Компанията се е договорила с фонда Carlyle, но сделката трябва да се одобри и от САЩ
Продажбата на чуждестранните активи на руския петролен гигант “Лукойл”, включително в България и рафинерията в Бургас, е на път най-накрая да се осъществи - американската инвестиционна компания Carlyle е сключила споразумение за сделка.
То обаче не е изключително за “Лукойл”, което означава, че компанията ще продължи преговори и с други потенциални купувачи. Освен това
продажбата зависи от изпълнението на редица условия,
сред които получаване на регулаторни съгласия и най-вече това на Управлението за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC).
В обхвата на тази сделка обаче не са включени активи в Казахстан, които ще останат собственост на “Лукойл”.
Цена не е обявена, но според директора по изследванията в Института по енергетика и финанси Алексей Белогориев тя може да е
приблизително 10-15 млрд. долара,
коментира той пред руската агенция ТАСС. Общо задграничните активи на “Лукойл” - заедно с тези в Казахстан, се оценяват на около 22 млрд. долара. Според OFAC всички приходи от евентуална продажба трябва да бъдат блокирани под юрисдикцията на САЩ до отмяната на санкциите срещу “Лукойл”.
“Подходът на Carlyle ще бъде да осигури оперативна непрекъснатост, да запази работните места, да подкрепи безопасната и надеждна работа в цялото портфолио, като приложи специален надзор и международни оперативни възможности”, се посочва в изявление на фонда, цитирано от Ройтерс.
“Лукойл” започна да търси купувач за чуждестранните си активи, след като в края на октомври 2025 г. САЩ наложиха санкции. В началото руската компания се договори с нефтения търговец Gunvor, основан от шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист и Генадий Тимченко - смятан за приближен на руския президент Владимир Путин. Сделката пропадна, тъй като Министерството на финансите на САЩ заяви, че Gunvor е кремълска марионетка.
Междувременно на 14 ноември миналата година българското правителство назначи Румен Спецов за особен управител на “Лукойл” в България. Така се гарантира получаването на дерогация от санкциите и рафинерията в Бургас продължи да работи.
Carlyle е една от най-големите компании в света в сферата на частния капитал,
управлява активи на стойност 474 млрд. долара
Компанията има близо 2200 служители в 28 офиса на четири континента. Акциите се търгуват на фондовата борса NASDAQ.
Carlyle е основана през 1987 г. във Вашингтон от петима партньори с опит във финансите и правителството, които кръщават фирмата на хотел “Карлайл” в Ню Йорк, където се е планирал новият инвестиционен бизнес. Днес компанията е собственост предимно на институционални инвеститори, които държат около 63% от всички акции, главен изпълнителен директор е Харви М. Шварц.
В миналото Carlyle си изгражда репутация за придобиване на бизнеси, свързани с отбранителната промишленост. Най-забележителната инвестиция в сферата е през 1997 г. - придобиването на United Defense Industries за 850 милиона долара. Днес всички акции вече са продадени.
В историята на фирмата обаче има няколко спорни момента. Така например авиационният фонд на Carlyle Group е имал 23 самолета, дадени под наем в Русия, когато страната нахлу в Украйна през февруари 2022 г. Самолетите, оценени на над 700 млн. долара, остават блокирани в Русия и са конфискувани от правителството. Carlyle започва съдебни дела
заради отказаните застрахователни плащания по тези самолети.
Назад в миналото пък се откриват връзки със семейство Бин Ладен, които са били малки инвеститори в един от фондовете на компанията. Инвеститорската конференция на Carlyle през 2001 г. се провежда на 11 септември 2001 г., когато “Алкайда”, водена от Осама Бин Ладен, взриви кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. В седмиците след срещата бе съобщено, че Шафик бин Ладен - член на семейство Бин Ладен, е бил почетен гост и че те са инвеститори във фондове, управлявани от Carlyle. Фамилията ликвидира активите си през октомври 2001 г., веднага след атаките.
През септември 2007 г. Mubadala Development Company - инвестиционен инструмент на правителството на Абу Даби, купува 7,5% дял за 1,35 млрд. долара. Калифорнийските власти обръщат внимание на това, предвид че държавата е с лоши показатели за правата на човека, но така и не се стига до последствия.
