26-годишната Нектария-София, родена в Атина, но с български родители, вече отглежда край морето над 10 жребеца
Тя е млада, енергична и някак нетипична. Усмивката не слиза от лицето , а в очите проблясват дяволити пламъчета. Допреди 3 г. Нектария-София Николова, родена в Атина и израснала в Обединеното кралство, дори не подозирала какво е в България – родината на нейните родители, баби и прабаби.
Мислела, че няма болници, училища, пътища, че страната е от третия свят. Но
когато съдбата все пак я отвежда в България, сякаш става чудо
Усеща по категоричен начин, че това е нейното място. Като парченце пъзел, което си пасва на мястото.
Дотогава все се чувствала като пришита, където отиде. И проумяла, че винаги е била българка, но не в България. Освен това се изненадала, като усетила, че тук хората са доста по-открити и директни, отколкото в Англия.
Голямата разлика обаче открива в децата на България – все още любознателни, неподправени и свободни, по-различни от тези, с които е общувала в Лондон например. Тук дори типичното ни мрънкане за всичко не я дразни.
"Навсякъде има хора, които се оплакват. Сега всичко е в криза, скъпо, трудно. Но в България хората са по-открити, докато в Англия никога не знаеш какво си мисли човекът пред теб", казва Нектария-София. Признава обаче, че
когато се установила в Ахтопол, местните не я гледали много дружелюбно,
поне в началото. Но успяла да изпълни детската си мечта да създаде своя конна база на морето и да отглежда коне на свобода.
В България пристига с един счупен бус, който сама приспособява като кемпер. С него обикаля из Европа, но когато идва тук, уж само за две седмици, бусът тотално се разваля. Това обаче Ники приема като знак, който не бива да подминава.
Първо се установява в София и си намира работа в конна база край Банкя. Не е трудно, защото тя познава конете от дете, те са нейната любов, а през годините в Англия е работила за едни от най-добрите в конния спорт. Затова придобитият опит е безценен.
"Общо взето не излизах от конюшните. Работех по 12 часа, нищо, че бях дете, за да си платя един урок", спомня си Ники. Тя е на 6 години, когато семейството се мести от Гърция във Великобритания. Причината е, че майка , която е акушерка, получава предложение за работа. И там малкото момиченце открива страстта си към конете.
"Когато отидохме в Лондон, бяхме бедни. Аз не знаех езика, не познавах културата,
беше си шок. Родителите ми ме водеха в библиотеката, за да си вземам детско филмче, както правех в Гърция - за да свикна по-лесно с новия живот. Един ден попаднах на анимационния "Спирит: Жребецът от Симарон" - приказна история за мустанг в Дивия запад, който е пленен, бяга и преживява приключения, докато се учи да вярва в приятелството."
От този момент взема решение, че ще се занимава с коне. И така тръгва на уроци по конна езда един път седмично - семейството няма пари за повече.
На 12 г. започва да работи през почивните дни в конюшнята, за да изкара пари поне за още един урок през седмицата.
"Беше тежко, но така придобих опита, който сега ми позволява да се справям сама. Работила съм за световни състезатели в конния спорт, обучавала съм техните по-млади коне", разказва Нектария.
Нейните кончета, вече над 10, пасат на воля по поляните край Ахтопол и не са затворени в клетки и конюшни. Стопанката им е убедена, че трябва да се смени подходът към тези животни, начинът, по който се отглеждат и тренират. Това е и причината тя да се отдръпне от конния спорт в Англия. Обяснява простичко: "Конете не бяха щастливи, аз - също. И те, и аз боледувахме. Накрая толкова се разболях, че трябваше да спра."
Младата жена казва, че конете търсят връзка с хората, а ние просто трябва да отворим сърцето и душата си за тях.
"Когато общуваш с конете, разбираш, че те обичат. Тъжно е и за животните, и за хората, когато се подхожда към конете само за пари. Така есенцията на конния спорт и това, което могат да предложат конете, се губи. Има коренна разлика между кончетата, които са израснали при мен, и тези, които не са", казва Ники. Определя себе си като преводач между конете и хората и вярва, че това е нейната мисия.
Смята, че всичко, което знае за живота, го е научила от конете
Че те никога не са я предавали и че могат да лекуват емоционални и физически травми. Нектария силно вярва, че конете, които по своята същност са диви животни, съзнателно правят избор да имат връзка с хората, за да им помагат. Докато работи в конната база край Банкя, обучава деца. Те изключително много я вдъхновяват и зареждат с енергия.
"Аз заради тях останах. Още такива хора искам да срещам", казва Ники.
Когато пристига в Ахтопол на почивка със своя тогавашен приятел, младото момиче се влюбва от пръв поглед в южното градче. То става нейният рай след години, които прекарва в опити да се интегрира в модерния западен свят.
"Винаги съм била странна птица. Не съм имала много добра връзка с моите връстници.
От малка съм различна,
това го виждаха и родителите ми", признава Нектария. И появата на бял свят също е по-различна. Ражда се с тежка диагноза, а лекарите съветват родителите да я оставят в дом, защото няма да могат да се справят с болестта.
Тогава майка отива в църква и пали свещички пред иконите на св. Нектария и св. София, които са сред най-тачените в Гърция. Още на следващия ден състоянието на бебето рязко се подобрява, а лекарите недоумяват как се е случило. Днес 26-годишната жена бере билки от собствената си градина, стреми се да живее максимално близо до природата, предпочита холистичния подход към здравето и слуша интуицията си.
Откакто е дошла в България, е спасила няколко, сред които настоящият жребец на стадото.
"Беше бегови състезателен кон, но стопаните му не се държаха добре с него. Той не беше губил състезания, но ако можеш да се качиш върху него. Беше наранил сина на собственика и искаха да го махнат. Наистина беше агресивен, риташе, хапеше. Но ме погледна по такъв начин, че разбрах - този кон трябва да е мой.
И го купих. Много се влюбих в този кон и реших, че искам да остана в България и заради него", разказва Нектария-София. Заедно с тогавашния си приятел прекарват тежка зима в планината Елешница, гледайки 3 коня. Настаняват се в къща на приятели, до която няма път, няма вода, нито ток. На следващата година пристигат в Ахтопол.
"Тук беше трудно, но усетих, че съм в рая. Казах си - ето това ми е дадено. Ще стане или ще умра."
Първата година няма достатъчно средства, за да осигури най-доброто за конете. Това я принуждава отново да замине в чужбина, за да работи. Всичко, което припечелва, инвестира в конната база в Ахтопол.
На втората година си стъпва на краката
Купува качествени седла, хубав фураж и джип, а в базата започват да идват туристи. Но Ники е най-щастлива, когато работи с деца. И докато конете пасат на воля край морето, неотлъчно до нея и настоящия партньор са трите кучета Перси, Пипи и Тофи. С Тофи Ники разговаря само на английски, защото са живели заедно в Англия и заедно са пътували из Европа с караваната.
