите.
Говорейки за Полет 19 обаче, Боксал настоява: “Лицето, отговарящо за тренировъчния полет, е било известно с това, че никога не е слушало никого. Този човек погрешно е преценил обстановката. А екипажите са били неопитни.”
Има и други експерти, които дори смятат, че едва ли наистина има някаква мистерия, която трябва да бъде обяснявана. Те посочват, че процентът на корабокрушения и самолетни катастрофи в Бермудския триъгълник е в рамките на средностатистическите данни.
Според Националната океанографска и атмосферна администрация (NOAA) на САЩ няма доказателства, че мистериозните изчезвания се случват с по-голяма честота в Бермудския триъгълник, отколкото във всяка друга голяма, добре посещавана зона на океана.
По същия начин данните на застрахователния специалист “Лойдс” от Лондон показват, че
в Бермудския триъгълник няма повече загуби, отколкото където и да е другаде по света
Тези крушения и изчезвания, които се случват, могат лесно да се обяснят с природни сили, както и с факта, че Карибите са трудни за навигация. NOAA посочва още: “Екологичните съображения биха могли да обяснят много, ако не и повечето от изчезванията.”
През 2017 г. пред в. “Индипендънт” австралийският учен Карл Крушелницки казва: “Броят на корабите и самолетите, които изчезват в Бермудския триъгълник, е същият като навсякъде по света в процентно отношение”. Според него човешка грешка и лоши метеорологични условия вероятно са причина за изчезванията, допринесли за суеверието, свързано с района. Австралиецът посочва, че географията на Бермудския триъгълник и особеностите на метеорологията там могат да бъдат предизвикателство дори за опитни мореплаватели и пилоти. Мощното океанско течение Гълфстрийм може да предизвика внезапна промяна във времето, да вдигне мощни бури и да отклони от курса кораби за минути. Регионът е място на урагани, гигантски водовъртежи и вълни убийци, които са способни да унищожат кораби и самолети, без те да могат да реагират, изброява Крушелницки. Към това се прибавят многобройните острови и рифове, които увеличават рисковете от засядане и сблъсък. На места съществуват и магнитни аномалии, където компасите може да показват истинския вместо магнитния север, което потенциално води до навигационни грешки. Резки промени на видимостта и на ветровете също се прибавят към неблагоприятните условия, в които и най-малката неточност може да е фатална. Австралийският учен набляга и на факта, че при повечето инциденти човешкият фактор е бил подценен при търсенето на обяснение.
Спекулации за технологиите на древните атланти слагат началото на мита преди 51 години
Терминът Бермудски триъгълник е въведен за първи път през 1963 г. от писателя Винсънт Гадис, който свързва региона със серия необясними инциденти. Малко повече от десетилетие по-рано – през 1950 г., най-ранните споменавания за странните изчезвания в района се появяват в статия на Едуард ван Уинкъл Джонс в “Маями Хералд”.
Митът обаче разцъфтява през 1974 г., когато Чарлз Берлиц публикува бестселър, в който
историите са украсени със спекулации за изчезналата Атлантида
и супернапреднала технология на древните атланти, отвличания от извънземни и други сензационни твърдения. Така развлекателната стойност на небивалиците постепенно измества научните обяснения, циментирайки мястото си в поп културата за поколения напред независимо от липсата на убедителни доказателства.
През 1970 г. се намесват и разказите на “единствения оцелял” пилот, минал през зловещия триъгълник. Брус Гернън, по свидетелствата му, попаднал със самолета си в странен, подобен на тунел облак, където всички инструменти на борда отказали. Когато излязъл от тунела, забелязал разминаване във времето от 30 мин. Историята му е подета в книги, документални филми, мрежи на любители на конспиративни теории и се приема като пример за пътуване във времето.
А ето и още няколко случая освен изброените вече:
Полет DC-3 (1948): Самолет Douglas DC-3 изчезва по пътя от Сан Хуан, Пуерто Рико, до Маями, Флорида.
Star Tiger (1948): Пътнически самолет на British South American Airways (BSAA) се изпарява след полет от Азорските до Бермудските острови.
Star Ariel (1949): Това е друг пътнически самолет на BSAA, който се изгубва около година по-късно по време на полет от Бермудските острови до Ямайка.
SS Marine Sulphur Queen (1963): Танкер, превозващ сяра, остава без следа с 39-те си членове на екипажа.
Witchcraft (1967): Малък пътнически кораб със символично име – “Магьосничество”, изчезва край бреговете на Маями с двамата си пътници.
Connemara IV (1955): Съобщава се за безследно изчезване на яхта за развлечение.
USS Pickering (1800): По-ранен инцидент, при който кораб не може да бъде открит през 1800 г. с 91 души на борда.
USS Wasp (1814): Друг кораб на ВМС на САЩ се изгубва със 140 членове на екипажа.
